Шотландският математик, географ и  геоморфолог, Джон Плейфеър е  професор по математика в Единбургския университет. Известен преди всичко с работата си в областта на геометрията. Той публикува много популярно за своето време издание за работите на Евклид с коментари. През 1795 г.  дава своя, алтернативна формулировка на паралелността на Евклид, която получава названието "аксиома на паралелността на Плейфеър". Той е първия математик, който започва преподаване на съвременен математически анализ във Великобритания.

В периода 1774-1788 г.  заедно с Джеймс Хътън извършва първите геоморфоложки изследвания във Великобритания, като обръща особено внимание на действието на течащата вода за формирането на релефа. Изследва главно възвишението Ламермур Хилс (533 м, югоизточно от Единбург). След това двамата се спускат на юг в Англия, като изследват Пенинските планини и Камбрийските планини в Уелс.

През 1795 г.  Хътън публикува труда си "Теория за образуването на Земята с доказателства и илюстрации", която става основа на съвременните геоложки схващания. Написана с тежък език, работата би била незабелязана, ако не бил Плейфеър. След смъртта на Хътън,  той през 1802 г.  издава класическия труд "Илюстрации към теорията на Хътън". Тази работа, написана елегантно и логично донася световна слава и на двамата.

Тя съдържа не само точно изложение на важните принципи от системата на Хътън, където много от въпросите са бегло разгледани в книгата на Хътън, а в неговата книга получават първото солидно научно обосноваване. С множество примери Плейфеър  аргументира своя извод за възникването на долините и езерата благодарение на действието на течащата вода. Той първи обръща внимание на ледниците като приносители на огромни ератични скали и валуни. В Шотландия Плейфеър първи обработва отметките на приливите и отливите и описва старите брегови линии, като вярно ги обяснява с бавното издигане на сушата.

От 1807 г.  е член на Кралското научно дружество. Неговото име носи кратер на Луната.
Автор: Тони