При извършване на качествен анализ на органични вещества с помощта на аналитични реакции се открива типът на съединението, т.е. наличието на определени функционални групи. Много малко са реакциите, с които може да се докаже молекулата като цяло, например реакцията на скорбялата с йод. Качественият анализ се предхожда от количествен, при който се съставя брутната формула на съединението (малък брой елементи образуват огромния брой органични вещества). Органичните молекули притежават характерни физични свойства и затова инструменталните методи имат съществено значение за качественото им доказване.
Качественият анализ на разтвори на неорганични вещества (киселини, основи, соли) чрез аналитични реакции се състои в доказване на йоните, които ги образуват.
Доказването на определени видове катиони или аниони в един разтвор не определя еднозначно вида и броя на разтворените вещества. Необходимо е чрез количествен анализ да се докажат и стехеометричните отношения на йоните.
Тъй като има голямо разнообразие на неорганичните катиони и аниони в качествения им анализ е прието да се използват общи реакции, които са характерни за група от няколко йона, които имат сходни свойства. Това са така наречените утаечни реакции и с тях се дава възможност за изолирането на тази група йони от общата смес с други йони. Във всяка изолирана група от йони се търси определен брой от йони, който е известен. Реактивите, които са използвани за отделянето на групата се наричат групови реактиви или групови утаители. По този начин се създава класификация на йоните. Предложени са различни варианти, но принципът на всеки системен ход е един и същ. Първо се утаява, след това следва изолиране на утайката, която съдържа йоните само от една аналитична група със следващо идентифициране на йоните в групата чрез системен ход или дробни реакции. С един и същ реактив могат избирателно да се утаят различни групи от йони в зависимост от условията на утаяване. Използването на групови реактиви създава голямо удобство при анализ на сложни смеси, както и при анализ на проби, за които няма предварителна информация.
Автор: Александър Ненов
Качественият анализ на разтвори на неорганични вещества (киселини, основи, соли) чрез аналитични реакции се състои в доказване на йоните, които ги образуват.
Доказването на определени видове катиони или аниони в един разтвор не определя еднозначно вида и броя на разтворените вещества. Необходимо е чрез количествен анализ да се докажат и стехеометричните отношения на йоните.
Тъй като има голямо разнообразие на неорганичните катиони и аниони в качествения им анализ е прието да се използват общи реакции, които са характерни за група от няколко йона, които имат сходни свойства. Това са така наречените утаечни реакции и с тях се дава възможност за изолирането на тази група йони от общата смес с други йони. Във всяка изолирана група от йони се търси определен брой от йони, който е известен. Реактивите, които са използвани за отделянето на групата се наричат групови реактиви или групови утаители. По този начин се създава класификация на йоните. Предложени са различни варианти, но принципът на всеки системен ход е един и същ. Първо се утаява, след това следва изолиране на утайката, която съдържа йоните само от една аналитична група със следващо идентифициране на йоните в групата чрез системен ход или дробни реакции. С един и същ реактив могат избирателно да се утаят различни групи от йони в зависимост от условията на утаяване. Използването на групови реактиви създава голямо удобство при анализ на сложни смеси, както и при анализ на проби, за които няма предварителна информация.