Австралийският полярен изследовател, летец и фотограф, сър Джордж Уилкинс е роден в Маун Брайан Ийст, Южна Австралия на 31 октомври 1888 година. Още като юноша заминава за Аделаида, където учи за инженер-електротехник в индустриалното училище в града и същевременно работи в подвижно кино като оператор. Заминава за Англия и става един от първите фотографи правещи снимки от въздуха. През 1912-1913 година по време на Балканските войни е фотограф-хроникьор за английски вестник.
От 1913 до 1917 г. Уилкинс участва като фотограф в Канадската арктическа експедиция на Вилялмур Стефансон. От 1917 до 1919 година той участва като доброволец в Австралийския експедиционен корпус и воюва на френския фронт по време на Първата световна война.
В периода 1920-1921 и 1921-1923 година Уилкинс участва в антарктическите експедиции на Ърнест Шакълтън. През 1923-1925 г. той възглавява британска експедиция спонсорирана от Британския музей, която изследва Северна Австралия и близките острови.
През 1927 година извършва полети над Централна Арктика, а през 1928 г. със самолет, който самостоятелно пилотира, прелетява от Аляска до Шпицберген, като разстоянието от 2000 мили е изминато за 20 часа и 30 мин., което е върхово постижение за тези времена. За своите достижения през юни 1928 г. на Уилкинс е присъдено рицарско звание.
В края на същата година той възглавява експедиция в Антарктида и става първият човек използвал самолет на седмия континент. В началото на ноември 1928 г. организира база на остров Десепшън и на 20 декември 1928 г. извършва първия полет над Антарктида. По време на полета изследва п-ов Земя Грейъм, в т.ч. огромния шелфов ледник Ларсен и вътрешното плато и открива част от източния бряг, в т.ч. остров Хърст.
На 10 януари 1929 г. Уилкинс извършва нов полет по същия маршрут, след което експедицията се завръща в родината си. През лятото (декември-март) на 1929-1930 г. на английския океанографски кораб "Уилям Скорсби" той изследва море Белинсхаузен и на 29 декември 1929 г., когато корабът се намира на 68° ю.ш. и 75° з.д. с хидросамолет извършва полет над Западна Антарктида и открива, че "Земя Шарко" не е част от континента, а неголям остров.
През 1931 година Уилкинс извършва околосветски полет с дирижабъла „Граф Цепелин“ и същата година с подводницата „Наутилус“ прави неуспешен опит за достигане на Северния полюс като достигна до 81º 59` с.ш. под ледовете на Арктика.
От 1933 до 1939 година Уилкинс участва в четири експедиции на Линкълн Елсуърт в Антарктида - 1933-1934, 1934-1935, 1935-1936 и 1939-1939 г.
През 1937-1938 г. той взима участие в търсенете на изчезналия руски летец Сигизмунд Леваневски в Централна Арктика.
След последната си експедиция в Антарктида Уилкинсън се установява в САЩ. Една година преди смъртта си във Фрамингъм на 30 ноември 1958 г. Уилкинсън посещава за девети път Антарктида по време на Международната геофизическа година 1957-1958 г. След смъртта му, по негово собствено желание, тялото му е кремирано и прахта му е разпръсната над Северния полюс.
Името на Уилкинс носят остров и проток в Антарктика и проток в Канадския Арктичен архипелаг. От 2007 г. името на Уилкинс носи летище в австралийската част на Антарктида – единственото в света, имащо писта от лед и можещо да приема граждански пасажерски полети.
Автор: Тони
От 1913 до 1917 г. Уилкинс участва като фотограф в Канадската арктическа експедиция на Вилялмур Стефансон. От 1917 до 1919 година той участва като доброволец в Австралийския експедиционен корпус и воюва на френския фронт по време на Първата световна война.
В периода 1920-1921 и 1921-1923 година Уилкинс участва в антарктическите експедиции на Ърнест Шакълтън. През 1923-1925 г. той възглавява британска експедиция спонсорирана от Британския музей, която изследва Северна Австралия и близките острови.
През 1927 година извършва полети над Централна Арктика, а през 1928 г. със самолет, който самостоятелно пилотира, прелетява от Аляска до Шпицберген, като разстоянието от 2000 мили е изминато за 20 часа и 30 мин., което е върхово постижение за тези времена. За своите достижения през юни 1928 г. на Уилкинс е присъдено рицарско звание.
В края на същата година той възглавява експедиция в Антарктида и става първият човек използвал самолет на седмия континент. В началото на ноември 1928 г. организира база на остров Десепшън и на 20 декември 1928 г. извършва първия полет над Антарктида. По време на полета изследва п-ов Земя Грейъм, в т.ч. огромния шелфов ледник Ларсен и вътрешното плато и открива част от източния бряг, в т.ч. остров Хърст.
На 10 януари 1929 г. Уилкинс извършва нов полет по същия маршрут, след което експедицията се завръща в родината си. През лятото (декември-март) на 1929-1930 г. на английския океанографски кораб "Уилям Скорсби" той изследва море Белинсхаузен и на 29 декември 1929 г., когато корабът се намира на 68° ю.ш. и 75° з.д. с хидросамолет извършва полет над Западна Антарктида и открива, че "Земя Шарко" не е част от континента, а неголям остров.
През 1931 година Уилкинс извършва околосветски полет с дирижабъла „Граф Цепелин“ и същата година с подводницата „Наутилус“ прави неуспешен опит за достигане на Северния полюс като достигна до 81º 59` с.ш. под ледовете на Арктика.
От 1933 до 1939 година Уилкинс участва в четири експедиции на Линкълн Елсуърт в Антарктида - 1933-1934, 1934-1935, 1935-1936 и 1939-1939 г.
През 1937-1938 г. той взима участие в търсенете на изчезналия руски летец Сигизмунд Леваневски в Централна Арктика.
След последната си експедиция в Антарктида Уилкинсън се установява в САЩ. Една година преди смъртта си във Фрамингъм на 30 ноември 1958 г. Уилкинсън посещава за девети път Антарктида по време на Международната геофизическа година 1957-1958 г. След смъртта му, по негово собствено желание, тялото му е кремирано и прахта му е разпръсната над Северния полюс.
Името на Уилкинс носят остров и проток в Антарктика и проток в Канадския Арктичен архипелаг. От 2007 г. името на Уилкинс носи летище в австралийската част на Антарктида – единственото в света, имащо писта от лед и можещо да приема граждански пасажерски полети.