Руският ентограф, антрополг, биолог и пътешественик Николай Миклухо-Маклай е изучавал коренното население на Югоизточна Азия, Австралия и Океания, в това число папуасите на североизточния бряг на Нова Гвинея.
Миклухо-Маклай е роден на 17 юли 1846 година в Новгородска губерния, Русия, в семейство на железопътен инженер. През 1858 семейството му се премества в Санкт Петербург и Миклухо-Маклай продължава обучението си във Втора Петербургска гимназия. След като завършва гимназия през 1863 продължава обучението си във физико-математическия факултет на Петербургския университет. На следващата година заради участие в студентски протести му е забранено да учи във всички руски университети и той е принуден да замине за германия. Там се записва в Хайделбергския университет , специалност философия, а след това изучава медицина в университетите в Лайпциг и Йена. Под ръководството на професор Ернс Хекел , на когото е асистент, се занимава с изучаване на сравнителна анатомия на животните.
В качеството си на асистент на Хекел в периода 1866-1868 Миклухо-Маклай посещава Канарските острови, Скандинавския полуостров, Сицилия и Мароко. През 1868 година той завършва образованието си и от март до май 1869 посещава Червено море и Мала Азия, след което се завръща в Русия.
От тясната си специалност - анатомията, Миклухо-Маклай постепенно преминава към по-общите въпроси на естествознанието - антропология, етнография, география. Достига до извода за влиянието на природната и социалната среда за формирането на културни и расови признаци у народите в различните части на света.
През 1870 година, за доказване на своите твърдения, Миклухо-Маклай се отправя с кораба ‘Витяз’ на първото от множеството си пътешествия към Нова Гвинея.
От 20 септември 1871 г. до 19 декември 1872 г. той изследва бита, обичаите и религиозните обреди на папуасите, населяващи североизточния бряг на Нова Гвинея. В периода През 1873-1874 г. със същата цел обхожда Молукските, Зондските и Филипинските острови. През втората половина на 1874 г. Миклухо-Маклай посещава югозападното крайбрежие на ова Гвинея, а през 1875 г. обхожда Малайския архипелаг и п-ов Малака.
През 1876-1877 г. той извършва пътешествие в Западна Микронезия и Северна Меланезия, като посещава о-вите Палау, остров Яп и Адмиралтейските острови.
От 27 юни 1876 до 10 ноември 1877 година Миклухо-Маклай за втори път посещава Брега Маклай и е особено щастлив да се срещне със своите приятели-папуаси, които го посрещат възторжено.
Поради първите признаци на анемия и общо изтощение на организма Миклухо-Маклай е принуден да прекрати преждевременно посещението си на острова и заминава за Сингапур за лечение, където остава повече от половин година. Недостигът на финансови средства на му позволява да се върне в Русия и през 1878 е принуден да замине за Синди (Австралия), където се заселва в къщата на руския консул. След това известно време живее в сградата на Английския клуб, а накрая в дома на известния и влиятелен обществен деятел и учен-зоолог Уилям Маклей. С негово съдействие Миклухо-Маклай създава първата в Австралия морска биологична станция, недалеко от Сидни, където през 1881 г. се преселва да живее, и която става негов постоянен дом до края на живота му.
От 1878 до 1882 г. Миклухо-Маклай пътува из Австралия. През 1879година посещава Меланезия по маршрута Нова Каледония-Новохебридските острои8- о-в Банкс-Адмиралтейски острови - о-вите тробриан - Соломоновите острови. През 1880 и 1881 година той посещава югоизточното крайбрежие на Нова Гвинея с наказателна английска експедиция и благодарение на неговата намеса командирът на отряда се отказва да изгори папуаското село и да избие жителите му.
След поредното си завръщане в Австралия Миклухо-Маклай разгръща усилена агитация срещу търговията с роби. През 1882 г. през Суецския канал се завръща в Русия , като по пътяпосещава Европа, където прокламира своите идеи за равенство между расите.
По време на пребиваването си в Русия Миклухо-Маклай се среща с император
Александър III и му предлага да се създаде морска станция и руско селище в Нова Гвинея на Брега Маклай, а също и програма за икономически и социални преобразувания в живота на островитяните. Плановете му обаче биват отхвърлени като утопични, затова пък той успява да погаси дълговете си и да финансира нова експедиция.
През 1883 г. Миклухо-Маклай заминава за Австралия. В Батавия (сега Джакарта) среща руския кораб "Скобелев" (новото име на "Витяз") и не може да устои на изкушението да посети своите приятели в Нова Гвинея и от март до юни 1883 г. им гостува за последен път.
От 1883 до февруари 1886 г. Миклухо-Маклай живее в Югоизточна Австралия в основаната от него биологична станция, където през 1884 се жени за Маргарита, дъщеря на крупен австралийски земевладелец и политически деятел.
През 1886 г,. Миклухо-Маклай се връща в Русия и отново предлага на императора "Проекта Бряг Маклай" като противодействие на германската анексия на острова, но проектът му отново е отхвърлен.
Два пъти, през 1886 и 1887 г. , той посещава родното място на майка си град Малин, в Украйна. Там изучава бита, обичаите и традициите на местното население. интересува се от произхода на града и неговата история. В околните села изучава антропологичния строеж на местните жители.
Междувременно болестта на Маклай прогресира и все по често прекарва времето си в леглото. Умира на 14 април 1888 в Санкт Петербург. Жена му и децата му след неговата смърт се връщат в Русия и в знак на високите заслуги на Миклухо-Маклай до 1917 година получават руска пенсия, която лично се изплаща от Александър III, а след това и от
Николай II.
Името на Миклухо-Маклай носят бряг, река и връх в Нова Гвинея, залив в Антарктида, подводен връх в Тихия океан, института по етнография на Русия, института по етнология и антропология при Руската Академия на науките, улици в Москва, Маданг /Папуа-Нова Гвинея/. Паметници на Миклухо-Маклай са издигнати в Малин, Окуловка (Новгородска област), Севастопол и Сидни.
Автор: Тони
Миклухо-Маклай е роден на 17 юли 1846 година в Новгородска губерния, Русия, в семейство на железопътен инженер. През 1858 семейството му се премества в Санкт Петербург и Миклухо-Маклай продължава обучението си във Втора Петербургска гимназия. След като завършва гимназия през 1863 продължава обучението си във физико-математическия факултет на Петербургския университет. На следващата година заради участие в студентски протести му е забранено да учи във всички руски университети и той е принуден да замине за германия. Там се записва в Хайделбергския университет , специалност философия, а след това изучава медицина в университетите в Лайпциг и Йена. Под ръководството на професор Ернс Хекел , на когото е асистент, се занимава с изучаване на сравнителна анатомия на животните.
В качеството си на асистент на Хекел в периода 1866-1868 Миклухо-Маклай посещава Канарските острови, Скандинавския полуостров, Сицилия и Мароко. През 1868 година той завършва образованието си и от март до май 1869 посещава Червено море и Мала Азия, след което се завръща в Русия.
От тясната си специалност - анатомията, Миклухо-Маклай постепенно преминава към по-общите въпроси на естествознанието - антропология, етнография, география. Достига до извода за влиянието на природната и социалната среда за формирането на културни и расови признаци у народите в различните части на света.
През 1870 година, за доказване на своите твърдения, Миклухо-Маклай се отправя с кораба ‘Витяз’ на първото от множеството си пътешествия към Нова Гвинея.
От 20 септември 1871 г. до 19 декември 1872 г. той изследва бита, обичаите и религиозните обреди на папуасите, населяващи североизточния бряг на Нова Гвинея. В периода През 1873-1874 г. със същата цел обхожда Молукските, Зондските и Филипинските острови. През втората половина на 1874 г. Миклухо-Маклай посещава югозападното крайбрежие на ова Гвинея, а през 1875 г. обхожда Малайския архипелаг и п-ов Малака.
През 1876-1877 г. той извършва пътешествие в Западна Микронезия и Северна Меланезия, като посещава о-вите Палау, остров Яп и Адмиралтейските острови.
От 27 юни 1876 до 10 ноември 1877 година Миклухо-Маклай за втори път посещава Брега Маклай и е особено щастлив да се срещне със своите приятели-папуаси, които го посрещат възторжено.
Поради първите признаци на анемия и общо изтощение на организма Миклухо-Маклай е принуден да прекрати преждевременно посещението си на острова и заминава за Сингапур за лечение, където остава повече от половин година. Недостигът на финансови средства на му позволява да се върне в Русия и през 1878 е принуден да замине за Синди (Австралия), където се заселва в къщата на руския консул. След това известно време живее в сградата на Английския клуб, а накрая в дома на известния и влиятелен обществен деятел и учен-зоолог Уилям Маклей. С негово съдействие Миклухо-Маклай създава първата в Австралия морска биологична станция, недалеко от Сидни, където през 1881 г. се преселва да живее, и която става негов постоянен дом до края на живота му.
От 1878 до 1882 г. Миклухо-Маклай пътува из Австралия. През 1879година посещава Меланезия по маршрута Нова Каледония-Новохебридските острои8- о-в Банкс-Адмиралтейски острови - о-вите тробриан - Соломоновите острови. През 1880 и 1881 година той посещава югоизточното крайбрежие на Нова Гвинея с наказателна английска експедиция и благодарение на неговата намеса командирът на отряда се отказва да изгори папуаското село и да избие жителите му.
След поредното си завръщане в Австралия Миклухо-Маклай разгръща усилена агитация срещу търговията с роби. През 1882 г. през Суецския канал се завръща в Русия , като по пътяпосещава Европа, където прокламира своите идеи за равенство между расите.
По време на пребиваването си в Русия Миклухо-Маклай се среща с император
Александър III и му предлага да се създаде морска станция и руско селище в Нова Гвинея на Брега Маклай, а също и програма за икономически и социални преобразувания в живота на островитяните. Плановете му обаче биват отхвърлени като утопични, затова пък той успява да погаси дълговете си и да финансира нова експедиция.
През 1883 г. Миклухо-Маклай заминава за Австралия. В Батавия (сега Джакарта) среща руския кораб "Скобелев" (новото име на "Витяз") и не може да устои на изкушението да посети своите приятели в Нова Гвинея и от март до юни 1883 г. им гостува за последен път.
От 1883 до февруари 1886 г. Миклухо-Маклай живее в Югоизточна Австралия в основаната от него биологична станция, където през 1884 се жени за Маргарита, дъщеря на крупен австралийски земевладелец и политически деятел.
През 1886 г,. Миклухо-Маклай се връща в Русия и отново предлага на императора "Проекта Бряг Маклай" като противодействие на германската анексия на острова, но проектът му отново е отхвърлен.
Два пъти, през 1886 и 1887 г. , той посещава родното място на майка си град Малин, в Украйна. Там изучава бита, обичаите и традициите на местното население. интересува се от произхода на града и неговата история. В околните села изучава антропологичния строеж на местните жители.
Междувременно болестта на Маклай прогресира и все по често прекарва времето си в леглото. Умира на 14 април 1888 в Санкт Петербург. Жена му и децата му след неговата смърт се връщат в Русия и в знак на високите заслуги на Миклухо-Маклай до 1917 година получават руска пенсия, която лично се изплаща от Александър III, а след това и от
Николай II.
Името на Миклухо-Маклай носят бряг, река и връх в Нова Гвинея, залив в Антарктида, подводен връх в Тихия океан, института по етнография на Русия, института по етнология и антропология при Руската Академия на науките, улици в Москва, Маданг /Папуа-Нова Гвинея/. Паметници на Миклухо-Маклай са издигнати в Малин, Окуловка (Новгородска област), Севастопол и Сидни.