Фредерик Кекуле и теорията за строежа на органичните съединения

Фредерик Кекуле е немски химик и един от основателите на теорията за строежа на органичните съединения. Кекуле е роден  в благородническо бохемско семейство на 7 септември 1829 година  в Дармщат, Германия.  В юношеска възраст се ин

Научните интереси на Кекуле са основно в областта на органичната и теоретичната химия. Той  се счита за първия химик получил тиооцетна киселина и гликолева киселина . Той изучава строежа на редица въглеводороди, като през 1865 година предлага структурната формула на един от основните въглеводороди - бензен.

През 1857 година  Кекуле обявява, че елемента въглерод е четиривалентен. Всъщност, преди това Уилчм Одлинг е направил предположение за четиривалентността на въглерода в рамките на лекция, четена в Кралския институт през 1855 във Великобритания, на която Кекуле може и да е присъствал. В своята експериментална работа, Кекуле получава и изучава халогено-, нитро-, амино- и карбокси- производни на бензена, с което доказва еквивалентността на водородните  атоми в структурата на бензена.

Откритието на структурата на бензена, по думите на самия Кекуле,  е станало след сън. Този сън идва след години на упорито изучаване на същността на въглерод-въглеродната връзка. Кекуле твърди, че е разрешил проблема с едновременното свързване на четири атома към един атом въглерод.

През 1895 година  Кекуле получава от кайзер Вилхелм II  благородническата титла "фон Страдониц". Няколко години подред Фридрих Кекуле е бил президент на немското химическо общество. Той е и един от основните организатори на Международния конгрес на химиците в Карлсруе през 1860 година.

От първите пет Нобелови награди за химия, три са спечелени от студенти на Кекуле - Якоб Вант Хоф, Адолф Байер и Емил Фишер.