Австрийският геолог Фердинанд Хохщетер е един от изследователите на България.
Хохщетер е роден в град Есллинген на 30 април 1829 година в семейството на свещеник и професор - ботаник и минералог.
След като завършва гимназия, той се отдава на геологията и природознанието. Следва теология в университета в Тюбинген. През 1856 г. Хохщетер става хоноруван доцент по геология във Виенския университет, а през 1857 г. е избран за геолог в австрийската околосветската експедиция на океанографския кораб "Новара", която трае три години от 1857 до 1860 г. и е възглавявана от Вюлерщоф фон Урбайн.
През 1859 година, по време на плаването, Хохщетер извършва геоложки изследвания на Северния остров на Нова Зеландия. След завръщането си от околосветското плаване през 1860 година, той става професор по минералогия и геология. През следващите години прави геоложки изследвания в Австрийската империя, Италия, Швейцария и Русия.
От 1869 година Хохщетер започва проучвания на европейската част на Османската империя. Посещава Цариград, Одрин, Ямбол, Бъргас, Казанлък, Калофер и Пловдив. Обикаля Рила, долината на р. Струма и Витоша. Минава през Трънско и се отправя към Белград.
Хохщетер на практика открива Задбалканските котловини и потвърждава твърдението на Гийом Лежан за наличието на още една планинска верига южно от Стара планина - Средна гора.
В резултат на това пътуване издава няколко печатни труда и геоложка карта. В тях систематизира всички дотогавашни геоложки проучвания на нашите земи.
Една любопитна последица от неговия труд е включването на Софийския санджак в територията на Княжество България след Берлинския конгрес. През 1878 година Англия и Русия се договарят, че Княжество България ще бъде „между Дунав и Стара планина”. Според Англия това не включва Софийско, но по съвет на Бисмарк , преговарящия от руска страна граф Шувалов се позовава на изследванията на Хохщетер, според които Ихтиманските възвишения и планините на юг и югозапад от София имат еднакъв скален състав с Балкана и са част от него. По тази причина, те могат да се считат за част от територията между Дунав и Стара планина.
През 1881 г. Фердинанд фон Хохщетер напуска Виенския университет и започва работа в Придворния музей във Виена. Там и умира на 18 юли 1884 година.
Автор: Тони
Хохщетер е роден в град Есллинген на 30 април 1829 година в семейството на свещеник и професор - ботаник и минералог.
След като завършва гимназия, той се отдава на геологията и природознанието. Следва теология в университета в Тюбинген. През 1856 г. Хохщетер става хоноруван доцент по геология във Виенския университет, а през 1857 г. е избран за геолог в австрийската околосветската експедиция на океанографския кораб "Новара", която трае три години от 1857 до 1860 г. и е възглавявана от Вюлерщоф фон Урбайн.
През 1859 година, по време на плаването, Хохщетер извършва геоложки изследвания на Северния остров на Нова Зеландия. След завръщането си от околосветското плаване през 1860 година, той става професор по минералогия и геология. През следващите години прави геоложки изследвания в Австрийската империя, Италия, Швейцария и Русия.
От 1869 година Хохщетер започва проучвания на европейската част на Османската империя. Посещава Цариград, Одрин, Ямбол, Бъргас, Казанлък, Калофер и Пловдив. Обикаля Рила, долината на р. Струма и Витоша. Минава през Трънско и се отправя към Белград.
Хохщетер на практика открива Задбалканските котловини и потвърждава твърдението на Гийом Лежан за наличието на още една планинска верига южно от Стара планина - Средна гора.
В резултат на това пътуване издава няколко печатни труда и геоложка карта. В тях систематизира всички дотогавашни геоложки проучвания на нашите земи.
Една любопитна последица от неговия труд е включването на Софийския санджак в територията на Княжество България след Берлинския конгрес. През 1878 година Англия и Русия се договарят, че Княжество България ще бъде „между Дунав и Стара планина”. Според Англия това не включва Софийско, но по съвет на Бисмарк , преговарящия от руска страна граф Шувалов се позовава на изследванията на Хохщетер, според които Ихтиманските възвишения и планините на юг и югозапад от София имат еднакъв скален състав с Балкана и са част от него. По тази причина, те могат да се считат за част от територията между Дунав и Стара планина.
През 1881 г. Фердинанд фон Хохщетер напуска Виенския университет и започва работа в Придворния музей във Виена. Там и умира на 18 юли 1884 година.