Белгийският физикохимик от руски произход Иля Пригожин е носител на Нобелова награда по химия за постиженията си в областта на дисипативните структури, комплексните системи и необратимите процеси.
Пригожин е роден в Москва няколко месеца след избухването на Октомврийската революция през 1917 година. Баща му е инженер-химик в Московския технологичен институт. Семейството е критично настроено спрямо новата съветска власт и напуска Русия през 1921 г. Първоначално емигрират в Германия, а през 1929 г. - в Белгия.
Пригожин получава белгийско гражданство през 1949 г. Той завършва химия през 1943 година в Брюкселския свободен университет и защитава докторат през 1945 година върху термодинамичните системи.
През 1947 година Пригожин е назначен за професор по физикохимия в Свободния университет в Брюксел. Работи в областта на термодинамиката и неравновесните необратими системи. За да обясни изследваните явления, разработва теорията на дисипативните структури. Разглежданите от него структури представя като нелинейна функция от времето и разглежда способността й да обменя вещество или енергия с околната среда, като се дестабилизира спонтанно.
През 50-те години Пригожин формулира теорема, наречена Теорема на Пригожин, според която скоростта на възникване на ентропия в отворена термодинамична система е минимална и, че термодинамичната нестабилност е характерна за самоорганизиращите се системи.
През 1962 година Пригожин става директор на Международния институт по физика и химия ‘Солве’ в Брюксел. Изучава приложението на теорията за неравновесните термодинамични системи към биологичните системи и предполага, че теорията и математическите модели може да се приложат в обществените системи, управлението на транспорта и природните ресурси, метеорологията и другаде.
От 1967 година Пригожин е едновременно и директор на Центъра за статистическа механика и термодинамика, основан от него в Тексаския университет в Остин.
През 1977 година Пригожин получава Нобелова награда за химия "за приноса му в термодинамиката на неравновесните процеси и в частност за теориятата за дисипативните структури".
Автор: Тони
Пригожин е роден в Москва няколко месеца след избухването на Октомврийската революция през 1917 година. Баща му е инженер-химик в Московския технологичен институт. Семейството е критично настроено спрямо новата съветска власт и напуска Русия през 1921 г. Първоначално емигрират в Германия, а през 1929 г. - в Белгия.
Пригожин получава белгийско гражданство през 1949 г. Той завършва химия през 1943 година в Брюкселския свободен университет и защитава докторат през 1945 година върху термодинамичните системи.
През 1947 година Пригожин е назначен за професор по физикохимия в Свободния университет в Брюксел. Работи в областта на термодинамиката и неравновесните необратими системи. За да обясни изследваните явления, разработва теорията на дисипативните структури. Разглежданите от него структури представя като нелинейна функция от времето и разглежда способността й да обменя вещество или енергия с околната среда, като се дестабилизира спонтанно.
През 50-те години Пригожин формулира теорема, наречена Теорема на Пригожин, според която скоростта на възникване на ентропия в отворена термодинамична система е минимална и, че термодинамичната нестабилност е характерна за самоорганизиращите се системи.
През 1962 година Пригожин става директор на Международния институт по физика и химия ‘Солве’ в Брюксел. Изучава приложението на теорията за неравновесните термодинамични системи към биологичните системи и предполага, че теорията и математическите модели може да се приложат в обществените системи, управлението на транспорта и природните ресурси, метеорологията и другаде.
От 1967 година Пригожин е едновременно и директор на Центъра за статистическа механика и термодинамика, основан от него в Тексаския университет в Остин.
През 1977 година Пригожин получава Нобелова награда за химия "за приноса му в термодинамиката на неравновесните процеси и в частност за теориятата за дисипативните структури".