Замърсители на околната среда и мерките за опазването й в световен мащаб

Преди да се премине към същината на въпроса е необходимо да разясним какво включва понятието “замърсител”. Под замърсител следва да се разбира всеки физически агент, химично съединение или биологичен вид, попадащ в околната среда или появяващ се в не

Преди да се премине към същината на въпроса е необходимо да разясним какво включва понятието “замърсител”. Под замърсител следва да се разбира всеки физически агент, химично съединение или биологичен вид, попадащ в околната среда или появяващ се в нея в определено време в количества, надвишаващи естественото му колебание. Замърсителите биват различни видове:
1.Физични –шум, радиоактивно излъчване, топлинно излъчване, вибрации. Физичното замърсяване представлява изменение на околната среда, породено от физични процеси и явления и е заплаха за живите организми. Различават се следните форми на физично замърсяване:
А)Механично физично замърсяване –от твърди частици, метали, пластмаси, хартия стъкло и предмети, изработени от тях;
Б)Топлинно физично замърсяване –от огромни количества вода, използвани за охлаждане в промишлеността, които постъпват във водоемите и предизвикват повишаване на тяхната температура, което нарушава дейността на микроорганизмите, растенията и животните;
В)Радиоактивно физично замърсяване –радиоактивни вещества, продукт от промишлената дейност на човека, които предизвикват мутации в организмите;
Г)Шумово физично замърсяване –възниква в резултат на рязко увеличаване на интензивността и повторяемостта на шума над пределно допустимото ниво. Шумовото замърсяване уврежда слуха и нервната система на човека, увеличава умората и понижава умствената активност.
2.Химични –прости вещества, химични съединения, смеси.
3.Механични –прахообразни отпадъци от ТЕЦ, машиностроителни и други заводи.
4.Биологични замърсители –повишена численост на видовете.
Замърсителите са резултат на естествени причини или на дейността на човека.
Естествените замърсители са тела или вещества от естествен произход, които могат да се разглеждат като замърсител на средата, когато се съдържат в излишък. Например –вулканична пепел от изригване на вулкани; морска сол; озон; въглероден диоксид; продукти, отделящи се при пожари и др.
Замърсителите, които са резултат, продукт от дейността на човека се наричат антропогенни замърсители.
На замърсяване се поддават най-вече почвата, водата и въздухът, а в по-малка степен и живите организми. В околната среда –в атмосферата, водата, почвата и др., както и в цялата биосфера се съдържат различни вещества. Те се намират в концентрация, която се колебае в определени граници. Замърсяване има, когато съдържанието на тези вещества нахвърли определени допустими концентрации. За замърсители се приемат и такива вещества, които при нормални условия липсват във въздуха, почвата или водата.
Почвата може да бъде замърсена по различни начини. Това настъпва най-често при горене, при пръскане с различни пестициди, при изхвърляне на промишлени и битови отпадъци, при поливане със замърсени води.
Атмосферата се замърсява най-вече от изхвърляните в нея огромни количества газове и прах при изгаряне на различните горива.
Естествените водоеми –морета и океани се замърсяват от огромните количества вода, която реките внасят, от разливания на нефт и др.
Причината за действителното замърсяване на атмосфера, вода и почва днес се крие в неравномерното разпределение на замърсителите и способността на много от тях да се натрупват в организмите. Друго би било, ако количеството замърсители се разпредели равномерно –ефектът от тях ще е почти незначителен. Но това на практика е невъзможно. Пример –даден завод излива замърсените си води в една река. Замърсяването днес е не само реален факт, но вече превишава нормалните граници. Най-общо казано, замърсяването на околната среда се предизвиква от промишлеността, селското стопанство, опитите с различни оръжия, добива на нефт, газ и др., употребата на химични препарати в бита.
В селското стопанство използването на пестициди, торове, приготвени от битови и промишлени отпадъци влияят пагубно –почвата се насища с тежки метали, химикали, нитрати, фосфати и др. вредни отпадъци. Замърсяването на околната среда с пестициди е следствие на това, че разлагане на тези вещества в природата се извършва бавно, те се натрупват в растения и животни и така оказват вредно въздействие върху организмите. Тъй като човек не може да не използва някакви средства за защита на културните растения от неприятели и болести, единственият сигурен метод е, от една страна разумното и ограничено използване на пестицидите, а от друга, съчетаването им с биологични средства за борба с вредители и други агротехнически мероприятия.
Съвременната промишленост е един от най-сериозните замърсители на биосферата. При изгарянето на милионите тонове въглища, нефт, газ и други, в атмосферата се изхвърлят огромни количества прах, въглероден диоксид, различни тежки метали. Изразходват се големи количества кислород. Парниковият ефект, който възниква в големите промишлени и градски центрове, оказва отрицателен ефект върху екологичното равновесие. Друг съществен замърсител е прахът. Количеството прах, което се изхвърля във въздуха, особено от комините на промишлени предприятия е много голямо –по няколко стотици тона на ден пепел. В пепелта се съдържат различни отровни и дразнещи вещества. Именно тази прах е причина за образуване на смог (отровната мъгла), в която има разтворен серен диоксид, силно дразнещ лигавиците и очите. В образуването на смога вземат участие и изгорелите газове, отделящи се от автомобилите. По тази причина се налагат известни ограничения при използването на определени марки стари автомобили (Вартбург, Трабант). Голямо количество отровни газове и тежки метали се отделят при изгарянето на нискокачествени въглища, каквито обикновено се употребяват в топлоелектрическите централи –серен диоксид, въглероден диоксид, въглероден окис и др. Вредното въздействие на серният диоксид се наблюдава при растенията –разрушава се хлорофилът им, а в контакт с водни пари, той се превръща в сеписта киселина, смог. Пример през 1972г. в Лондон от смог са загинали около 4000 души от смог, въз основа на серния диоксид. Въздушните течения също допринасят за замърсяване като отнасят пушеците и серния диоксид на големи разстояния. С нарастването на добива и употребата на петрол, замърсяването на природата с петрол също нараства. Доказано е, че в морета с находища на нефт флората и фауната са бедни. Разливите на нефт, при аварии с петролоносачи и съоръжение за извличане на нефт от морето, също оказват вредно влияние –способстват за замърсяване на плажовете, унищожаването на много организми. Предприемат се мерки за поддържане на чистотата на водите –специални кораби почистват водите от твърди отпадъци, локализират разливания на нефт и др. Пожарите на петролни кладенци могат да доведат до екологични катастрофи в цели континенти.
Радиоактивното замърсяване се приема за едно от най-новите замърсявания на природната среда. В историята на Земята естествената радиоактивност е играла определена роля в живота й. Организмите не се влияят отрицателно от минималните количества радиация, която получават по естествен път. Обстановката се променя коренно, когато към средата на 20в. започват опитите за военно и промишлено използване на атомната енергия. Доказано е, че макар и опитните експлозии да се извършват далеч от населени места, радиоактивните частици могат да бъдат отнесени от въздушните течения практически навсякъде по земното кълбо и с дъжда да бъдат пренесени на повърхността на земята, в реките, в океана, в контакт с хората. Радиацията, която получават организмите, довежда до много сериозно смущение в здравето на хората. На нея се дължи увеличаването на раковите заболявания, различните генетични дефекти и мутации. Атомната и ядрена енергия намират приложение в мирния живот за производство на електрическа енергия. Остава като проблем защитата от радиация и от евентуални аварии, както и мястото и начините на изхвърлянето на получените радиоактивни отпадъци. За сега този въпрос не е намерил ефективно решение. Може би най-сигурният начин е да се изхвърлят те извън земята, защото както и да се консервират и да се изхвърлят на Земята, няма гаранция за сигурност, тъй като периодът на разпадането на радиоактивните изотопи е много дълъг. Атомната и ядрена енергия нямат перспектива като оръжие – за военни цели защото и победители и победени ще бъдат подложени на въздействието на повишената радиация, което естествено ще се отрази отрицателно. Атомната и ядрена енергия намират все по-голямо приложение в мирния живот – за производство на електрическа енергия.
От казаното до тук става ясно, че могъществото на човека по отношение на природата става все по-голямо и нараства с ускоряващи темпове. Днес пред очите ни израстват нови градове, променят се старите, променя се ландшафтът, техническият прогрес засяга всички сфери на икономиката. Всичко това влияе върху околната среда. Голяма част от повърхността на сушата на земното кълбо е повлияна и изменена от човека. Например около 40% от горите на земята са вторични (възникнали от действието на човека). Единственият изход е човек да разбере своето място и положение в биосферата, да разбере, че той и обществото са част от биосферата и затова трябва да се съобразяват със законите на нейното развитие. Техниката и прогресът (използването на производства, технологии и машини, отделящи по-малко замърсители) трябва да се разбират като част от развитието на биосферата. Законите на общественото развитие не отменят природните закони. Те са тяхно допълнение и довеждат развитието на живата материя до съвършенство.
Мерки за опазване на околната среда се изразяват в система от обществено-политически, правни, социално-икономически, технически, педагогически, хигиенни, естествено-научни и др.мерки, насочени към поддържане и създаване на оптимални екологични условия на сегашните и бъдещите поколения.