Инженерната химия представлява учение за разкриване и използване на най – общите закономерности в химичната технология. Неин предмет са изследването, моделирането, изчисляването и оптималното управление на процесите и съоръженията в химическата промишленост.
Докато при химическите класически дисциплини ( физикохимия и неорганична химия ) химичните процеси се изучават предимно на молекулно ниво ( определяне механизма на реакциите, скоростните константи, порядъка на реакциите и др. ), то в инженерната химия процесите се изучават на макрониво. Отчита се влиянието на хидродинамиката, топлопренасянето и дифузията.
Докато химичната технология се занимава с описание на конкретни производствени процеси ( технология на сяна киселина, на сода, на амоняк, азотна киселина и др. ), то инженерната химия се занимава с по – общи закономерности, които са валидни и за други химични отрасли, като метлургията, силикатната промишленост, парфюмерийно – козметичната промишленост и др. Изучаването, проектирането и оптималното управление на един екстракционен процес не зависят от това, дали се извлича мед от хидрометалургични разтвори, дали се разделят ароматни от парафинови въглеводороди в нефтопреработването, или се извличат етерични масла за нуждите на козметиката.
Идеите на инженерната химия са теоретичен подход при решаване на проблемите и ефективна реализация на получените резултати с оглед постигане на стопанска изгода.
Основна задача на съвременната химична технология е създаването на такива методи и процеси, при които се получават висококачествени продукти при възможно най – малки капиталовложения и разходи на суровини, енергия, труд и време.
Прибавя се и изискването за комплексно използване на суровините и енергията, т. е.създавяне на безотпадни технологии и сведено до минимум, а при възможност и елиминирано замърсяване на околната среда. Стремежът е да се премине към реализирането на малоотпадни, безвредни и безотпадни технологии и енерготехнологични системи, т. е.комплексното използване на суровините за производство на продукти и максимално използване на енергията на химичната реакция за задоволяване енергийните нужди на самото производство.
Автор: Александър Ненов
Докато при химическите класически дисциплини ( физикохимия и неорганична химия ) химичните процеси се изучават предимно на молекулно ниво ( определяне механизма на реакциите, скоростните константи, порядъка на реакциите и др. ), то в инженерната химия процесите се изучават на макрониво. Отчита се влиянието на хидродинамиката, топлопренасянето и дифузията.
Докато химичната технология се занимава с описание на конкретни производствени процеси ( технология на сяна киселина, на сода, на амоняк, азотна киселина и др. ), то инженерната химия се занимава с по – общи закономерности, които са валидни и за други химични отрасли, като метлургията, силикатната промишленост, парфюмерийно – козметичната промишленост и др. Изучаването, проектирането и оптималното управление на един екстракционен процес не зависят от това, дали се извлича мед от хидрометалургични разтвори, дали се разделят ароматни от парафинови въглеводороди в нефтопреработването, или се извличат етерични масла за нуждите на козметиката.
Идеите на инженерната химия са теоретичен подход при решаване на проблемите и ефективна реализация на получените резултати с оглед постигане на стопанска изгода.
Основна задача на съвременната химична технология е създаването на такива методи и процеси, при които се получават висококачествени продукти при възможно най – малки капиталовложения и разходи на суровини, енергия, труд и време.
Прибавя се и изискването за комплексно използване на суровините и енергията, т. е.създавяне на безотпадни технологии и сведено до минимум, а при възможност и елиминирано замърсяване на околната среда. Стремежът е да се премине към реализирането на малоотпадни, безвредни и безотпадни технологии и енерготехнологични системи, т. е.комплексното използване на суровините за производство на продукти и максимално използване на енергията на химичната реакция за задоволяване енергийните нужди на самото производство.