Италианският  строител на дирижабли и  изследовател на Арктика, генерал Умберто Нобиле, е роден на 21 януари 1885 година в Лауро, Италия,  в семейство на общински чиновник.  Основно образование  той получава в частни и държавни училища из страната и лицей в Неапол.

Нобиле завършва с отличен успех инженерно-математическия факултет на университета в Неапол. През 1910 година  в Неапол  Нобиле за първи път вижда полета на френския летец Кине на биплана "Фарман" и се увлича от въздухоплаването. Подава документи в училището в Рим , което подготвя специалисти по строителство на въздухоплавателни апарати, завършва и него с отличие.

През 1914 г. , в началото на Първата световна война, Нобиле  постъпва на работа във военен завод, където се строят и изпробват въздухоплавателни апарати за военноморския флот. Участва в изпитанията на няколко вида дирижабли.

През 1916 г. предлага разработен, заедно с Уго Пеше, проект за нов дирижабъл "О" . Проектът е одобрен и заводът произвежда 15 броя такива дирижабли. През 1917 г.  той е назначен за заместник-директор на завода и завинаги свързва живота си със строежа на дирижабли. През 1919 г.  - вече като директор, Нобиле  пристъпва към строителството на нов вид дирижабъл Т-34, проектиран за трансатлантически полети.

През пролетта на 1924 г.  в Италия пристига известния норвежки полярен изследовател Руал Амундсен, за да поръча строителството на два хидроплана "Дорние-Вал" за полет към Северния полюс.Посещението на Амундсен и плановете му за предстоящата експедиция са широко отразени във вестниците.

Именно тогава Нобиле стига  до извода, че за географски изследвания е по-целесъобразно използването на дирижабли,  отколкото на самолети. И когато след една година, след неуспешния опит да достигне до полюса на хидроплани, Амундсен  го поканва в Осло "за важна и конфиденциална беседа", това не е изненада за Нобиле.

Срещата се провежда. Амундсен действителносе  интересува от  въпроса, способен ли е италиански дирижабъл да извърши полет, но не до полюса, както предполага Нобиле, а през целия Северен ледовит океан  от Шпицберген до Аляска,  разстояние повече от 3500 км. След кратък размисъл, Нобиле отговаря утвърдително и се съгласява да участва в експедицията.

През април 1926 г.  усъвършенстваният за полети в условията на Арктика  дирижабъл "N-1", или "Норвегия", както го кръщава Амундсен, излита от Рим и през Англи и Осло  достига до Ленинград,  като покрива за пет дни разстояние от 4300 км. Тук се налага да се задържат няколко дни заради силните снеговалежи в Шприцберген. Едва на 5 май "Норвегия" излита  на 7 май се приземява в Кингсбей, Шприцберген.

В утрото на 11 май "Норвегия" започва полета си над Северния ледовит океан. Екипажът на дирижабъла се състои от 13 човека: шестима италианци, шестима норвежци, един швед и трима участници в експедицията, нямащи отношение към управлението на въздушния кораб: Руал Амундсен, Лонкълс Епсуърт и  журналистът Рам. Командир на кораба  е  Нобиле.

На 12 май "Норвегия" достига Северния полюс и от борда на дирижабъла  се хвърлят три флага: норвежки, американски и италиански. Полетът продължава по-нататък, като "Норвегия" се движи по 150º з.д., и на 13 май пресича северното крайбрежие на Аляска.

По план дирижабълът трябва да кацне в Уайнрайт,  но след като проверява останалото гориво,  Нобиле го насочва към Ном. Беринговият проток  ги посреща с ураганен вятър и гъста мъгла, което налага нова промяна в маршрута и дирижабълът се приземява в ескимоското селище Телер, на 100 км от Ном.

Полетът от Кингсбей  до Телер с дължина 5300 км над неизследваните простори на Северния ледовит океан става едно от най-значителните достижения в историята на въздухоплаването.

Поради бляскавия успех на експедицията,  италианският диктатор Бенито Мусолини решава да организира втори полет, този път до полюса и само с италиански екипаж на дирижабъла "Италия", като командир на кораба отново е Нобиле. "Италия" стартира от Кингсбей  на 23 май и при силен попътен вятър още на следващия ден достига полюса. След като се снижават на 100 метра, членовете на експедицията хвърлят на леда италианския флаг и голям дъбов кръст, връчен им от папа Пий XI, след което набират височина и се отправят обратно.

На следващия ден, 25 май, обаче,  дирижабълът претърпява катастрофа. В спасителната операция се включват голямо количество хора и техника. На помощ идва  и Амундсен със своя хидроплан "Латам" и в опита си да помогне на пострадалите, самия той загива като изчезва безследно.

На 23 юни шведският пилот Лундборг вдига от дрейфуващия лед със самолета си тежкоранения Нобиле, а останалите участници са спасени от съветския ледоразбивач "Красин". Заради провала на експедицията, Мусилини  отнема генералското звание на Нобиле и той изпада в немилост в Италия.

По покана на съветското правителство,  през 1932 година  Нобиле заминава на работа в СССР, където престоява до 1936. Там конструира въздушния кораб V-6, с който през 1935 съветските летци поставят световен рекорд по продължително летене.

През 1939 г.  Нобиле заминава за САЩ, където преподава аеронавтика. След края на Втората световна война се връща  в Италия, където е реабилитиран и върнат в италианските военновъздушни сили. През 1946 година той  е избран за депутат в Италианския парламент. Последните години от живота си Нобиле  посвещава на литературна дейност, като написва няколко книги и множество статии.

Нобиле умира в Рим на 30 юли 1978, на преклонната  възраст от 93 години.
Автор: Тони