Известният немски географ и изследовател, Фердинанд фон Рихтхофен, е считан за родоначалник на геоморфологията и за пръв път използва термина ‘Пър на коприната’ в изследователските си трудове относно Китай. Той е автор на еоловата хипотеза за произхода на льоса и президент на Берлинското географско дружество от 1873.
Рихтхофен е роден на 5 май 1833 година в Полша. Образованието си получава в университетите в Бреслау и Берлин.
От 1856 до 1860 година той провежда геоложки изследвания в Тиро, Трансилвания и Северна Унгария. През 1860-1862 г. Рихтхофвн посещава Филипините, Ява, Тайван, Сулавеси, Тайланд, Бирма и Япония. След това от 1862 до 1867 г. той провежда експедиция в САЩ, в планината Сиера Невада.
През 1868 г. Рихтхофен отново се връща в Източна Азия и до 1872 се занимава с изследването на Китай. Изходен пункт на пътуването му е Шанхай, откъдето провежда седем пътешествия като обикаля 13 от 18 провинции на Китай. Най-важни са третото - през Шандун и Южна Манджурия, петото - през Централен Китай от Кантон до Пекин и последното из Северен и Западен Китай. Това негово пребиваване в Китай раздвижва и съживява географията с нови идеи, разкривайки вътрешните връзки между геоложкия строеж на скалите, релефа, климата, растителния и животинския свят, гъстотата на населението, икономическата дейност на човека и неговата култура въобще. Благодарение на това всестранно изучаване на света, което е направено за пръв път в Китай от Рихтхофен, като някои негови части са проучени по-добре от която и да е европейска държава. Особено добре са проучени планинските ландшафти на Северен Китай, льосовите тераси на Хуанхъ, провинция Шандун и изпъстреното със заливи югоизточно крайбрежие на Китай.
С всички свои изследвания Рихтхофен полага началото на нова наука – геоморфология.
След завръщането си в Европа през 1873 г. Рихтхофен е избран за президент на Берлинското географско дружество, пост който заема до смъртта си. През 1875 г. той става редовен професор в университета в Бон, от 1883 - в Лайпциг, а от 1886 - в Берлин, където разгръща плодотворна педагогическа дейност.
Рихтхофен горещо препоръчва на географите провъзгласената от него геоморфология - да се стремят да приемат нейните методи при своите изследвания. Той определя географията като наука за компонентите на земната повърхност и тяхното взаимодействие. В работите си по антропология се изявява като представител на вулгарния географски материализъм.
Рихтхофен организира основаването на Института по океанология в Берлин и коренно преустройва работата в Берлинското географско дружество, на което е президент.
Умира в Берлин на 6 октомври 1905 на 73-годишна възраст. Неговото име носи хребет в планината Наншан.
Автор: Тони
Рихтхофен е роден на 5 май 1833 година в Полша. Образованието си получава в университетите в Бреслау и Берлин.
От 1856 до 1860 година той провежда геоложки изследвания в Тиро, Трансилвания и Северна Унгария. През 1860-1862 г. Рихтхофвн посещава Филипините, Ява, Тайван, Сулавеси, Тайланд, Бирма и Япония. След това от 1862 до 1867 г. той провежда експедиция в САЩ, в планината Сиера Невада.
През 1868 г. Рихтхофен отново се връща в Източна Азия и до 1872 се занимава с изследването на Китай. Изходен пункт на пътуването му е Шанхай, откъдето провежда седем пътешествия като обикаля 13 от 18 провинции на Китай. Най-важни са третото - през Шандун и Южна Манджурия, петото - през Централен Китай от Кантон до Пекин и последното из Северен и Западен Китай. Това негово пребиваване в Китай раздвижва и съживява географията с нови идеи, разкривайки вътрешните връзки между геоложкия строеж на скалите, релефа, климата, растителния и животинския свят, гъстотата на населението, икономическата дейност на човека и неговата култура въобще. Благодарение на това всестранно изучаване на света, което е направено за пръв път в Китай от Рихтхофен, като някои негови части са проучени по-добре от която и да е европейска държава. Особено добре са проучени планинските ландшафти на Северен Китай, льосовите тераси на Хуанхъ, провинция Шандун и изпъстреното със заливи югоизточно крайбрежие на Китай.
С всички свои изследвания Рихтхофен полага началото на нова наука – геоморфология.
След завръщането си в Европа през 1873 г. Рихтхофен е избран за президент на Берлинското географско дружество, пост който заема до смъртта си. През 1875 г. той става редовен професор в университета в Бон, от 1883 - в Лайпциг, а от 1886 - в Берлин, където разгръща плодотворна педагогическа дейност.
Рихтхофен горещо препоръчва на географите провъзгласената от него геоморфология - да се стремят да приемат нейните методи при своите изследвания. Той определя географията като наука за компонентите на земната повърхност и тяхното взаимодействие. В работите си по антропология се изявява като представител на вулгарния географски материализъм.
Рихтхофен организира основаването на Института по океанология в Берлин и коренно преустройва работата в Берлинското географско дружество, на което е президент.
Умира в Берлин на 6 октомври 1905 на 73-годишна възраст. Неговото име носи хребет в планината Наншан.