Якоб Вант Хоф - носител на първата Нобелова награда за химия

Нидерландският   химик   Якоб Вант Хоф е  един от основателите на съвременната физикохимия и стереохимия. Той е първият носител на Нобелова награда за химия  за 1901 година, получена поради работата му върху скоростта

Якоб Вант Хоф е роден  на 30 август 1852 година в Ротердам.

След като учи в Нидерландия, той работи за кратко при Фридрих Кекуле  в  Бон, а по-късно  -  в парижката лаборатория на Шарл Адолф Вюрц, където се запознава с Льо Бел. През 1874 година Вант Хоф и Льо Бел, независимо един от друг, въвеждат концепция, оказала се крайъгълен камък за изучаването на триизмерната структура (стереохимията) на органичните съединения: четирите химични връзки, които въглеродът може да образува, са насочени към ъглите на тетраедър. Тази концепция помогнала за изясняването на свойството оптична ротация.

Вант Хоф става професор в Амстердам и Берлин.  През 1884 година той  установява основните уравнения на химическата кинетика и термодинамика  в книгата ‘Очерк за химичната динамика’. През 1885 година  Вант Хоф  основава теория на химичното равновесие, както и теорията на разредените разтвори.

През 1901 година той  получава първата Нобелова награда за химия.

Умира на  1 март 1911 г. в Берлин.