Аутекология: този тип екология изследва отделното живо същество (организъм). Аутекологията е екология на индивидите. Тя изучава, както взаимоотношенията на индивидите със средата, така и взаимоотношенията помежду им. Взаимодействието между организмите, видът им и видът на средата определят техния растеж, развитие, съзряване и възможностите им за размножаване и преживяване.
Терминът аутекология е предложен от Т. Шрьотен през 1896г., за да обозначи екологията на индивидите за разлика от екологията на видовете, популациите и съобществата. Изследването на връзките между организмите и средата се осъществява чрез изучаване на характера на средата, в която организмите живеят, и чрез изучаване на реакциите и поведението на организмите.
Синекология: тя изследва групи от биологични видове и връзките между тях и средата, т.е. тя е екология на съобществата. Изучава съвкупността от растения, животни и микроорганизми, образуващи съобщества (биоценози), пътищата на тяхното формиране и развитие, тяхната структура, функция, динамика, взаимодействие с физикохимичните фактори на средата, тяхната енергия, продуктивност и други.
Синекологията се базира на аутекологията и произтича от нея, като придобива общоекологичен характер, защото изучава многовидовите съобщества от живи организми. Те се намират в тясно взаимодействие с абиотичните (неорганичните) фактори на средата.
В основата на синекологичните изследвания е изучаването на сложния комплекс от взаимно свързани организми, съществуващи в строгоопределена абиотична среда. Всеки отделен компонент се разглежда във връзка с други компоненти. Това дава възможност да се определят характерът на кръговрата на веществата и потокът на енергията, не само в отделната екосистема, а и в цялата биосфера.
Автор: Александър Ненов
Терминът аутекология е предложен от Т. Шрьотен през 1896г., за да обозначи екологията на индивидите за разлика от екологията на видовете, популациите и съобществата. Изследването на връзките между организмите и средата се осъществява чрез изучаване на характера на средата, в която организмите живеят, и чрез изучаване на реакциите и поведението на организмите.
Синекология: тя изследва групи от биологични видове и връзките между тях и средата, т.е. тя е екология на съобществата. Изучава съвкупността от растения, животни и микроорганизми, образуващи съобщества (биоценози), пътищата на тяхното формиране и развитие, тяхната структура, функция, динамика, взаимодействие с физикохимичните фактори на средата, тяхната енергия, продуктивност и други.
Синекологията се базира на аутекологията и произтича от нея, като придобива общоекологичен характер, защото изучава многовидовите съобщества от живи организми. Те се намират в тясно взаимодействие с абиотичните (неорганичните) фактори на средата.
В основата на синекологичните изследвания е изучаването на сложния комплекс от взаимно свързани организми, съществуващи в строгоопределена абиотична среда. Всеки отделен компонент се разглежда във връзка с други компоненти. Това дава възможност да се определят характерът на кръговрата на веществата и потокът на енергията, не само в отделната екосистема, а и в цялата биосфера.