Новозеландският алпинист сър Едмънд Хилари е изследовател на Антарктида. Хилари и шерпът Тенсинг Норгей са първите хора, които се изкачват на връх Еверест и се завръщат благополучно – подвиг, който те осъществяват на 29 май 1953 година.
Едмънд Хилари е роден на 20 юли 1919 година в малкия град Туакау (южно от Окланд). Учи в Окландската прогимназия. Пътува над 2 часа до училището си и редовно използва това време за четене. Когато поотраства, е по-нисък от своите връстници, което го прави много срамежлив и затова търси усамотение в книгите и в мечти за живот, пълен с приключения.
В гимназията Хилари започва да се занимава с бокс, спорт, който му предава по-голяма увереност. На 16-годишна възраст неговият интерес към скалното катерене е запален по време на училищно пътуване до планината Руапеху. Там той разбира, че е физически силен и много по-издръжлив от своите спътници. През 1939 г. завършва своето първо по-значително изкачване, достигайки връх Оливие в Южните Алпи на Нова Зеландия. Завършва колежа към университета в Окланд – специалност математика и естествени науки. След завършване на образованието, заедно с брат си Рекс, започва да се занимава с пчеларство и става специалист в тази дейност.
Със започването на Втората световна война Хилари изявява желание да се запише доброволец в новозеландската армия, но впоследствие се отказва поради религиозните си убеждения. След въвеждането на всеобща мобилизация през 1943 постъпва във военновъздушните сили на Нова Зеландия в качеството си на щурман на хидросамолет. През 1945 г. , при нещастен случай, той е сериозно ранен и върнат в Нова Зеландия за лечение.
През 1951 г.Хилари взема участие в британска разузнавателна експедиция към Еверет, а през 1952 г. - в подобна експедиция към Чо Ойо.
В средата на ХХ в. пътят към Еверест е затворен от страна на контролирания от Китай Тибет и до върха може да се стигне единствено от Непал, като правителството на страната разрешава да се организира само по една експедиция годишно. През 1952 г. се прави опит за покоряване на върха от швейцарска експедиция, но поради лошото време швейцарците са принудени да се върнат само на 240 м от върха. През същата година Хилари катери в Алпите и получава покана от Британския хималайски комитет да вземе участие в експедиция към Еверест през следващата 1953 г. и след кратък размисъл се съгласява.
За ръководител на експедицията е назначен Джон Хънт, който организира две групи алпинисти, които трябвало да покорят от две страни върха. Една от групите се състои от Том Бурдилон и Чарлз Еванс, а другата е с водач Джордж Лоу. Хилари е поставен в група с шерпа Тенсинг Норгей, което предизвиква съпротива от негова страна, като даже се кани да напусне експедицията, но е разубеден и остава.
Експедицията наброява около 400 човека, като включва 362 носача, 20 водачи-шерпи и 10 хил. фунта багаж. Групата на Лоу ще атакува върха покрай връх Лхоце, а тази на Хилари – през ледопада Кхумбу.
През март 1953 експедицията разполага базовия си лагер недалеч от Лхоце на височена 7890 м и на 26 май Бурдилон и Еванс правят първия опит за покоряване на върха, който се проваля поради повреда в кислородния апарат на Еванс. Следващата поред група, която трябва да атакува върха е тази на Хилари-Тенсинг.
В течение на два дни, поради обилния снеговалеж и силен вятър, двамата не успяват да напуснат лагера. Едва на 28 май благодарение на трима шерпи Хилари и Тенсинг се отправят нагоре. На 8500 м височина двамата опъват палатка, в която нощуват, а тримата шерпи се връщат в базовия лагер.
Рано на другия ден, 29 май, след много добра подготовка започват последния преход с раници, които тежат по 14 кг. В 11.30 двамата са на върха (8848 м). Там прекарват 15 минути, Хилари прави снимка на Тенсинг, който оставя шоколади в снега като дар към боговете, а Хилари забива четира флага – на Великобритания, Непал, Нова Зеландия и ООН.Снимка на Хилари няма, поради неумението на Тенсинг да борави с фотоапарата.
Известието за покоряването на върха съвпада с коронацията на кралица Елизабет II. Впоследствие Хилари и Хънт са посветени в рицарски звания, а Тенсинг получава от британското правителство медал ‘Свети Георги’.
Впоследствие Хилари провежда още три експедиции в Хималаите 1956, 1960-1961 и 1963-1965 г., по време на които покорява 10 осемхилядници.
През 1957-1958 той участва в смесената британско-новозеландска антарктическа експедиция възглавявана от Вивиан Фукс. Хилари ръководи новозеландската група, задачата на която е да построи база в протока Макмърдо, недалеч от старата база на Робърт Скот. Там новозеландците построяват шест големи и два малки обиталища, в която пребивават 23 човека. От базата, в посока към Южния полюс, групата трябва да оборудва два склада с продоволствие и гориво за всъдеходите от групата на Вивиан Фукс.. Освен това геолозите и геодезистите от групата с кучешки впрягове извършват самостоятелни походи в планините на Земя Виктория. Предвижда се двата отряда да се срещнат някъде между полюса и базата на Хилари, но групата на Хилари не среща никакви затруднения по пътя си към полюса, за разлика от тази на Фукс.
На 4 януари 1958 г. новозеландците достигат Южния полюс и по този начин Хилари става третият човек след Роалд Амундсен и Робърт Скот, който достига до Южния полюс. На 20 януари 1958 г. групата на Фукс достига до полюса, където е посрещната от Хилари и многочислени журналисти докарани до там със самолет. На 24 януари групата на Фукс продължава към станцията в протока Макмърдо, където с помощат на Хилари, англичаните пристигат на 2 март 1958 г.
През 1977 г., вече 60-годишен, Хилари провежда последната си експедиция по река Ганг от устието до изворите ѝ.
През 1985 г. заедно с американския космонавт Нийлс Армстронг, Хилари прелита до Северния полюс, като става първият човек пребивавал на трите полюса на Земята – Северния, Южния и Еверест.
На 18 януари 2007г. Хилари отново се отправя към Антарктида , но вече не като член на експедиция, а по повод 50-годишнината от съществуването на станция Скот, съпровождайки делегация начело с премиер-министъра на Нова Зеландия. На 22 април 2007 г. той посещава за последен път столицата на Непал, Катманду, където в резултат на падане получава сериозни наранявания. Вероятно тези наранявания и острата сърдечна недостатъчност са причина за смъртта му в 9 часа новозеландско време на 11 януари 2008 г. в болницата в Окланд.
На 6 юни 1953 Хилари става кавалер на Ордена на Британската империя 2-ра степен, през 198 г. - Ордена на Нова Зеландия, на 22 април 1995г. - кавалер на Ордена на Жартиерата. В течение на 35 години ръководи основаната от него благотворителна организация. В негова чест за назовани редица улици, училища и организации в Нова Зеландия и чужбина. През 1992 г. са издадени 5 доларови новозеландски бакноти с неговия лик. През 2003 г. , в чест на 50-тата годишнина от покоряването на Еверест, Хилари става единственият почетен гражданин на Непал.
Автор: Тони
Едмънд Хилари е роден на 20 юли 1919 година в малкия град Туакау (южно от Окланд). Учи в Окландската прогимназия. Пътува над 2 часа до училището си и редовно използва това време за четене. Когато поотраства, е по-нисък от своите връстници, което го прави много срамежлив и затова търси усамотение в книгите и в мечти за живот, пълен с приключения.
В гимназията Хилари започва да се занимава с бокс, спорт, който му предава по-голяма увереност. На 16-годишна възраст неговият интерес към скалното катерене е запален по време на училищно пътуване до планината Руапеху. Там той разбира, че е физически силен и много по-издръжлив от своите спътници. През 1939 г. завършва своето първо по-значително изкачване, достигайки връх Оливие в Южните Алпи на Нова Зеландия. Завършва колежа към университета в Окланд – специалност математика и естествени науки. След завършване на образованието, заедно с брат си Рекс, започва да се занимава с пчеларство и става специалист в тази дейност.
Със започването на Втората световна война Хилари изявява желание да се запише доброволец в новозеландската армия, но впоследствие се отказва поради религиозните си убеждения. След въвеждането на всеобща мобилизация през 1943 постъпва във военновъздушните сили на Нова Зеландия в качеството си на щурман на хидросамолет. През 1945 г. , при нещастен случай, той е сериозно ранен и върнат в Нова Зеландия за лечение.
През 1951 г.Хилари взема участие в британска разузнавателна експедиция към Еверет, а през 1952 г. - в подобна експедиция към Чо Ойо.
В средата на ХХ в. пътят към Еверест е затворен от страна на контролирания от Китай Тибет и до върха може да се стигне единствено от Непал, като правителството на страната разрешава да се организира само по една експедиция годишно. През 1952 г. се прави опит за покоряване на върха от швейцарска експедиция, но поради лошото време швейцарците са принудени да се върнат само на 240 м от върха. През същата година Хилари катери в Алпите и получава покана от Британския хималайски комитет да вземе участие в експедиция към Еверест през следващата 1953 г. и след кратък размисъл се съгласява.
За ръководител на експедицията е назначен Джон Хънт, който организира две групи алпинисти, които трябвало да покорят от две страни върха. Една от групите се състои от Том Бурдилон и Чарлз Еванс, а другата е с водач Джордж Лоу. Хилари е поставен в група с шерпа Тенсинг Норгей, което предизвиква съпротива от негова страна, като даже се кани да напусне експедицията, но е разубеден и остава.
Експедицията наброява около 400 човека, като включва 362 носача, 20 водачи-шерпи и 10 хил. фунта багаж. Групата на Лоу ще атакува върха покрай връх Лхоце, а тази на Хилари – през ледопада Кхумбу.
През март 1953 експедицията разполага базовия си лагер недалеч от Лхоце на височена 7890 м и на 26 май Бурдилон и Еванс правят първия опит за покоряване на върха, който се проваля поради повреда в кислородния апарат на Еванс. Следващата поред група, която трябва да атакува върха е тази на Хилари-Тенсинг.
В течение на два дни, поради обилния снеговалеж и силен вятър, двамата не успяват да напуснат лагера. Едва на 28 май благодарение на трима шерпи Хилари и Тенсинг се отправят нагоре. На 8500 м височина двамата опъват палатка, в която нощуват, а тримата шерпи се връщат в базовия лагер.
Рано на другия ден, 29 май, след много добра подготовка започват последния преход с раници, които тежат по 14 кг. В 11.30 двамата са на върха (8848 м). Там прекарват 15 минути, Хилари прави снимка на Тенсинг, който оставя шоколади в снега като дар към боговете, а Хилари забива четира флага – на Великобритания, Непал, Нова Зеландия и ООН.Снимка на Хилари няма, поради неумението на Тенсинг да борави с фотоапарата.
Известието за покоряването на върха съвпада с коронацията на кралица Елизабет II. Впоследствие Хилари и Хънт са посветени в рицарски звания, а Тенсинг получава от британското правителство медал ‘Свети Георги’.
Впоследствие Хилари провежда още три експедиции в Хималаите 1956, 1960-1961 и 1963-1965 г., по време на които покорява 10 осемхилядници.
През 1957-1958 той участва в смесената британско-новозеландска антарктическа експедиция възглавявана от Вивиан Фукс. Хилари ръководи новозеландската група, задачата на която е да построи база в протока Макмърдо, недалеч от старата база на Робърт Скот. Там новозеландците построяват шест големи и два малки обиталища, в която пребивават 23 човека. От базата, в посока към Южния полюс, групата трябва да оборудва два склада с продоволствие и гориво за всъдеходите от групата на Вивиан Фукс.. Освен това геолозите и геодезистите от групата с кучешки впрягове извършват самостоятелни походи в планините на Земя Виктория. Предвижда се двата отряда да се срещнат някъде между полюса и базата на Хилари, но групата на Хилари не среща никакви затруднения по пътя си към полюса, за разлика от тази на Фукс.
На 4 януари 1958 г. новозеландците достигат Южния полюс и по този начин Хилари става третият човек след Роалд Амундсен и Робърт Скот, който достига до Южния полюс. На 20 януари 1958 г. групата на Фукс достига до полюса, където е посрещната от Хилари и многочислени журналисти докарани до там със самолет. На 24 януари групата на Фукс продължава към станцията в протока Макмърдо, където с помощат на Хилари, англичаните пристигат на 2 март 1958 г.
През 1977 г., вече 60-годишен, Хилари провежда последната си експедиция по река Ганг от устието до изворите ѝ.
През 1985 г. заедно с американския космонавт Нийлс Армстронг, Хилари прелита до Северния полюс, като става първият човек пребивавал на трите полюса на Земята – Северния, Южния и Еверест.
На 18 януари 2007г. Хилари отново се отправя към Антарктида , но вече не като член на експедиция, а по повод 50-годишнината от съществуването на станция Скот, съпровождайки делегация начело с премиер-министъра на Нова Зеландия. На 22 април 2007 г. той посещава за последен път столицата на Непал, Катманду, където в резултат на падане получава сериозни наранявания. Вероятно тези наранявания и острата сърдечна недостатъчност са причина за смъртта му в 9 часа новозеландско време на 11 януари 2008 г. в болницата в Окланд.
На 6 юни 1953 Хилари става кавалер на Ордена на Британската империя 2-ра степен, през 198 г. - Ордена на Нова Зеландия, на 22 април 1995г. - кавалер на Ордена на Жартиерата. В течение на 35 години ръководи основаната от него благотворителна организация. В негова чест за назовани редица улици, училища и организации в Нова Зеландия и чужбина. През 1992 г. са издадени 5 доларови новозеландски бакноти с неговия лик. През 2003 г. , в чест на 50-тата годишнина от покоряването на Еверест, Хилари става единственият почетен гражданин на Непал.