Планините в България и за дървото " Мура "

През последните месеци станахме свидетили на публикуването на много новини, за това, че в кметовете на предпланински села и градчета в България са обявили официално началото на проучвания за строежи на големи зимни курорти по планинските склонове над

През последните месеци станахме свидетили на публикуването на много новини, за това, че в кметовете на предпланински села и градчета в България са обявили официално началото на проучвания за строежи на големи зимни курорти по планинските склонове над тях. Последва бърза реакция на екологичните организации, които предприеха информационна кампания за известяване на обществото за проблема. И въпреки това за много хора остана неясно какви точно са причините за безпокойството на неправителствените организации и хората с екологично образование.
В следващите редове ще направя опит да дам малко повече информация за това, какви екосистеми ще бъдат засегнати, ако се даде разрешение за строителството на споменатрите курорти според предварително заявените проекти.
Кои планини?

Живот...
След безпрецедентното гласуване от правителството на стратегия за три-кратно разрастване на курорт Боровец, строеж на нови писти, лифтови съоръжения и десетки хотели последваха подобни новини и от други краища на страната. Беше заявено желание за изграждане на ски зона с 21 лифтови съоръжения над Паничище (Западна Рила), ски курорт над Берковица (Западна Стара Планина), Рибарица (Централна Стара Планина), Велинград (Родопи), Смолян (Родопи) и разширяване на ски курорт Пампорово до с.Стойките.

Какви екосистеми има там и защо не може да се пренебрегне нарушаването на сегашния им вид?
За съжаление нашето общество отдавна е забравило едно изстрадано от предците ни знание – където няма гора има проблеми. Всеки проливен дъжд предизвиква поройни наводнения в населените места в подножието на планините, всяко по-дълго засушаване предизвиква липса на питейна вода. Именно заради честите прeливания на реките преди 100 години в Копривщица гражданите сами започват залесявания на ерозиралите склонове над града и поставят началото на залесителното дело в България. В много други райони на страната в близкото минало гражданското общество беше най-ревностния бранител на горите, защото осъзнаваше, че хубавите гори са гарант на наличието на питейна вода. Само до преди десетина години гражданите на Монтана надигаха глас всеки път, когато лесовъдите предвиждаха изпълнението на регулярни възобновителни мероприятия в буковите гори над Берковица. Те бяха страдали толкова много от “сухи режими”, че бяха готови да бранят всяко едно дърво, за да се запази гората и за да остане вярна поговорката “буковата гора е вода”.
А какви точно гори и от какви дървесни видове ще бъдат засегнати?

Банско
Над град Банско се намира Пирин, която до преди 5 години беше една от най-добре запазените планини в Европа. По стръмните склонове бяха намерили покой вековни гори от бяла мура, черна мура, смърч, бял бор и обширни клекови формации. Китното градче Банско беше атракция за чуждестранните туристи, които можеха да се насладят на запазените възрожденски къщи, тесни калдаръмени пътища и да почувстват духа на славната в миналото банска културна школа. За да се опази това природно и културно богатство от световно значение, парк “Пирин” беше включен в специалната програма на ЮНЕСКО “Човек и биосфера”.
Особеното в споменатите екосистеми са растителните видове, които ги изгрждат – от доминиращите дървесни видове до стотиците ендемични цветя.

Вековна Бяла мура (Pinus peuce Griseb.) по склоновете на Тодорка

Бялата мура (Pinus peuce Griseb.) е реликтен вид (т.е. запазил се от далечно минало), който е и ендемичен за Балканския полуостров. Последното значи, че се среща само и единствено тук – в планините на България, Македония и Сърбия. Най-добре запазаените гори са по склоновете на Пирин, като не-рядко се срещат дървета на възраст над 400 години. Това значи, че са били големи дървета 200 години преди освобождението на България, че са били свидетели на хайдутските движения, национално-освободителните борби, жестоките кланета след Илинденско-преображенското възстание. Като оставим настрана историческото и научно значение на тези стари дървета, горите от бяла мура имат и много важно природно значение. Бялата мура е вид, който е изключително добре приспособен към суровите условия на високо-планинския климат и се развива много добре на стръмни, каменисти и сенчести склонове. А много от склоновете на Пирин са именно такива. На тях обикновеният смърч (Picea abies Karst), който е много взискателен към почвеното богатство не се развива добре. Това значи само едно – ако ги нямаше горите от бяла мура, по тези склонове почти нямше да има гора. А това от своя страна щеше да значи нещо друго – чести и много големи лавини. Научните работници, които изучават лавинните процеси са единодушни в мнението си, че единствено здравите и стабилни гори могат да задържат успешно снежните маси и да предпазят долините от разрушителното действие на лавините. Благодарение на една от своите биологични особености - много жилавите стъбла в млада възраст, бялата мура е един от малкото иглолистни видове, които все пак успяват да оцелеят в периферията на лавинните улеи и дори да се развиват в лавинни просеки и постепенно да ги укрепват. В това отношение подобни са само Клекът (Pinus mugo Turra) и Черната мура (Pinus heldreichii Christ). С бурното развитие на извънпистовото каране на ски и сноуборд през последните 10 години горите от бяла мура придобиват и ново значение – от една страна те осигуряват отлични условия за каране на ски поради това, че са възрастни и съответно по-рядки. От друга те задържат снежните маси и намаляват значително риска от попадане на любителите на зимните спортове в лавини. А те са предимно млади хора. В същото време не трябва да се забравя, че дори и най-малкото нарушаване на крехкия баланс чрез отстраняването на отделни дървета и изсичането на участъци от гората може да предизвика рязка промяна и да стане причина за трагични случаи.

Черната мура (Pinus heldreichii Christ) е вид, който е може би дори по-уникален от Бялата мура. Среща се единствено в Пирин, Славянка, високите части на планините на Албания и Черна гора и съвсем ограничено на Апенинския полуостров в Италия. Най-запазените гори са пак в Пирин планина. Тя е приспособена към суров високопланински климат и бедни алкални почви. В някои случаи расте дори директно в скалните пукнатини между мраморните блокове. На практика на тези надморски височини тя е единственият дървесен вид, който расте добре на сухите склонове по мраморното било на Пирин. Заедно с формациите от клек оказва неоценимо почвозащитно и снегозадържащо влияние. Ако тези гори ги нямше, стръмните склонове от хижа Бъндерица до хижа Яворов щяха да са голи скални сипеи...
В горите на Северен Пирин са запазени някои много стари дървета от Черна мура. Най-старото от тях - Байкушевата мура е на възраст около 1300 години. А това на практика значи, че е съвременник на българската държава... За да се запазят тези уникални гори българската държава в лицето на горските ведомства е наложила пълна забрана на сечите в тях.
Как на практика се засягат тези гори с развитието на ски зоната над град Банско?
При изграждането на ски писта “Томба” бяха изсечени вековни гори от Бяла мура и Смърч. Концесионерите от дружество “Юлен” са заявили желание за изграждане на още една ски писта на същия склон. Той е много стръмен и на практика ски пистите се ползват от много малко скиори. В същото време по пистите вече възникват сериозни ерозионни и свлачищни процеси, което създава риск за туристите и намалява качеството на питейната вода. Напълно реални са и опасенията, че при определени условия е възможно и свличането на снежни маси в съседсто на пистите и по тях. По възрастните скиори си спомнят, че на мястото на горната част на ски пистата преди години имаше лавинен улей.
По склона Палашица, на който е разположен известният лавинен улей, има изградено лифтово съоръжение, което никога не е било използвано за извозване на скиори. Причината за това е, че трасето на ски пистата преминава по тясно било между два големи лавинни склона. Независимо от това е заявено желание за строеж на ново ски съоръжение по този склон или ремонт и пускане в експлоатация на сега съществуващото. От една страна това би значило изсичане на още гори от черна мура, които покриват склона. От друга е много съмнително до колко ски пистата ще може да се използва по вече споменатите причини.
Не е нужно да се коментират и заявените желания за разширяване на ски курорта в посока към долината на река Демяница и навлизане в резерват Юлен. Посягането на територията на обявен резерват (или неприкосновена природна територия) би било изключително негативно по няколко причини – създава се прецедент в неспазване на твърдо поет ангажимент за неприкосновеност и се нарушават подписани конвенции за защита на природни територии. А това не е добър сигнал за държава, която се стреми към присъединяване към Европейския съюз и е затворила глава “Екология” (което на практика означава, че държавата ни е напълно съгласна с европейските норми по отношение на защитата на природата)

Кое искаме - спокойствието и алпийския дух на Шамони
Или квартала от бетонени жилищни блокове насред планината на Вал Торанс? Само за сведение: В Шамони ходят и млади (и не толкова богати) хора и по-възрастни (и доста богати) туристи. И всички плащат доста добре за услугите на лифтовете. Във Вал Торанс е пълно с "по-ниска" класа туристи, които плащат далеч по-малко. Та: запазената природа е "Скъпата" природа.

 Паничище

"Изгубени в Рилската пустош" на резерват Скакавица.

На прес-конференцията за обявяването на намеренията за строеж на ски курорт над с.Сапарева баня е заявено, че плановете са за изграждане на 21 ски лифта, като те трябва да са в зони “Кабул” и “Седемте рилски езера”. В ски курорт Боровец има 10, в Пампорово – 9, в Банско – 12. Какво ли ще представлява тогава зона с 21 съоръжания? И дори ако е спазена старата максима “Заявявам, че искам 20, разрешават ми 10”, какво ли би значило изграждането на 10 ски съоръжения? Само едно – обгръщане на резерват Скакавица от пояс от ски съоръжения и писти и навлизане в зоната на Седемте рилски езера – еталон за уникалната Рилска природна среда и духовно средище за Бялото братство.
Резерват Скакавица е обявен за защита на опазени вековни гори от Бяла мура и Обикновен смърч и уникални алпийски екосистеми. За щастие липсата на автомбилни пътища го е опазила от прекомерно натоварване и той е едно от малкото кътчета, в които дивият свят все още намира спокойствие.
Долината на Седемте рилски езера отдавна страда от прекалена посещаемост. И въпреки това нейният облик е запазен почти непроменен. Невероятната красота на района винаги е била ценена от българската обещественост и не-случайно е толкова използвана и като рекламно послание на българската природа. Ако се изградят ски съоръжения в близост до долината и дори в долината ще бъде посегнато на уникалния ландшафт и ще бъде унищожена природната среда. И не на последно място – дали няма да станем и свидетели на поредното дело срещу страната ни в Страсбург? Този път за посягане на духовно средище на религиозно общество?