Немският химик, лекар и имунолог, Пол Ерлих, е роден на 14 март 1854 година. Той е известен с изследователската си работа и е основател на химиотерапията. Първи развива медикаментозното лечение срещу сифилис. Освен това е участник в създаването на серум срещу болестта дифтерия. Заедно с Иля Мечников, през 1908 г,. получава Нобелова награда за физиология или медицина за създаването на имунологията.
Химиотерапията означава лечение на заболяване с химически вещества. В съвременната си употреба, думата се отнася най-вече за терапия на рак с цитотоксични препарати. Те са химически вещества, които потискат механизмите на делене и размножаване на туморните клетки. Цитотоксичните лекарства са клетъчни отрови и за здравите, нормални клетки от организма. Поради това прилагането на някои от тях води до неприятни странични действия, като гадене и повръщане, косопад, потискане на кръвотворната функция на костния мозък (анемия, снижение на левкоцити и/или тромбоцити) и др. Всички тези странични ефекти са преходни и могат да бъдат контролирани със съответни лекарства.
Когато се използва извън контекста на онкологията , понятието химиотерапия може също да се отнася и до антибиотиците. В този смисъл първият химиотерапевтик е разработеният от Пол Ерлих през 1909 г. арсфенамин, съединение на арсена използвано в лечението на сифилиса. По-късно се появяват сулфонамидите, открити от Герхард Домак и пеницилинът, открит от Александър Флеминг.
Освен за терапия на рак, цитостатичните химиотерапевтици се ползват в лечението на автоимунни заболявания, като множествена склероза и ревматоиден артрит и при потискането на отхвърлянето на органи след трансплантация. Повечето химиотерапевтици се прилагат интравенозно, въпреки че има и такива, които се приемат през устата.
Пол Ерлих умира на 20 август 1915 година.