Характеристика и значение на минералните торове
 
По своята същтност минералните торове представляват соли, които  се използват за внасяне или повишаване на количеството на хранителните вещества в почвата, с цел подобряване количеството и качеството на добивите.
 
Основните елементи, изграждащи растенията са въглерод, кислород, азот, калий, калций, натрий, фосфор и сяра. Когато количеството им намалее в почвата, добивите се влошават. Една част от тези елементи растенията си набавят от въздуха и водата освен от почвата, но някои могат да си набавят само и единствено от нея, например фосфор, затова се налага, когато почвата е бедна на някои от тези елементи, те да се внасят допълнително чрез торене.
Количеството им обаче се определя от нормите на торене, които зависят от вида на почвата, културите, ПДК (пределно допустими концентрации) на съответните вещества. Предозирането води до влошаване на добивите по качество и количество, а от там може да се влоши и здравето на човешкия организъм, след консумация.
 
Класификация на торовете.
 
-          Според произхода си биват минерални, органични (естествени), органоминерални, бактериални (бактерии, които подобряват свойствата на почвата).
 
-          Според агрохимичното им действие биват преки, които внасят хранителен елемент в почвата и косвени, които подобряват свойствата на почвата без да внасят хранителен елемент.
 
-          Според броя на хранителните елементи беват прости (едностепенни, с 1 хранителен елемент) и комплексни (многостепенни, съдържащи повече от 1 хранителен елемент. Биват сложни и смесени.)
 
-          Според разтворимостта си биват водоразтворими (азотните торове, селитрите) и разтворими в почвени киселини (фосфорните торове).
 
-          Според физиологичното действие биват кисели, алкални и неутрални.
 
-          Според концентрацията си биват макроторове (концентрирани) и микроторове (внасят минерални количества от някои важни елементи като Cu, Mg, Zn, B ).
 
 
-          Според агрегатното състояние биват течни и твърди.
 
-          Според вида биват обикновени и гранулирани.
Автор: Александър Ненов