Шотландският лекар, химик и физик Джоузеф Блек е известен с разработките си върху латентната топлина, специфичната топлина, както с откриването на въглеродния диоксид.Той е основател на термохимията, която развива много концепции на термодинамиката, като топлинен капацитет. В негова чест, сградите на химическите факултети в Университетите на Единбург и Глазгоу, носят неговото име.
През 1756 г. Джоузеф Блек публикува изследване, което е блестяща демонстрация на приложението на везните. Блек разработва прецизни методи за проследяване на химичните реакции посредством теглото на реагиращите вещества и продуктите на реакцията. Любопитното е, че изследването на Блек, при което той открива
въглеродния диоксид, е целяло нещо различно - да проучи химическия състав на лекарствено средство против камъни в бъбреците. През XVIII в. това било често срещано заболяване у пиячите. Камарата на общините дала 5000 лири на някоя си Джоана Стивънс, за да открие лекарство. Тя предложила изпечени охлювени черупки с мед. Блек изучил газа, който се отделял от черупките, изградени от варовик, при загряване. Той забелязал, че тогава варовикът се разлага. Остава вар и се освобождава газ, който нарекъл "фиксиран въздух". Това всъщност бил въглеродният диоксид. Той започва да изучава химичните му свойства, включително и специфичната му реакция с варна вода.Тя представлява разтвор на калциев хидроксид във вода. Използва се най-често като детектор за наличие на въглероден диоксид.
Автор: Тони
Роден е в семейството натърговец от Белфаст, Ирландия. Блек постъпва в Унверситета на Глазгоу, а по-късно продължава образованието си по медицина в Единбург.
През 1756 г. Джоузеф Блек публикува изследване, което е блестяща демонстрация на приложението на везните. Блек разработва прецизни методи за проследяване на химичните реакции посредством теглото на реагиращите вещества и продуктите на реакцията. Любопитното е, че изследването на Блек, при което той открива
въглеродния диоксид, е целяло нещо различно - да проучи химическия състав на лекарствено средство против камъни в бъбреците. През XVIII в. това било често срещано заболяване у пиячите. Камарата на общините дала 5000 лири на някоя си Джоана Стивънс, за да открие лекарство. Тя предложила изпечени охлювени черупки с мед. Блек изучил газа, който се отделял от черупките, изградени от варовик, при загряване. Той забелязал, че тогава варовикът се разлага. Остава вар и се освобождава газ, който нарекъл "фиксиран въздух". Това всъщност бил въглеродният диоксид. Той започва да изучава химичните му свойства, включително и специфичната му реакция с варна вода.Тя представлява разтвор на калциев хидроксид във вода. Използва се най-често като детектор за наличие на въглероден диоксид.