Белгийският полярен изследовател, Адриан дьо Гомери , е офицер от ВМФ на Белгия.
Роден в стар дворянски род в Хаселт на 2 август 1866 година. Завършва политехническото училище в Брюксел с диплома за инженер. През ваканциите вместо преддипломна практика работи на параходите, пътуващи между Остенде и Дувър, а също и на риболовни кораби. След като се дипломира, въпреки семейната традиция и желанието на баща си, постъпва във военноморския флот и е удостоен с първи унтер-офицерски чин на 19 януари 1886.
Впоследствие Гомери записва и завършва офицерското училище в Остенде, назначен е на хидрографския кораб "Белгия" и през 1890 получава звание лейтенант. По време на военната си служба за първи път се заинтересува от полярни пътешествия и през 1895 участва в изследвания на остров Ян Майен и Източна Гренландия. През 1896 получава покана да участва в шведска експедиция в Гренландия, но тя така и не се провежда поради липса на финансови средства. В отговор Гомери предлага план за собствена експедиция.
Главен спонсор на белгийската антарктическа експедиция е белгийския крал Леопол II. Немалко средства отпуска и Белгийското географско дружество, а също и производителят на сода Ернест Солвей. Програмата на експедицията е доста обширна: освен географските и картографски дейности включва изследване на Южния магнитен полюс, планират се колониални завоювания в Южното полукълбо и търсене на полезни изкопаеми.
През 1896 г. Гомери купува норвежки китобоен кораб и го преименува на "Белгия". Личният състав се състои от 19 човека и е интернационален — девет белгийци, вкл. Гомери, шест норвежци, двама поляци и по един румънец и американец. От норвежка страна участва прочулият се по-късно Роалд Амундсен, а от американска — известният американски полярен изследовател Фредерик Кук.
"Белгия" отплава от Антверпен и през януари 1898 г. достига да крайбрежието на Земя Грейам, където Гомери открива планината Солвей, Брега Данко, островите Нансен, Лиеж и Бруклин, протока Жерлаш ( отделящ Антарктическия п-ов от архипелага Палмер) и архипелага Палмер.
Времето за по-нататъшни изследвания е изпуснато и корабът е впримчен в ледена хватка в море Берлинсхаусен и започва незапланувано зимуване. Поради недостиг на продукти започва тотална епидемия от скорбут (избягват я само Амундсен и Кук, които ловуват и се хранят с тюленово месо, което другите не искат да консумират).
На борда няма и зимни дрехи и се налага да бъдат съшивани от одеяла. В жилищните помещения няма отопление. Оказва се, че няма и достатъчно керосин за осветление и хората седят на тъмно. По време на зимуването възниква сериозен конфликт между Гомери и Амундсен, който самоволно взема командването в свои ръце и по този начин успява да спаси експедицията от загиване.
Дрейфът на замръзналия кораб продължава 186 дена. На 15 февруари 1899 ледът започва да се троши и Кук заставя екипажа ръчно да прокопае 900-метров канал в леда за да се освободи кораба. На 14 март корабът се освобождава от ледовете и на 5 ноември цялата експедиция без никакви жертви се завръща в Антверпен.
През 1901 г. Гомери ръководи френско-белгийска експедиция за изследване на о-вите Кергелен, но е отзован още по пътя, поради което се насочва към Персийския залив и се заема с лов на бисерни миди. През 1902 се записва в състава на френската антарктическата експедиция на Жан-Батист Шарко, но поради конфликт с Шарко напуска в бразилското пристанище Пернамбуку.
През 1904 г. Гомери се жени за Сузана Пул и има от нея син и дъщеря.
През 1905 "Белгия" е купена от белгийския херцог Филип Орлеански и Гомери участва в неговите експедиции в Гренландско море, Карско море и на Шпицберген и архепелага Земя Франц Йосиф.
След началото на Първата световна война Гомери активно участва в отбраната на Остенде и борбата с подводниците. През 1915-1916 пребивава в Норвегия и Швеция и вербува съмишленици за движението борещо се за независимостта нгия.
След войната Гомери служи в Генералния щаб, от 1926 е генерален директор на Белгийския ВМФ, а от 1928 - командващ на Белгийския ВМФ.
Гомери умира в Брюксел на 4 декември 1934 от салмонелоза. Неговото име носи проток в Антарктида.
Автор: Тони
Роден в стар дворянски род в Хаселт на 2 август 1866 година. Завършва политехническото училище в Брюксел с диплома за инженер. През ваканциите вместо преддипломна практика работи на параходите, пътуващи между Остенде и Дувър, а също и на риболовни кораби. След като се дипломира, въпреки семейната традиция и желанието на баща си, постъпва във военноморския флот и е удостоен с първи унтер-офицерски чин на 19 януари 1886.
Впоследствие Гомери записва и завършва офицерското училище в Остенде, назначен е на хидрографския кораб "Белгия" и през 1890 получава звание лейтенант. По време на военната си служба за първи път се заинтересува от полярни пътешествия и през 1895 участва в изследвания на остров Ян Майен и Източна Гренландия. През 1896 получава покана да участва в шведска експедиция в Гренландия, но тя така и не се провежда поради липса на финансови средства. В отговор Гомери предлага план за собствена експедиция.
Главен спонсор на белгийската антарктическа експедиция е белгийския крал Леопол II. Немалко средства отпуска и Белгийското географско дружество, а също и производителят на сода Ернест Солвей. Програмата на експедицията е доста обширна: освен географските и картографски дейности включва изследване на Южния магнитен полюс, планират се колониални завоювания в Южното полукълбо и търсене на полезни изкопаеми.
През 1896 г. Гомери купува норвежки китобоен кораб и го преименува на "Белгия". Личният състав се състои от 19 човека и е интернационален — девет белгийци, вкл. Гомери, шест норвежци, двама поляци и по един румънец и американец. От норвежка страна участва прочулият се по-късно Роалд Амундсен, а от американска — известният американски полярен изследовател Фредерик Кук.
"Белгия" отплава от Антверпен и през януари 1898 г. достига да крайбрежието на Земя Грейам, където Гомери открива планината Солвей, Брега Данко, островите Нансен, Лиеж и Бруклин, протока Жерлаш ( отделящ Антарктическия п-ов от архипелага Палмер) и архипелага Палмер.
Времето за по-нататъшни изследвания е изпуснато и корабът е впримчен в ледена хватка в море Берлинсхаусен и започва незапланувано зимуване. Поради недостиг на продукти започва тотална епидемия от скорбут (избягват я само Амундсен и Кук, които ловуват и се хранят с тюленово месо, което другите не искат да консумират).
На борда няма и зимни дрехи и се налага да бъдат съшивани от одеяла. В жилищните помещения няма отопление. Оказва се, че няма и достатъчно керосин за осветление и хората седят на тъмно. По време на зимуването възниква сериозен конфликт между Гомери и Амундсен, който самоволно взема командването в свои ръце и по този начин успява да спаси експедицията от загиване.
Дрейфът на замръзналия кораб продължава 186 дена. На 15 февруари 1899 ледът започва да се троши и Кук заставя екипажа ръчно да прокопае 900-метров канал в леда за да се освободи кораба. На 14 март корабът се освобождава от ледовете и на 5 ноември цялата експедиция без никакви жертви се завръща в Антверпен.
През 1901 г. Гомери ръководи френско-белгийска експедиция за изследване на о-вите Кергелен, но е отзован още по пътя, поради което се насочва към Персийския залив и се заема с лов на бисерни миди. През 1902 се записва в състава на френската антарктическата експедиция на Жан-Батист Шарко, но поради конфликт с Шарко напуска в бразилското пристанище Пернамбуку.
През 1904 г. Гомери се жени за Сузана Пул и има от нея син и дъщеря.
През 1905 "Белгия" е купена от белгийския херцог Филип Орлеански и Гомери участва в неговите експедиции в Гренландско море, Карско море и на Шпицберген и архепелага Земя Франц Йосиф.
След началото на Първата световна война Гомери активно участва в отбраната на Остенде и борбата с подводниците. През 1915-1916 пребивава в Норвегия и Швеция и вербува съмишленици за движението борещо се за независимостта нгия.
След войната Гомери служи в Генералния щаб, от 1926 е генерален директор на Белгийския ВМФ, а от 1928 - командващ на Белгийския ВМФ.
Гомери умира в Брюксел на 4 декември 1934 от салмонелоза. Неговото име носи проток в Антарктида.