Радиоактивно замърсяване:
Трайно замърсяване с радиоактивни частици най-често се получава в следствие на ядрена авария или съхранение на обработено ядрено гориво. Тези частици се разнасят в атмосферата и в последствие попадат във водите и почвата. Особено опасни за човека са радиоактивните частици, които съдържат радиоактивните изотопи на йода и стронция. Йода се натрупва в щитовидната жлеза, а стронция в костите, поради което чавешкият организъм се подлага за продължителен период от време на вътрешно радиоактивно облъчване. Йода може да бъде погълнат и чрез храната (пример – чрез млякото).
Особена опасност за околната среда може да възникне и при неправилно съхранение на радиоактивни отпадъци. Ядрените реактори се презареждат периодично със свежо гориво. Вече използваното гориво обаче съдържа голямо количество радиоактивни вещества и трябва да бъде обработено и съхранено ( погребано ) по точно определена схема и начин. В най – общ вид схемата е следната: съхранява се определен период от време в специални контейнери към самия реактор, след това се прехвърля за определен период от време в общ контейнер към централата, извозва се за преработка на строго определени акредитирани места в дадени държави и след обработкта се погребва в специално поставени за това хранилища от желязо, бетон и олово.
Вземат се мерки за да се изключи възможността радиоактивните вещества от хранилищата да попаднат във водите и почвата. Международната скала за оценка на ядрените събитея INES определя значимостта на дадено аварийно събитие по скала, като нива от 3 до 7 :
7- голямо изхвърляне на радиоактивност
6- сериозно изхвърляне на радиоактивност
5- ограничено изхвърляне на радиоактивност
4-незначително изхвърляне на радиоактивност
3- малко изхвърляне на радиоактивност
Автор: Александър Ненов
Трайно замърсяване с радиоактивни частици най-често се получава в следствие на ядрена авария или съхранение на обработено ядрено гориво. Тези частици се разнасят в атмосферата и в последствие попадат във водите и почвата. Особено опасни за човека са радиоактивните частици, които съдържат радиоактивните изотопи на йода и стронция. Йода се натрупва в щитовидната жлеза, а стронция в костите, поради което чавешкият организъм се подлага за продължителен период от време на вътрешно радиоактивно облъчване. Йода може да бъде погълнат и чрез храната (пример – чрез млякото).
Особена опасност за околната среда може да възникне и при неправилно съхранение на радиоактивни отпадъци. Ядрените реактори се презареждат периодично със свежо гориво. Вече използваното гориво обаче съдържа голямо количество радиоактивни вещества и трябва да бъде обработено и съхранено ( погребано ) по точно определена схема и начин. В най – общ вид схемата е следната: съхранява се определен период от време в специални контейнери към самия реактор, след това се прехвърля за определен период от време в общ контейнер към централата, извозва се за преработка на строго определени акредитирани места в дадени държави и след обработкта се погребва в специално поставени за това хранилища от желязо, бетон и олово.
Вземат се мерки за да се изключи възможността радиоактивните вещества от хранилищата да попаднат във водите и почвата. Международната скала за оценка на ядрените събитея INES определя значимостта на дадено аварийно събитие по скала, като нива от 3 до 7 :
7- голямо изхвърляне на радиоактивност
6- сериозно изхвърляне на радиоактивност
5- ограничено изхвърляне на радиоактивност
4-незначително изхвърляне на радиоактивност
3- малко изхвърляне на радиоактивност