Руският мореплавател, адмирал Иван Крузенщерн, извършва първото руско околосветско плаване.
Крузенщерн е роден на 19 ноември 1770 година в Ревел /днешен Талин/, в дворянско семейство. Завършва църковно училище, а след това и Морския кадетски корпус в Кронщад през май 1788. По това време е в разгара си поредната руско-шведска война и Крузенщерн още незавършил пълното си обучение получава назначение на линейния кораб "Мстислав" като гардемарин и в периода 1788-1790 г. участва в множество морски сражения. За проявената изключителна храброст по време на сраженията е произведен в чин мичман, а скоро след това и в лейтенант.
След края на войната, през 1793 г., като надежден офицер, Крузенщерн е изпратен на обучение в Англия, за да усъвършенства морските си умения. Там е зачислен на кораба "Тетис" и в периода 1795-1798 г. плава до Индия, Южна Америка и Китай, като участва в сражения срещу французите на територията на днешна Канада.
По време на своите плавания по моретата в Крузенщерн се заражда идеята за руско околосветско плаване и след завръщането си в Русия през 1799 година, той представя в морското министерство обоснован проект за руска околосветска експедиция, който в началото не е одобрен, но след идването на власт на император Александър I през 1802 г. проектът е одобрен и в началото на август същата година Крузенщерн е назначен за началник на първата руска околосветска експедиция, като започва нейната организация.
От 7 август 1803 до 19 август 1806, заедно с Юрий Лисянски на корабите „Надежда“ и „Нева“ , те извършват първото руско околосветско плаване.
От Кронщад корабите се отправят на юг. В средата на ноември 1803 г. за първи път в историята на руския флот корабите пресичат екватора и на 19 февруари 1804 г. заобикалят нос Хорн и навлизат в Тихия океан, където по предварителна уговорка се разделят. Лисянски се отправя към остров Пасха, където картира крайбрежието на острова и се запознава с бита и обичаите на местните жители. Двата кораба се срещат на Маркизките острови , където извършват топографски снимки, а после посещават Хавайските острови, където двата кораба отново се разделят. Крузенщерн се отправя към Камчатка, а Лисянски – към Аляска.
В средата на юли 1804 г. корабът "Надежда" хвърля котва в Петропавловск Камчатски, а след това отпътува за Япония, за град Нагасаки, където трябва да установи търговски връзки между нея и Русия, но преговорите са неуспешни.
На връщане към Камчатка, през май 1805 г. Крузенщерн картира част от бреговете на островите Кюшу и Хоншу , на западния бряг на остров Хокайдо, западния вход на Сангарския проток - Цугару, протока Лаперуз и югоизточните брегове на остров Сахалин, като открива залива Мордвинов и източните и северни брегове на залива Търпение. След като достига до нос Търпение Крузенщерн се отправя на север, но пътят му е преграден от дебели ледове и той решава да отложи за по-късно изследването на източните брегове на острова и се отправя отново към Камчатка, където стига на 5 юни.
По пътя натам уточнява очертанията на п-ов Камчатка и северната част на Курилските острови до протока Надежда, където открива островите Ловушки.
През юли и август 1805 г. Крозенщерн продължава изследването и картирането на източните брегове на остров Сахалин, като открива Нийския залив, носовете Левенщерн, Елисавета и Мария и залива Северен, , разположен между двата носа. След кратък престой в залива Северен, където се осъществява среща с местните жители, Крузенщерн картира част от северозападното крайбрежие на острова, а целта му е да установи, дали Сахалин е остров или полуостров. При северния вход на Амурския лиман дълбочината става много малка и Крузенщерн решава, че Сахалин е полуостров и отново се завръща в Петропавловск Камчатски. По този начин са картирани над 900 км от източните, северните и северозападните брегове на Сахалин.
През есента на 1805 г. корабът "Надежда" посещава Макао, където двата кораба отново се събират и през Индия и нос Добра Надежда на 19 август 1806 г. Крузенщерн се завръща в Кронщад, 14 дни след "Нева", с който отново са се разделили по време на буря покрай югоизточните брегове на Африка.
По време на плаването за пръв път са изпълнени мащабни океанографски и метеорологични изследвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Положено е началото на дълбоководни изследвания на океаните, събран е богат фактически материал за бита и живота на населението от различните части на света, за стопанството и търговията, много научни данни за климата и природата на посетените страни, за морските пътища и други.
След завръщането си от околосветското плаване, Крузенщерн остава на военна служба. Назначен е за инспектор, помощник директор, а след това и директор на Морския корпус, член на Управителния съвет на Морския щаб, член на Адмиралтейския съвет и един от учредителите на Руското географски дружество. Той помага в организирането и провеждането на множество експедиции.
Крузенщерн е избран за почетен член на Петербургската академия на науките, член-кореспондент на академиите в Париж, Лондон и Гьотинген и доктор по философия в университета в Дерпт. През 1842 г. с чин адмирал, той излиза в оставка, оттегля се в личното си имение Хагуди в Ревел, където умира на на 24 август 1846 година.
На името на Крузенщерн са наречени огромно количество географски обекти: атол на Маршаловите острови и атол в архипелага Туамоту, селище и езеро в Канада, нос в Аляска, нос и проток на Курилските острови, остров в Беринговия проток, залив на Берингово море, връх на Нова Земя, връх на Антарктида, връх на остров сахалин, проток в Япония и залив на Карско море.
Автор: Тони
Крузенщерн е роден на 19 ноември 1770 година в Ревел /днешен Талин/, в дворянско семейство. Завършва църковно училище, а след това и Морския кадетски корпус в Кронщад през май 1788. По това време е в разгара си поредната руско-шведска война и Крузенщерн още незавършил пълното си обучение получава назначение на линейния кораб "Мстислав" като гардемарин и в периода 1788-1790 г. участва в множество морски сражения. За проявената изключителна храброст по време на сраженията е произведен в чин мичман, а скоро след това и в лейтенант.
След края на войната, през 1793 г., като надежден офицер, Крузенщерн е изпратен на обучение в Англия, за да усъвършенства морските си умения. Там е зачислен на кораба "Тетис" и в периода 1795-1798 г. плава до Индия, Южна Америка и Китай, като участва в сражения срещу французите на територията на днешна Канада.
По време на своите плавания по моретата в Крузенщерн се заражда идеята за руско околосветско плаване и след завръщането си в Русия през 1799 година, той представя в морското министерство обоснован проект за руска околосветска експедиция, който в началото не е одобрен, но след идването на власт на император Александър I през 1802 г. проектът е одобрен и в началото на август същата година Крузенщерн е назначен за началник на първата руска околосветска експедиция, като започва нейната организация.
От 7 август 1803 до 19 август 1806, заедно с Юрий Лисянски на корабите „Надежда“ и „Нева“ , те извършват първото руско околосветско плаване.
От Кронщад корабите се отправят на юг. В средата на ноември 1803 г. за първи път в историята на руския флот корабите пресичат екватора и на 19 февруари 1804 г. заобикалят нос Хорн и навлизат в Тихия океан, където по предварителна уговорка се разделят. Лисянски се отправя към остров Пасха, където картира крайбрежието на острова и се запознава с бита и обичаите на местните жители. Двата кораба се срещат на Маркизките острови , където извършват топографски снимки, а после посещават Хавайските острови, където двата кораба отново се разделят. Крузенщерн се отправя към Камчатка, а Лисянски – към Аляска.
В средата на юли 1804 г. корабът "Надежда" хвърля котва в Петропавловск Камчатски, а след това отпътува за Япония, за град Нагасаки, където трябва да установи търговски връзки между нея и Русия, но преговорите са неуспешни.
На връщане към Камчатка, през май 1805 г. Крузенщерн картира част от бреговете на островите Кюшу и Хоншу , на западния бряг на остров Хокайдо, западния вход на Сангарския проток - Цугару, протока Лаперуз и югоизточните брегове на остров Сахалин, като открива залива Мордвинов и източните и северни брегове на залива Търпение. След като достига до нос Търпение Крузенщерн се отправя на север, но пътят му е преграден от дебели ледове и той решава да отложи за по-късно изследването на източните брегове на острова и се отправя отново към Камчатка, където стига на 5 юни.
По пътя натам уточнява очертанията на п-ов Камчатка и северната част на Курилските острови до протока Надежда, където открива островите Ловушки.
През юли и август 1805 г. Крозенщерн продължава изследването и картирането на източните брегове на остров Сахалин, като открива Нийския залив, носовете Левенщерн, Елисавета и Мария и залива Северен, , разположен между двата носа. След кратък престой в залива Северен, където се осъществява среща с местните жители, Крузенщерн картира част от северозападното крайбрежие на острова, а целта му е да установи, дали Сахалин е остров или полуостров. При северния вход на Амурския лиман дълбочината става много малка и Крузенщерн решава, че Сахалин е полуостров и отново се завръща в Петропавловск Камчатски. По този начин са картирани над 900 км от източните, северните и северозападните брегове на Сахалин.
През есента на 1805 г. корабът "Надежда" посещава Макао, където двата кораба отново се събират и през Индия и нос Добра Надежда на 19 август 1806 г. Крузенщерн се завръща в Кронщад, 14 дни след "Нева", с който отново са се разделили по време на буря покрай югоизточните брегове на Африка.
По време на плаването за пръв път са изпълнени мащабни океанографски и метеорологични изследвания в Атлантическия, Тихия и Индийския океан. Положено е началото на дълбоководни изследвания на океаните, събран е богат фактически материал за бита и живота на населението от различните части на света, за стопанството и търговията, много научни данни за климата и природата на посетените страни, за морските пътища и други.
След завръщането си от околосветското плаване, Крузенщерн остава на военна служба. Назначен е за инспектор, помощник директор, а след това и директор на Морския корпус, член на Управителния съвет на Морския щаб, член на Адмиралтейския съвет и един от учредителите на Руското географски дружество. Той помага в организирането и провеждането на множество експедиции.
Крузенщерн е избран за почетен член на Петербургската академия на науките, член-кореспондент на академиите в Париж, Лондон и Гьотинген и доктор по философия в университета в Дерпт. През 1842 г. с чин адмирал, той излиза в оставка, оттегля се в личното си имение Хагуди в Ревел, където умира на на 24 август 1846 година.
На името на Крузенщерн са наречени огромно количество географски обекти: атол на Маршаловите острови и атол в архипелага Туамоту, селище и езеро в Канада, нос в Аляска, нос и проток на Курилските острови, остров в Беринговия проток, залив на Берингово море, връх на Нова Земя, връх на Антарктида, връх на остров сахалин, проток в Япония и залив на Карско море.