Роберт Бунзен е немски химик. Заедно с Густав Кирхоф той открива спектралния анализ, с чиято помощ се доказва елементарния състав на химичните вещества. Усъвършенства бензиновата горелка. Открива Бунзен-елемента и Бунзен-фотометъра.
Бунзен е роден на 30 март 1811 година и е най-малкият от четиримата синове на професор по литература. След завършване на училището в Гьотинген и Холцмилден, той следва химия в университета в Гьотинген. През 1830 г. завършва дисертацията си за хидрометъра. През 1831 г. получава научна степен. От 1832 до 1833 г., с помощта на провинциалната стипендия, пътува из цяла Западна Европа, за да се обучава. Тогава се запознава с Фридрих Рунде и Юстус фон Либих в Гийсен и Александър Митшерлих в Бон.
След като се завръща от пътуването, Бунзен се хабилитира и започва експериментите си за разтворимостта на метални соли на арсенова киселина. И до днес откритията му са считани за антидот срещу отравяне от арсен.
През 1839 г. Бунзен е назначен в Марбургския университет , където работи по химичните взаимодействия и развитие на аналитичните газови методи. Неговите постижения се разпространяват бързо и надалеч. През 1841 г. ученият разработва цинково-въглеродна батерия, която е рентабилна и дълготрайна.
През 1850 г. Бунзен приема покана от Вроцлавския университет, където му построяват нова лаборатория. Тук се запознава с физика Густав Кирхоф. Бунзен обаче, се задържа в града само три години.
През 1852 г. Бунзен заема мястото на Леополд Гмелин в Хайделбергския университет. И тук той получава лаборатория. Чрез азотна киселина той успява да извлече чисти метали като хром, магнезий, алуминий, манган, натрий, барий, литий и калций с помощта на електролиза. В сътрудничество с Хенри Роскоу през 1852 г. Бунзен добива хороводород. Съвместната работа с Роскоу продължава седем години.
През 1859 г. заедно с Кирхоф, Бунзен се занимава със спектроскопия на химичните елементи. С помощта на спектроскопията става възможно, чрез нагряване на химични вещества с огън, да се появят характерните спектрални линии. За тази цел Бунзен усъвършенства горелката, открита от Майкъл Фарадей и тя по-късно е наречена Бунзенова.
Чрез спектроскопията на минералната вода в Бад Дюркхайм през 1860/61 г. Бунзен и Кирхоф откриват алкалните метали целзий и рубидий. С тези изследвания става възможно обяснението на Фраунхоферовите линии и така двамата полагат основите на модерната астрономия.
Когато Бунзен навършва 78 години, той се отдава напълно на геологията, с която дотогава се занимава само като хоби. Умира на 88 години на 16 август 1899 г. в Хайделберг. Гробът му се намира в Хайделбергското гробище. В некролога му Роскоу пише: “Като изследовател, той беше велик. Като учител – дори още по-велик. Като човек и прияте, той бе най-великият.”
Автор: Тони
Бунзен е роден на 30 март 1811 година и е най-малкият от четиримата синове на професор по литература. След завършване на училището в Гьотинген и Холцмилден, той следва химия в университета в Гьотинген. През 1830 г. завършва дисертацията си за хидрометъра. През 1831 г. получава научна степен. От 1832 до 1833 г., с помощта на провинциалната стипендия, пътува из цяла Западна Европа, за да се обучава. Тогава се запознава с Фридрих Рунде и Юстус фон Либих в Гийсен и Александър Митшерлих в Бон.
След като се завръща от пътуването, Бунзен се хабилитира и започва експериментите си за разтворимостта на метални соли на арсенова киселина. И до днес откритията му са считани за антидот срещу отравяне от арсен.
През 1839 г. Бунзен е назначен в Марбургския университет , където работи по химичните взаимодействия и развитие на аналитичните газови методи. Неговите постижения се разпространяват бързо и надалеч. През 1841 г. ученият разработва цинково-въглеродна батерия, която е рентабилна и дълготрайна.
През 1850 г. Бунзен приема покана от Вроцлавския университет, където му построяват нова лаборатория. Тук се запознава с физика Густав Кирхоф. Бунзен обаче, се задържа в града само три години.
През 1852 г. Бунзен заема мястото на Леополд Гмелин в Хайделбергския университет. И тук той получава лаборатория. Чрез азотна киселина той успява да извлече чисти метали като хром, магнезий, алуминий, манган, натрий, барий, литий и калций с помощта на електролиза. В сътрудничество с Хенри Роскоу през 1852 г. Бунзен добива хороводород. Съвместната работа с Роскоу продължава седем години.
През 1859 г. заедно с Кирхоф, Бунзен се занимава със спектроскопия на химичните елементи. С помощта на спектроскопията става възможно, чрез нагряване на химични вещества с огън, да се появят характерните спектрални линии. За тази цел Бунзен усъвършенства горелката, открита от Майкъл Фарадей и тя по-късно е наречена Бунзенова.
Чрез спектроскопията на минералната вода в Бад Дюркхайм през 1860/61 г. Бунзен и Кирхоф откриват алкалните метали целзий и рубидий. С тези изследвания става възможно обяснението на Фраунхоферовите линии и така двамата полагат основите на модерната астрономия.
Когато Бунзен навършва 78 години, той се отдава напълно на геологията, с която дотогава се занимава само като хоби. Умира на 88 години на 16 август 1899 г. в Хайделберг. Гробът му се намира в Хайделбергското гробище. В некролога му Роскоу пише: “Като изследовател, той беше велик. Като учител – дори още по-велик. Като човек и прияте, той бе най-великият.”