Aнглийският геолог и полярен изследовател сър Вивиан Фукс, извършва първото трасконтинентално пресичане на Антарктида през 1957-58 г.
Фукс е роден на остров Уайт край южните брегове на Англия на 11 февруари 1908 година в семейство на немски емигрант. Посещава колежите Брайтън и Сейнт Джон в Кеймбридж, след което през 1930 се дипломира като инженер геолог от Кеймбриджкия университет. Още като студент през 1929 г., заедно със своя преподавател по геология, Фукс извършва първите си геоложки проучвания.
След дипломирането си по поръчение на Кеймбриджкия университет участва в две експедиции 1930-1931 г. и 1931-1932 г. в Източна Африка в района на големите африкански езер Виктория, Танганика, Няса и др.Първата експедиция изследва многогодишните колебания на водата в езерата, а втората се занимава главно с антроположка дейност в същия район.
През 1934 г. Фукс организира самостоятелна експедиция в района на езерото Туркана (Рудолф), по време на която загиват двама от участниците, за което е подведен под съдебна отговорност, но скоро е оправдан. През 1936-1938 г. той ръководи нова експедиция ва Африка, този път в района на езерото Руква, Южна Танзания.
След завръщането си от последната си експедиция през 1938 г. Фукс постъпва в армията. По време на Втората световна война той служи на фронтовете на Северна Африка и Европа и през 1946 г. се демобилизира с чин майор.
От 1947 до 1950 г. Фукс е началник на английската антарктическа експедиция на п-ов Земя Грейам. За своя главна база Фукс избира остров Стонингтън. От там той и неговите спътници се отправят в дълги походи с кучешки впрягове и извършват топографски и геоложки измервания по крайбрежието на залива Маргьорит. На 4 ноември 1948 г., в резултат на пожар в една от станциите, загиват двама учени и изгарят всичките събрани през зимата материали.
В края на лятото (февруари-март) 1949 г. , корабът който трябва да извози групата на Фукс не успява да се добере до базата и се налага второ зимуване. По време на принудителното второ зимуване са извършени нови походи във вътрешността на Антарктическия п-ов и е картирано цялото източно крайбрежие на протока Джордж VІ. Едва в края на февруари 1950 г. корабът успява да се добере до базата на остров Стотингтън и да прибере личния състав.
През 1956-1958 г., заедно с Едмънд Хилари, Фукс ръководи англо-новозеландска експедиция в Антарктида, целта на която е извършване на първото трансантарктическо пресичане на континента от море Уедъл до море Рос през Южния полюс. За тази цел са построени две базови станции: "Шакълтън" - на брега на море Уедъл и "Скот" - в залива Макмърдо на море Рос. По време на разузнавателните полети Фукс открива ледниците Слесор и Рековъри и големия хребет Шакълтън с планината Терън.
На 24 ноември 1957 г. отрядът на Фукс, състоящ се от 11 човека с 8 всъдехода и два кучешки впряга потегля от станция "Шакълтън" на юг. Пътят е много труден. Заради високите снежни и ледени преспи и големите пукнатини се налага често да променят направлението и да пътуват на зиг-заг. След като загубва един всъдеход на 19 януари 1958 г. групата достига Южния полюс. Тук го очаква групата на Едмънд Хилари. След четиридневен отдих двамата изследователи поемат към залива Макмърдо и по разузнатия вече от Хилари маршрут пристигат на станция "Скот" на 2 март 1958 г. след 98-дневен преход.
По време на целия, 2158 мили, преход на всеки 50 км се измерва дебелината на ледената покривка, което позволява за първи път да се определи надлъжен профил на повърхността и подледената покривка. Средната дебелина на леда по маршрута според получените данни е почти 2000 м. След успешното завършване на експедицията, Фукс издава съвместно с Хилари през 1958 книгата „Пресичането на Антарктика” и същата година, отново заедно с Хилари, му е присъдено рицарско звание.
След успешното приключване на първото пресичане на Антарктида, Фукс е назначен за директор на Британския Антарктически институт, която длъжност заема до 1973.
Фукс умира на 91-годишна възраст на 11 ноември 1999 в Кеймбридж.
Автор: Тони
Фукс е роден на остров Уайт край южните брегове на Англия на 11 февруари 1908 година в семейство на немски емигрант. Посещава колежите Брайтън и Сейнт Джон в Кеймбридж, след което през 1930 се дипломира като инженер геолог от Кеймбриджкия университет. Още като студент през 1929 г., заедно със своя преподавател по геология, Фукс извършва първите си геоложки проучвания.
След дипломирането си по поръчение на Кеймбриджкия университет участва в две експедиции 1930-1931 г. и 1931-1932 г. в Източна Африка в района на големите африкански езер Виктория, Танганика, Няса и др.Първата експедиция изследва многогодишните колебания на водата в езерата, а втората се занимава главно с антроположка дейност в същия район.
През 1934 г. Фукс организира самостоятелна експедиция в района на езерото Туркана (Рудолф), по време на която загиват двама от участниците, за което е подведен под съдебна отговорност, но скоро е оправдан. През 1936-1938 г. той ръководи нова експедиция ва Африка, този път в района на езерото Руква, Южна Танзания.
След завръщането си от последната си експедиция през 1938 г. Фукс постъпва в армията. По време на Втората световна война той служи на фронтовете на Северна Африка и Европа и през 1946 г. се демобилизира с чин майор.
От 1947 до 1950 г. Фукс е началник на английската антарктическа експедиция на п-ов Земя Грейам. За своя главна база Фукс избира остров Стонингтън. От там той и неговите спътници се отправят в дълги походи с кучешки впрягове и извършват топографски и геоложки измервания по крайбрежието на залива Маргьорит. На 4 ноември 1948 г., в резултат на пожар в една от станциите, загиват двама учени и изгарят всичките събрани през зимата материали.
В края на лятото (февруари-март) 1949 г. , корабът който трябва да извози групата на Фукс не успява да се добере до базата и се налага второ зимуване. По време на принудителното второ зимуване са извършени нови походи във вътрешността на Антарктическия п-ов и е картирано цялото източно крайбрежие на протока Джордж VІ. Едва в края на февруари 1950 г. корабът успява да се добере до базата на остров Стотингтън и да прибере личния състав.
През 1956-1958 г., заедно с Едмънд Хилари, Фукс ръководи англо-новозеландска експедиция в Антарктида, целта на която е извършване на първото трансантарктическо пресичане на континента от море Уедъл до море Рос през Южния полюс. За тази цел са построени две базови станции: "Шакълтън" - на брега на море Уедъл и "Скот" - в залива Макмърдо на море Рос. По време на разузнавателните полети Фукс открива ледниците Слесор и Рековъри и големия хребет Шакълтън с планината Терън.
На 24 ноември 1957 г. отрядът на Фукс, състоящ се от 11 човека с 8 всъдехода и два кучешки впряга потегля от станция "Шакълтън" на юг. Пътят е много труден. Заради високите снежни и ледени преспи и големите пукнатини се налага често да променят направлението и да пътуват на зиг-заг. След като загубва един всъдеход на 19 януари 1958 г. групата достига Южния полюс. Тук го очаква групата на Едмънд Хилари. След четиридневен отдих двамата изследователи поемат към залива Макмърдо и по разузнатия вече от Хилари маршрут пристигат на станция "Скот" на 2 март 1958 г. след 98-дневен преход.
По време на целия, 2158 мили, преход на всеки 50 км се измерва дебелината на ледената покривка, което позволява за първи път да се определи надлъжен профил на повърхността и подледената покривка. Средната дебелина на леда по маршрута според получените данни е почти 2000 м. След успешното завършване на експедицията, Фукс издава съвместно с Хилари през 1958 книгата „Пресичането на Антарктика” и същата година, отново заедно с Хилари, му е присъдено рицарско звание.
След успешното приключване на първото пресичане на Антарктида, Фукс е назначен за директор на Британския Антарктически институт, която длъжност заема до 1973.
Фукс умира на 91-годишна възраст на 11 ноември 1999 в Кеймбридж.