Френският учен Антоан-Лоран Лавоазие е най-важната фигура за напредъка на химията. Когато той се ражда през 1743 година в Париж, тази наука изостава далеч зад физиката, математиката и астрономията. Тогава погрешно се смятало, че въздухът и водата са елементи.
В промеждутъка между 1754 и 1774 г. талантливи химици — Джоузеф Блак, Джоузеф Пристли, Хенри Кавендиш и др. — успяват да извлекат важни газове като кислород, водород и въглероден двуокис. Но те не успяват да схванат естеството и значението на откритите от тях химически вещества. На кислорода, например, гледали като на въздух. Явно химията не би могла да постигне напредък, докато не бъдат правилно разбрани основни неща.
Именно на Лавоазие се пада възможността да събере точно отделните части на мозайката и да постави теорията върху верен път. Лавоазие заявява, че процесът на горенето е химическо взаимодействие между горящото вещество и кислорода, че водата изобщо не е елемент, а химическо съединение от кислород и водород, че въздухът също не е елемент, а е съставен главно от кислород и азот. Днес тези неща изглеждат елементарни и очевидни, но за предшествениците и съвременниците на Лавоазие съвсем не било така.
Дори след като той формулира теориите си и ги подкрепя със солидни доказателства, мнозина видни химици отказват да ги възприемат. Обаче в учебника на Лавоазие „Химически елементи“ , така ясно са изложени хипотезите му и толкова убедително са скрепени с доказателства, че по-младото поколение химици скоро се убеждава в правотата му.
Доказал, че водата и въздухът не са химически елементи, Лавоазие влага в учебника си и списък на онези вещества, които според него са елементи. Макар че в учебника има някои грешки, съвременната таблица на химичните елементи по същество е разширен вариант на списъка на Лавоазие.
В сътрудничество с Бертоле, Фуркроа и Гитон дьо Морво, Лавоазие създава първата добре организирана химична номенклатура. В неговата система (която служи за основа и днес), съставът на даден химикал определя името му. Единната номенклатура дава възможност на химиците от цял свят да си съобщават ясно един на друг своите открития.
Лавоазие пръв дава точен израз на принципа за съхранението на материята при химически реакции. Химическата реакция може да пренареди елементите, които дадено вещество съдържа, но нищо не се губи и крайните продукти тежат толкова, колкото и първоначалните съставки. Лавоазие настоява да се претеглят внимателно химикалите, включени в дадена реакция. Това превръща химията в точна наука и подготвя пътя за по-нататъшния й напредък.
Лавоазие има някои заслуги и за геологията и един основен, голям принос в областта на физиологията. Чрез внимателни експерименти, в сътрудничество с Лаплас, той успява да докаже, че дишането в основата си е равнозначно на бавно горене. Иначе казано, хората и другите живи организми получават енергия от вътрешното изгаряне на органични вещества, като използват кислорода във въздуха, който дишат. Приносът на Лавоазие е преди всичко, че формулира теорията за химията и поставя твърдо тази наука на верен път. Обикновено го наричат „баща на модерната химия“ и той напълно заслужава това определение.
Както много други личности, на младини Лавоазие е изучавал право. Това дава основание на новата власт след Френската революция от 1789 г. да се отнася с дълбоко подозрение към него. Накрая той е арестуван с още двайсет и седем души. На 8 май 1794 г. всички те били съдени, намерени за виновни и гилотинирани.
До съда била отправена молба да бъде пощаден животът на Лавоазие заради огромните му заслуги към родината и науката. Съдията отхвърлил молбата със следната кратка забележка: „Републиката няма нужда от гении.“ Великият математик Лагранж обаче казва: „Само миг беше нужен да се отсече тази глава, но може би още стотици години няма да се роди друга като нея.“
Автор: Тони
В промеждутъка между 1754 и 1774 г. талантливи химици — Джоузеф Блак, Джоузеф Пристли, Хенри Кавендиш и др. — успяват да извлекат важни газове като кислород, водород и въглероден двуокис. Но те не успяват да схванат естеството и значението на откритите от тях химически вещества. На кислорода, например, гледали като на въздух. Явно химията не би могла да постигне напредък, докато не бъдат правилно разбрани основни неща.
Именно на Лавоазие се пада възможността да събере точно отделните части на мозайката и да постави теорията върху верен път. Лавоазие заявява, че процесът на горенето е химическо взаимодействие между горящото вещество и кислорода, че водата изобщо не е елемент, а химическо съединение от кислород и водород, че въздухът също не е елемент, а е съставен главно от кислород и азот. Днес тези неща изглеждат елементарни и очевидни, но за предшествениците и съвременниците на Лавоазие съвсем не било така.
Дори след като той формулира теориите си и ги подкрепя със солидни доказателства, мнозина видни химици отказват да ги възприемат. Обаче в учебника на Лавоазие „Химически елементи“ , така ясно са изложени хипотезите му и толкова убедително са скрепени с доказателства, че по-младото поколение химици скоро се убеждава в правотата му.
Доказал, че водата и въздухът не са химически елементи, Лавоазие влага в учебника си и списък на онези вещества, които според него са елементи. Макар че в учебника има някои грешки, съвременната таблица на химичните елементи по същество е разширен вариант на списъка на Лавоазие.
В сътрудничество с Бертоле, Фуркроа и Гитон дьо Морво, Лавоазие създава първата добре организирана химична номенклатура. В неговата система (която служи за основа и днес), съставът на даден химикал определя името му. Единната номенклатура дава възможност на химиците от цял свят да си съобщават ясно един на друг своите открития.
Лавоазие пръв дава точен израз на принципа за съхранението на материята при химически реакции. Химическата реакция може да пренареди елементите, които дадено вещество съдържа, но нищо не се губи и крайните продукти тежат толкова, колкото и първоначалните съставки. Лавоазие настоява да се претеглят внимателно химикалите, включени в дадена реакция. Това превръща химията в точна наука и подготвя пътя за по-нататъшния й напредък.
Лавоазие има някои заслуги и за геологията и един основен, голям принос в областта на физиологията. Чрез внимателни експерименти, в сътрудничество с Лаплас, той успява да докаже, че дишането в основата си е равнозначно на бавно горене. Иначе казано, хората и другите живи организми получават енергия от вътрешното изгаряне на органични вещества, като използват кислорода във въздуха, който дишат. Приносът на Лавоазие е преди всичко, че формулира теорията за химията и поставя твърдо тази наука на верен път. Обикновено го наричат „баща на модерната химия“ и той напълно заслужава това определение.
Както много други личности, на младини Лавоазие е изучавал право. Това дава основание на новата власт след Френската революция от 1789 г. да се отнася с дълбоко подозрение към него. Накрая той е арестуван с още двайсет и седем души. На 8 май 1794 г. всички те били съдени, намерени за виновни и гилотинирани.
До съда била отправена молба да бъде пощаден животът на Лавоазие заради огромните му заслуги към родината и науката. Съдията отхвърлил молбата със следната кратка забележка: „Републиката няма нужда от гении.“ Великият математик Лагранж обаче казва: „Само миг беше нужен да се отсече тази глава, но може би още стотици години няма да се роди друга като нея.“