Френският  морски офицер и изследовател, Жан-Франсоа дьо Лаперуз е роден на 23 август 1741 година, близо до градчето Алби,  департамент Тарн, Южна Франция. През 1756 г. , на 18-годишна възраст  той постъпва в Кралската военноморска академия в Брест и съвсем млад  взема участие в Седемгодишна а война, като участва в морски сражения край бреговете на Северна Америка.

През 1759  г. в сражението при Бел Ил е ранен, попада в английски плен, избягва и отново се връща във флота. Следващите пет години прекарва на остров Мавриций , където осъществява различни поръчения на френската корона. Като капитан на кораба "Сена" извършва две плавания до Индия, където среща своята бъдеща съпруга Елеонора Бруду.
.
През 1777 г.  се завръща във Франция, където е произведен в чин лейтенант и награден с кръст "Свети Лудвиг" за спасяването на остров Мае от индийско нападение. В качеството си на капитан на кораба "Л`Амазон" от военноморския флот на Франция, той   взима участие във войната за независимост на САЩ в няколко сражения против англичаните от Антилските острови до Лабрадор. През 1780 г. Лаперуз  е произведен в капитан 1-ви ранг. През 1782 г., по време на военна експедиция в Хъдсъновия залив, блестящо доказва своите възможности, като пленява два английски кораба.

След подписването на Парижкия мирен договор военноморският министър на Франция  и лично крал Луи XVI предлагат на Лаперуз да оглави околосветска експедиция, целта на която е да потвърди откритията на Джеймс Кук  и да направи нови открития в Тихия океан.. Лаперуз се съгласява и започва организацията на експедицията.

На 1 август 1785  г. неговите кораби "Бусола", на който издига своя вимпел,  и "Астролабия" с капитан Пол дьо Лангл,  всеки по 500 тона и с екипаж от 223 човека,  напускат Франция  и се отправят в плаване. В списъка на екипажа влизат астроном, лекар, трима ботаници, часовникар, трима художници и няколко свещеници с техническо образование.

Пред експедицията стоят задачи - географски, етноложки, икономически (изследване възможностите за лов на китове и събиране на ценни кожи), политически - възможност за основаване на френски бази и съвместно с испанските съюзници колонизирането на Филипините. Програмата на експедицията включва плаване в северната част на Тихия океан  с посещение на Далечния изток и Австралия.

"Бусола" и "Астролабия" заобикалят нос Хорн , през февруари 1786 г. посещава Чили  , а след това остров Пасха и Хавайските острови. . В края на юни 1786 г.  Лаперуз достига западното крайбрежие на Северна Америка, в района на Аляска, което изследва от 60º до 36º 30` с.ш. (залива Монтерей). В залива Литуя загиват 21 човека от екипажа. Експедицията посещава залива Монтерей в Калифорния,  където описва испанските францискански мисии.
След това пресича Тихия океан , посещава Макао , където изгодно продава закупените от Аляска  кожи и Филипините, след което се отправя към Японско море.

През пролетта 1787 г.  прониква в Татарския проток  (отделящ остров Сахалин от континента)  и на 2 август  открива залива Чиханов (дьо Кастри). Изследва над 700 км от западния бряг на Сахалин  от нос Жонкиер  до нос Крильон и открива протока Лаперуз  (между Сахалин и Хокайдо) и остров Монерон .

На 7 септември 1787 г.  корабите хвърлят котва в пристанището на Петропавловск Камчатски , където са сърдечно посрещнати от коменданта на гарнизона в града. Оттам Лаперуз изпраща във Франция през Сибир и Европа Жан дьо Лесепс с дотогава събраните материали и карти от експедицията. По волята на съдбата   Лесепс се оказва единственият участник в експедицията завърнал се във Франция.

На 30 септември 1787 г.  Лаперуз напуска, Камчатка и се отправя към архипелага Самоа, където през декември 1787 г. открива островите Савайи, Маноно и Аполима. Там корабите са подложени на нападение от местните жители и загиват 12 човека от екипажа, в т.ч. капитан дьо Лангл.

От Самоа Лаперуз са насочва към Австралия и на 26 януари 1788 г.  акостира в залива Ботани Бей до токущо основания град Сидни. Там англичаните любезно посрещат френските моряци, но отказват да ги снабдят с всички необходими материали поради недостиг на финансови средства у французите. Лаперуз изпраща писма до Франция, в които описва по-нататъшните си намерения да посети Нова Каледония,  о-вите Санта Крус, Соломоновите о-ви и източните и южни брегове на Австралия, вдига котва и оттук нататък експедицията изчезва безследно.

През 1788 г. Лаперуз  претърпява корабокрушение край остров Ваникоро в архипелага Санта Крус.

Изчезването на експедицията на Лаперуз дълбоко развълнувало всички, които малко или много са свързани с нея и изпитват чувство на уважение към френските мореплаватели. Съществува непотвърдена версия, че даже последните думи на Луи XVI  на ешафода към палача били "Няма ли вести от Лаперуз?".

Търсенето на Лаперуз продължава около 40 години, докато през 1826 г.  английският капитан Питър Дилон намира на остров Ваникоро следи от корабокрушението. Преди това, през 1793 г. , само пет години след трагедията, френският мореплавател Жозеф Антуан д’Антрекасто минава само на 5 километра от острова, но не спира поради лошото време. През 1828 острова е посетен от Жул Дюмон-Дюрвил, като неговият кораб в чест на Лаперуз също се нарича "Астролабия". Той потвърждава съобщението на капитан Дилон и поставя на мястото на корабокрушението паметник.

През 1964  г. научна експедиция начело с белгийския вулканолог Харун Тазиев записва предаващите се от поколение на поколение разкази на островитяните за гибелта на експедицията. От тях се разбира, че част от екипажа се е спасил, а четири моряци доживяват до 1825 г., само година преди посещението на Питър Дилон.

През май 2005 г.   окончателно  е идентифициран намереният сред съхранилите се край бреговете на Ваникоро останки секстант, на една от планките на който се чете гравиран надпис "Mercier", името на часовникаря на Кралската военно-морска академия изработил прибора.

Името на Лаперуз носят остров в архипелага Санта Крус, плитчина, залив, връх и риф край западните брегове на Канада,  проток между островите Сахалин и Хокайдо,  връх и ледник в Аляска, остров от Хавайските о-ви,  предградие на Сидни, връх на остров Тасмания,  планина и ледник в Нова Зеландия, залив на остров Пасха, кратер на Луната, френска езикова гимназия в Сан Франциско и  ресторант в Париж.
Автор: Тони