Суровите утайки, получени след пречистване на водите, могат да се използват за наторяване на житни култури, овощни градини и технически култури. За останалите насаждения не са подходящи, тъй като съдържат микроорганизми, яйца на паразити и могат да предизвикат заволявания. Те съдържат азот, фосфор и калции, които лесно се усвояват от растенията.
Използването на утайките е в голяма зависимост от техния състав и структура. Така например изгнилите утайки със съдържание на влага около 80%, могат да бъдат използвани за наторяване на почти всички видове култури. Най – добрият вариант за използване на утайките като тор е това да става след компостирането им. То се извършва на специални полета за компостиране, където при престояването утайките претърпяват минерализация, която протича с отделяне на топлина. Загряването достига до 70 ° С, което води до допълнително изсушаване и унищожаване на микроорганизмите в тях. Такива утайки отговарят на санитарно – хигиенните изисквания и могат да бъдат използвани навсякъде като тор.
На кампостиране по – лесно се отдават суровите утайки, защото съдържат органична маса.
Изгнилите утайки по – трудно се компостират и за да протече процеса по – бързо се инициира с добавка на органична маса.
Утайките успешно се използват и за подобряване структурата на песъчливи почви. За тази цел почвите трябва да имат добра филтрационна способност и ниски подпочвени води.
Други направления за приложения на утайките е използването им за рекултивация на почви (изоставени мини, замърсени почви, депа и други), за производство на пластмаси, за производство на витамин В12 и аминокиселини, за добавка към храната на животните и други.
Автор: Александър Ненов
Използването на утайките е в голяма зависимост от техния състав и структура. Така например изгнилите утайки със съдържание на влага около 80%, могат да бъдат използвани за наторяване на почти всички видове култури. Най – добрият вариант за използване на утайките като тор е това да става след компостирането им. То се извършва на специални полета за компостиране, където при престояването утайките претърпяват минерализация, която протича с отделяне на топлина. Загряването достига до 70 ° С, което води до допълнително изсушаване и унищожаване на микроорганизмите в тях. Такива утайки отговарят на санитарно – хигиенните изисквания и могат да бъдат използвани навсякъде като тор.
На кампостиране по – лесно се отдават суровите утайки, защото съдържат органична маса.
Изгнилите утайки по – трудно се компостират и за да протече процеса по – бързо се инициира с добавка на органична маса.
Утайките успешно се използват и за подобряване структурата на песъчливи почви. За тази цел почвите трябва да имат добра филтрационна способност и ниски подпочвени води.
Други направления за приложения на утайките е използването им за рекултивация на почви (изоставени мини, замърсени почви, депа и други), за производство на пластмаси, за производство на витамин В12 и аминокиселини, за добавка към храната на животните и други.