Концентрации  използвани в аналитичната химия

-Моларна концетрация  (М).

Характеризира се с броят частици в единица  обем. Няма отношение към масата. Моларната концентрация е равна  на отношението между количеството вещество (n) и обемът (V),която величина не е произволна ( 1dm3≈1L за вода). Мерната величина на моларната концентрация е mol/L. 

Нормална  концентрация (N)

- Свързанаа е  с еквивалента на едно вещество. Еквивалентът на веществото представлява броят частици в единица обем. 

- При разтваряне на веществото то се намира под различна форма.

- Когато веществата са в една смес,което е нормалното им състояние, те взаимодействат помежду  си. В резултат от топлинното движение, частиците се удрят-идеялна система.

- Реална система- освне топлинни удари между частиците съществуват и различни други взаимодействия между тях. 

- В резултат на допълнителни взаимодействия частиците  проявяват и ефективна концентрация.

- Колкото е  по-концентриран разтвора, първо коефициентът на активност на частиците намалява, а после расте. Коефициентът  на активност отчита електростатичните взаимодействия. Зависи от различни заряди на разтворените вещества. 

- Йонна сила на разтвора (мю) μ. Зависи от всички йони в един разтвор. 

-Масова част (W).

Вид концентрация. Съпостявят се масата на веществото към  масата на пробата. Удобно е да се изразява в %. Масата на цялата проба се приема за 100 %. Когато масовата част на веществото е по-малка от 1% вместо % се използва величината промил (‰). Тогава масата на веществото е 1000.

-P функция.

Въведена е  за изразяване на много ниски  концентрации.  Р функцията е отрицателен  десетичен логаритъм от концентрацията.

Първоначално  е разглеждана само за водородни  катиони pH. След това е разтространена и върху други величини.

Тъй като не може да се логаритмува концентрация ,затова логаритмуваме числената стойност на концентрацията(активността).
Автор: Албена Иванова