Фриц Хабер е немски химик, разработил, заедно с Карл Бош, процеса на Хабер-Бош - метод за промишлено производство на амоняк, ключов за съвременната промишлена химия.
Хабер е роден в Бреслау, Германия на 9 декември 1868 година. Учи в Хайделбергския университет , а по-късно в Берлинския и Шарлотенбургския технически университет.
Жени се за Клара Имервар през 1901 година. Преди да започне своята академична кариера, той работи в бизнеса на баща си, който е пряко свързан с химията, и в Института за технология в Цюрих, заедно с Георг Лунге.
Докато е в Карлсруе, Хабер, заедно с Карл Бош разработват процеса Хабер -Бош, с който чрез катализа на водород и атмосферен азот при висока температура и налягане се получава амоняк.
За своя труд Хабер получава Нобелова награда за химия през 1918 година. Процесът на Хабер-Бош е много важен за промишлената химия, тъй като производството на азотни продукти като торове, експлозиви и др. от природни ресурси, като натриев нитрат,например, вече не е необходимо. Избягването на малтусианската катастрофа се приписва на внезапната достъпност на евтин азотосъдържащ тор.
Хабер се занимава активно и с проучването на химическите реакции, свързани с отделянето на топлина; с адсорбационните ефекти и с електрохимията. Голяма част от научната му дейност в периода 1911-1933 е проведена в Института за физическа химия и електрохимия в Берлин-Далем.
Хабер играе важна роля за развитието на химическите оръжия през Първата световна война, като част от тази работа се състои в изобретяването на противогази с абсорбиращи филтри. В известен смисъл, химическите оръжия, използвани в Първата световна война, изправят един срещу друг нобеловите лауреати Фриц Хабер и французина Виктор Гриняр.
Съпругата на Хабер се противопоставя на дейността му по разработването на бойни отровни вещества и се самоубива с неговото служебно оръжие, след като той ръководи първото използване на хлор.
Когато проучва ефектите на отровните газове, Хабер открива проста математическа връзка между концентрацията (C) на газа и времето (t), за което той се вдишва, която се изразява с формулата C * t = k, където k е константа. С други думи, излагането за дълго време на малко количество газ може да има същите последствия (например, смърт), каквито би имало излагането на голямо количество за кратко време. Тази връзка е известна като Закон на Хабер.
Хабер се защитава от обвиненията за нехуманност, свързани с използването на бойни отровни вещества, като казва, че смъртта е смърт, независимо по какъв начин е причинена. През 20-те години той разработва цианидния газ Циклон Бе, използван като инсектицид (напр. като дезинфекционно средство), а по-късно и в концлагерите.
Хабер е принуден, заради еврейския си произход, да емигрира през 1934 година, след като е служил дълго време на своята страна. Умира в изгнание в Базел на 29 януари 1934 година след тежко боледуване.
Автор: Тони
Хабер е роден в Бреслау, Германия на 9 декември 1868 година. Учи в Хайделбергския университет , а по-късно в Берлинския и Шарлотенбургския технически университет.
Жени се за Клара Имервар през 1901 година. Преди да започне своята академична кариера, той работи в бизнеса на баща си, който е пряко свързан с химията, и в Института за технология в Цюрих, заедно с Георг Лунге.
Докато е в Карлсруе, Хабер, заедно с Карл Бош разработват процеса Хабер -Бош, с който чрез катализа на водород и атмосферен азот при висока температура и налягане се получава амоняк.
За своя труд Хабер получава Нобелова награда за химия през 1918 година. Процесът на Хабер-Бош е много важен за промишлената химия, тъй като производството на азотни продукти като торове, експлозиви и др. от природни ресурси, като натриев нитрат,например, вече не е необходимо. Избягването на малтусианската катастрофа се приписва на внезапната достъпност на евтин азотосъдържащ тор.
Хабер се занимава активно и с проучването на химическите реакции, свързани с отделянето на топлина; с адсорбационните ефекти и с електрохимията. Голяма част от научната му дейност в периода 1911-1933 е проведена в Института за физическа химия и електрохимия в Берлин-Далем.
Хабер играе важна роля за развитието на химическите оръжия през Първата световна война, като част от тази работа се състои в изобретяването на противогази с абсорбиращи филтри. В известен смисъл, химическите оръжия, използвани в Първата световна война, изправят един срещу друг нобеловите лауреати Фриц Хабер и французина Виктор Гриняр.
Съпругата на Хабер се противопоставя на дейността му по разработването на бойни отровни вещества и се самоубива с неговото служебно оръжие, след като той ръководи първото използване на хлор.
Когато проучва ефектите на отровните газове, Хабер открива проста математическа връзка между концентрацията (C) на газа и времето (t), за което той се вдишва, която се изразява с формулата C * t = k, където k е константа. С други думи, излагането за дълго време на малко количество газ може да има същите последствия (например, смърт), каквито би имало излагането на голямо количество за кратко време. Тази връзка е известна като Закон на Хабер.
Хабер се защитава от обвиненията за нехуманност, свързани с използването на бойни отровни вещества, като казва, че смъртта е смърт, независимо по какъв начин е причинена. През 20-те години той разработва цианидния газ Циклон Бе, използван като инсектицид (напр. като дезинфекционно средство), а по-късно и в концлагерите.
Хабер е принуден, заради еврейския си произход, да емигрира през 1934 година, след като е служил дълго време на своята страна. Умира в изгнание в Базел на 29 януари 1934 година след тежко боледуване.