Титриметрията представлява количествен метод за химичен анализ. Контролирано се смесват два разтвора, за които е известно,че взаимодейтват помежду си ,когато се разтворят, докато количеството на взаимодействащите вещества се изравни. Добавеният разтвор се нарича титрант,а определеното вещество титрат. Трябва да е известна концентрацията на титранта. Смесването между титранта и титрата се нарича титруване. Титър-концентрация (g/mol). Обикновено не се титрува целия обем , а това става на порции наречени аликвотни. Така се определя масата.
Начини на титруване.
1.Към определено вещество се добавя титранта. Нарича се директно титруване (пряко), ако веществата взаимодействат достатъчно бързо.
2. Когато веществата не взаимодействат достатъчно бързо, титруването се нарича обратно (остатъчно). Добавя се титрант в излишъм(познато количество)-излишният титрант след това се титрува със същото вещество отново,но с известно количество от него.
Условия ,за да е възможно титруване.
-процесът да е бърз да протича докрай
-да може да се определи еквивалентни момент
За да се приеме ,че процесът е протекъл практическия докрай,трябва изходното вещество да е взаимодействало 99,9% (от масата му).
Добавеният титрант не е точно еквивалентен на определеното вещество,но не е повече от 0,1%.
Използват се индикатори. Те променят свойството си при достигане на еквивалентния момент:
-чрез индикаторите може да се определи еквивалентния момент,тъй като без тях това е невъзможно.
-показват края на процеса
Грешки в титриметрията:
1.грешка на измерването.
2.специфична грешка.
3.индикаторна грешка.
Първата грешка е съпроводена от факта ,че се измерва някаква величина:маса и обем: масата на везна, а обемът се отчита субективно. Тази грешка е обикновена и не може да бъде избегната. Тя е от порядъка на пл’с минус 0,3%. Поради тази причина специфичната грешка и индикаторната грешка при анализа трябва да са по-малки и да се работи с максимална прецизност.
Титриметрията не е много чувствителна, но е много по-точна от инструменталните методи за анализ в аналитичната химия.
Автор: Албена Иванова
Начини на титруване.
1.Към определено вещество се добавя титранта. Нарича се директно титруване (пряко), ако веществата взаимодействат достатъчно бързо.
2. Когато веществата не взаимодействат достатъчно бързо, титруването се нарича обратно (остатъчно). Добавя се титрант в излишъм(познато количество)-излишният титрант след това се титрува със същото вещество отново,но с известно количество от него.
Условия ,за да е възможно титруване.
-процесът да е бърз да протича докрай
-да може да се определи еквивалентни момент
За да се приеме ,че процесът е протекъл практическия докрай,трябва изходното вещество да е взаимодействало 99,9% (от масата му).
Добавеният титрант не е точно еквивалентен на определеното вещество,но не е повече от 0,1%.
Използват се индикатори. Те променят свойството си при достигане на еквивалентния момент:
-чрез индикаторите може да се определи еквивалентния момент,тъй като без тях това е невъзможно.
-показват края на процеса
Грешки в титриметрията:
1.грешка на измерването.
2.специфична грешка.
3.индикаторна грешка.
Първата грешка е съпроводена от факта ,че се измерва някаква величина:маса и обем: масата на везна, а обемът се отчита субективно. Тази грешка е обикновена и не може да бъде избегната. Тя е от порядъка на пл’с минус 0,3%. Поради тази причина специфичната грешка и индикаторната грешка при анализа трябва да са по-малки и да се работи с максимална прецизност.
Титриметрията не е много чувствителна, но е много по-точна от инструменталните методи за анализ в аналитичната химия.