Относителният електроден потенциал, на който и да е електрод, може да бъде определен и да бъде измерен с помощта на галваничен елемент, състоящ се от стандартен водороден електрод и електрода, чиито потенциал искаме да определим.
При стандартния водороден електрод, електрода барбутира в разтвор на разредена солна киселина, с активност единица и при налягане една атмосфера.
Потенциал на стандартния водороден електрод се приема за нула.
Електродвижещото напрежение на този галваничен елемент е точно равен на относителния електроден потенциал.
Потенциала, на интересуващия ни електрод, се нарича относителен, поради това, че се определя спрямо друг водороден потенциал, който условно сме приели за нулев.
Означава се с буквата „Е”, а мерната единица е V.
Положителен електроден потенциал:
Когато на стандартния водороден електрод протича процесът окисление, а на изследвания електрод протича редукция, тогава такъв относителен потенциал е положителен и се бележи Е+.
Отрицателен водороден потенциал:
Когато на стандартния водороден електрод протича процесът редукция, а на изследвания електрод протича окисление, тогава относителеният потенциал е отрицателен и се бележи с Е-.
Стандартното електродвижещо напрежение (ЕДН), на който и да е галваничен елемент, може да бъде определено, като разлика от стандартен електрод, потенциали на левия и десния електрод.
ЕДН= Е0 десен – Е0 ляв
За целта от таблицата на стандартните електродни потенциали определяме кой от електродите е катод и кой е анод.
ЕДН= (Zn2+ /Zn / Cu2+ /Cu) = (Cu2+ /Cu ) – ( Zn2+ /Zn) = + 0,340 – ( - 0,763 ) = 1,103 V