Свен Хедин прави 6 експедиции в изучаване на Средна Азия

Шведският изследовател на Средна Азия, Свен Хедин, е роден на 19 февруари 1865 година в Стокхолм.  Той прави 6 експедиции изучавайки тази част на света.   Хедин предприема първото си пътешествие  из Азия  през 1885 година. Т

Шведският изследовател на Средна Азия, Свен Хедин, е роден на 19 февруари 1865 година в Стокхолм.  Той прави 6 експедиции изучавайки тази част на света.  

Хедин предприема първото си пътешествие  из Азия  през 1885 година. Той заминава като домашен възпитател през Русия  към Баку,  а оттам самостоятелно към Персия и Османската империя.

Изследователят  публикува първата си книга "През Персия, Месопотамия и Кавказ"  през 1887 година. През 1889  г.  той публикува съкратен превод на книгата на известния руски  изследовател на Средна  Азия  Николай Пржевалски.  През 1889-1890 г. Хедин  учи в Берлинския унивЕрситет  при изявения географ Фердинанд фон Рихтхофен,  известен с въвеждането на термина „път на коприната“.

През 1890 г.  Хедин заминава за Персия като член на шведската дипломатическа мисия, а след това продължава самостоятелно в руска Средна Азия и Кашгар.  През 1892 г. той  получава докторска степен от Университета в Хале.

През 1893 г.  Хедин за трети път заминава за Средна Азия през Русия.  Там изследва Таримската низина, басейна на река Тарим,  котловината Цайдан, платото Ордос, пустинята Гоби, пустинята Такламакан,  езерото Лобнор, езерото Кукунор и Северен Тибет и през март 1897 г.  пристига в Пекин.  Резултатите от това пътуване са публикувани в книгата "През Азия".

При четвъртото си пътуване 1899–1902 г. Хедин се спуска по река Тарим към Лобнор и съставя карти на Тибет,  но не е допуснат до Лхаса. Завръща се през Ладах и Кашмир  и публикува книгата "Централна Азия и Тибет".

Петото си пътуване Хедин  прави в  периода 1906–1908 г.  с цел заличаване на "бялото петно" на север от горното течение на Брахмапутра. Той тръгва от Трабазон,  преминава през Персия и Афганистан  и през август 1906 г.  достига до Лех, в долината на горното течение на река Инд, където наема голям керван. Оттам, въпреки противопоставянето на британските власти, Хедин продължава на изток. Няколко седмици керванът се придвижва покрай северните склонове на хребета Алинг Гангри. В края на годината експедицията достига до езерото Нгангце, където зимува.

В средата на януари 1907 г, обаче, керванът продължава на юг, и скоро Хедин се убеждава, че от долината на река Цангло го отделя грандиозна стена. По-рано се е предполагало, че тук се простира плато с няколко тесни, разположени по паралела дълги хребети. От прохода, обаче,  Хедин вижда огромни каменни валове, образуващи, по негово мнение, единна непрекъсната верига. И той решава да провери своето предположение,  като  извърши пресичане на тази верига на възможно повече места. От Шигацзе, на река Цангпо, където му се налага да престои месец и половина, в края на март експедицията се насочва на запад, преодолявайки противодействието на китайските власти, като извършва странични маршрути на север и на юг от долината.

В най-горното течение на реката (там тя се нарича Мацанг),  той определя, че от трите потоци, които я съставят, южният е  най-пълноводен и след като се изкачва по него открива действителните извори на Брахмапутра.

На молбата на Хедин  да му се разреши да изследва "бялото петно" между 84° и 87° и.д. китайските власти му отказват. Пренебрегвайки техния отказ в началото на декември с нов керван  той тръгва на път към това "бяло петно". Началото на 1908 г.  го заварва сред лабиринт от диви планини и студове до -40°С. Едва в началото на февруари керванът достига до добри пасища за яковете. В началото на април,  Хедин още веднъж пресича планинската страна до долината на река Цангпо, като по този начин завършва нейното изследване.

Осемкратното пресичане на високопланинския регийон по 31° с.ш.  му позволяват да картографира планинска система, известна по-рано в отделни пунктове. Тази система се простира успоредно на Хималаите на север от тях и се явява вододел между индийския океан и многочислените безотточни тибетски езера. Хедин проследява Трансхималаите на около 700 км, а цялата им дължина оценява на на 2300 км ( в действителност 1600 км).

При завръщането си в Стокхолм,  Хедин  е посрещнат триумфално,  но предизвиква все по-силен скептицизъм и критики сред Британското кралско географско  дружество.  Резултатите от петото му пътуване са публикувани в книгата "Трансхималаи".

Последната азиатска експезиция на Хедин се провежда между 1926 и 1935 година  със значително германско и китайско участие. Провеждат се изследвания в различни дестинации в Монголия и Тамирската низина.

Хедин е носител на много отличия, като Медала ‘Виктория’ на Британското кралско географско дружество и Медала ‘Вега’ на Шведското географско дружество.

Изследователят  умира  на  29 ноември 1952 година в Стокхолм. След смъртта му  Кралската академия на науките в Швеция и Стокхолмския етнографски музей създават фондация „Свен Хедин“.
Автор: Тони