Aмериканският лекар, географ, геолог и пътешественик, Александър Райс, е изследовател на Южна Америка.
Райс е роден на 29 август 1875 година в Бостън и израства там. През 1898 г. завършва като бакалавър медицинския факултет на Харвардския университет, а през 1904 г. получава магистърска степен по медицина и започва медицинска практика.
По време на Първата световна война Райс се записва като доброволец и е полеви лекар на фронта през 1914-1915 г. . От 1915 до 1917 г. той е директор на военна болница в Париж. След влизането на САЩ във войната през 1917 г., Райс е мобилизиран като лейтенант във Военноморския флот и става преподавател във военномедицинското училище в Нюпорт, пост който заема до 1921.
Освен медицина, Райс завършва картография и топография в Харвардския университет и в периода 1907-1925 г. провежда 7 експедции в Южна Америка, като изследва огромна площ от басейна на Амазонка. От 1907 до 1917 г. , с прекъсвания, той изследва изцяло басейна на река Рио Негро, в т.ч. реките Ваупес и Исана, десни притоци на Рио Негро.
От средата на септември до 13 декември 1919 г. Райс проследява цялото течение на Рио Негро, а от 13 до 20 декември – цялото течение на река Касикияре. През януари 1920 г. той се опитва безуспешно да достигне до изворите на Ориноко. От август 1924 г. до юни 1925 г. изследва целия басейн на река Рио Бранко, в т.ч. река урарикуера (десен приток на Рио Бранко) и открива южния хребет на Гвианската планинска земя - Серра Парима.
По време на последната си експедиция Райс използва самолет за извършване на аерофотозаснемане на големи участъци от басейна на Амазонка, като направените аерофотоснимки стават база за картиране на региона.
През 1929 г. той става спонсор и един от основателите, а впоследствие и заместник-директор до 1952 г. на Института по географски изследвания към Харвардския университет, като този институт се превръща в основен център за изготвяне на топографски и географски карти изработени по фотограметричен начин, т.е. чрез аерофотозаснемане на определени територии и последващото им картиране.
Райс е куратор на музея в Пибоди по археология и етнология на Южна Америка. Преподавател по тропическа медицина в Харвардския университет и заместник-директор на Американския музей по естествена история.
През 1952 г. той се пенсионира и се оттегля в имението на жена си в Мирамар, близо до Нюпорт, където умира на 31 юли 1956.
Автор: Тони
Райс е роден на 29 август 1875 година в Бостън и израства там. През 1898 г. завършва като бакалавър медицинския факултет на Харвардския университет, а през 1904 г. получава магистърска степен по медицина и започва медицинска практика.
По време на Първата световна война Райс се записва като доброволец и е полеви лекар на фронта през 1914-1915 г. . От 1915 до 1917 г. той е директор на военна болница в Париж. След влизането на САЩ във войната през 1917 г., Райс е мобилизиран като лейтенант във Военноморския флот и става преподавател във военномедицинското училище в Нюпорт, пост който заема до 1921.
Освен медицина, Райс завършва картография и топография в Харвардския университет и в периода 1907-1925 г. провежда 7 експедции в Южна Америка, като изследва огромна площ от басейна на Амазонка. От 1907 до 1917 г. , с прекъсвания, той изследва изцяло басейна на река Рио Негро, в т.ч. реките Ваупес и Исана, десни притоци на Рио Негро.
От средата на септември до 13 декември 1919 г. Райс проследява цялото течение на Рио Негро, а от 13 до 20 декември – цялото течение на река Касикияре. През януари 1920 г. той се опитва безуспешно да достигне до изворите на Ориноко. От август 1924 г. до юни 1925 г. изследва целия басейн на река Рио Бранко, в т.ч. река урарикуера (десен приток на Рио Бранко) и открива южния хребет на Гвианската планинска земя - Серра Парима.
По време на последната си експедиция Райс използва самолет за извършване на аерофотозаснемане на големи участъци от басейна на Амазонка, като направените аерофотоснимки стават база за картиране на региона.
През 1929 г. той става спонсор и един от основателите, а впоследствие и заместник-директор до 1952 г. на Института по географски изследвания към Харвардския университет, като този институт се превръща в основен център за изготвяне на топографски и географски карти изработени по фотограметричен начин, т.е. чрез аерофотозаснемане на определени територии и последващото им картиране.
Райс е куратор на музея в Пибоди по археология и етнология на Южна Америка. Преподавател по тропическа медицина в Харвардския университет и заместник-директор на Американския музей по естествена история.
През 1952 г. той се пенсионира и се оттегля в имението на жена си в Мирамар, близо до Нюпорт, където умира на 31 юли 1956.