Методите за анализ са няколко групи. Делят се на базата вида на аналитичния сигнал:
1.Химични методи
2.Електрохимични методи.
3.Спектроскопски.
4.Ядрени.
При химичните методи се използват химични взаимодействия за сметка на външни електрони.
При Електрохимичните методи се извършва обмяна на външни електрони,но между веществата.
При Спектроскопските методи се използват преходи на електрони в самото вещество. Физичен процес.
При ядрените методи се гледат промени в ядрото.
При хроматогравските методи се разчита на всички методи изброени дотук без ядрените.
Химични и инструментални методи
Качествен анализ-идентифицира се вида на веществото. Рядко аналитичният сигнал е характерен за един вид изследван обект. Трудно по аналитичен сигнал е да се установи веществото. Необходимо е маскиране , разделяне и т.н.
Химичните методи се характеризират с относително ниска чувствителност. Друг недостатък е ,че са бавни, но пък са по-евтини от другите методи. ПО-чувствителни са нструменталните методи за анализ (скъпа апаратура). Те се използват предимно за количествен анализ. За качествения анализ се ползва някакъв образец, от който се взема средна проба. Тя трябва да е като изследвания обект. Средна проба от течни и газообразни обекти се взима сравнително лесно. По-трудно се определя средна проба от твърд образец. За целта се вземат различни частици от обекта, стриват се (с нещо по-твърдо от самата проба). След това се квартува-хомогенатът се разстила в кръг или квадрат, разделя се на 4 равни части. Двете срещуположни части се разделят. Другите две се смесват пак и така се повстаря няколко пъти.
Необходимо е преценяване количеството на пробата. След като е приготвена проба за обект, се разтваря и се съпоставя с подходящи материали. Измерва се с аналитична величина. От набор от получените числа се преценява кои да се използват.
За да се определи количеството на интересуващия ни компонент, трябва да се сравни с известно количество (величина)- тя трябва да е точна. Гаранцията ,че е измерено точно се прави от определяне стандартни образци. След като е приготвен от една лаборатория, се изпраща на други лаборатории, всяка използва едни и същи методи. Данните се събират , анализират и се получава стандартен образец. За да се определи примерно съдържанието на цинк в нашия обект, се използват 3 метода:
1. Метод на калибрационната графика. Приготвят се няколко проби (стандартни) в различни количества и се измерват. След това се измерва изследваната проба при същите температури. Хубаво е да се използват повече стандарти.
2. Метод на сравнение (само с един стандарт)
3. Метод на стандартната добавка
Автор: Албена Иванова
1.Химични методи
2.Електрохимични методи.
3.Спектроскопски.
4.Ядрени.
При химичните методи се използват химични взаимодействия за сметка на външни електрони.
При Електрохимичните методи се извършва обмяна на външни електрони,но между веществата.
При Спектроскопските методи се използват преходи на електрони в самото вещество. Физичен процес.
При ядрените методи се гледат промени в ядрото.
При хроматогравските методи се разчита на всички методи изброени дотук без ядрените.
Химични и инструментални методи
Качествен анализ-идентифицира се вида на веществото. Рядко аналитичният сигнал е характерен за един вид изследван обект. Трудно по аналитичен сигнал е да се установи веществото. Необходимо е маскиране , разделяне и т.н.
Химичните методи се характеризират с относително ниска чувствителност. Друг недостатък е ,че са бавни, но пък са по-евтини от другите методи. ПО-чувствителни са нструменталните методи за анализ (скъпа апаратура). Те се използват предимно за количествен анализ. За качествения анализ се ползва някакъв образец, от който се взема средна проба. Тя трябва да е като изследвания обект. Средна проба от течни и газообразни обекти се взима сравнително лесно. По-трудно се определя средна проба от твърд образец. За целта се вземат различни частици от обекта, стриват се (с нещо по-твърдо от самата проба). След това се квартува-хомогенатът се разстила в кръг или квадрат, разделя се на 4 равни части. Двете срещуположни части се разделят. Другите две се смесват пак и така се повстаря няколко пъти.
Необходимо е преценяване количеството на пробата. След като е приготвена проба за обект, се разтваря и се съпоставя с подходящи материали. Измерва се с аналитична величина. От набор от получените числа се преценява кои да се използват.
За да се определи количеството на интересуващия ни компонент, трябва да се сравни с известно количество (величина)- тя трябва да е точна. Гаранцията ,че е измерено точно се прави от определяне стандартни образци. След като е приготвен от една лаборатория, се изпраща на други лаборатории, всяка използва едни и същи методи. Данните се събират , анализират и се получава стандартен образец. За да се определи примерно съдържанието на цинк в нашия обект, се използват 3 метода:
1. Метод на калибрационната графика. Приготвят се няколко проби (стандартни) в различни количества и се измерват. След това се измерва изследваната проба при същите температури. Хубаво е да се използват повече стандарти.
2. Метод на сравнение (само с един стандарт)
3. Метод на стандартната добавка