Разтворът представлява една хомогенна система, чийто състав е от две или повече вещества. Молекулите или йоните на едното вещество са равномерно подредени между молекулите на другото вещество. Идеалният разтвор се характеризира единствено с хаотични удари между частиците на разтвора. Реален е разтвор, при който съществуват още много други взаимодействия между частиците. Той се държи като разтвор с по-ниска концентрация. Йоните са заобиколени от противоположно натоварени частици, които пречат на реактивоспособността им.
Разтворител, е този компонент от разтвора, който е в по-голямо количество, а останалите вещества се наричат разтворени. Концентрацията е начин за изразяване количествата на веществата в някаква смес. Съдържанието на един от компонентите се съпоставя със съдрържанието на друг и така се получава пълна количествена информация за него. Моларната концентрация показва колко мола разтворено вещество се съдържат в един литър разтвор. Нарича се още моларност и няма отношение към моларната маса. Моларната част е количествена характеристика на разтворите. Тя представлява отношението между количеството на дадено вещество и общото количество на всички съставки в разтвора. Сумата от моларните части на всички форми на веществото е единица.
Активността на разтворено вещество представлява ефективната концентрация, с която то участва в химическия процес. Активността се представя като произведение от коефициента на активност , тоест неидеалността на разтвора и концентрацията на веществото. Активността има размерност на концентрация. Равна е на концентацията, когато разтворът е идеален,тоест, когато свойствата както на разтвроителя ,така и на разтвореното вещество, не се изменят от наличието на други компоненти в системата. Коефициентът на активност има стойност, която е по-голяма от нула. Неидеалността на средата се дължи на електростатични взаимодействия между частиците. При безкрайно разреждане на един разтвор,коефициентът на активност е равен на единица,откъдето следва ,че активността е равна на концентрацията ,с която веществото участва в системата. Разтворите,които са много разредени (безкрайно) се държат като идеални.