Полуостров в Южна Европа, от устието на Изонцо (Соча), по реките Сава и Дунав до Черно море. На запад, юг и изток е ограничен от Адриатическо, Йонийско, Егейско, Мраморно и Черно море. Площ (с островите) 505 578 km2, дължина 1280 km, широчина 930 km. Силноразчленени брегове, много острови (площ 21 500 km2). Предимно хълмист и планински релеф. Младонагънатите Динарски планини, Пинд, Старопланинската и Средногорската планинска система и др. ограждат високия стар Тракийско-Македонски масив (Рила, 2925 m; Олимп, 2917 m; Пирин, 2914 m). На север е Дунавската хълмиста равнина, височина до 501 m. В преходните зони между младонагънатите вериги и стария масив се очертават 2 разломни зони с висока сеизмична активност. Релефът на Балканския полуостров е оформен в края на терциера и през кватернера, когато най-високите части на планините са покрити с ледници. Въглища, руди на цветни метали, железни руди, живак, антимон, боксит, злато и др. Разнообразен климат - на север умереноконтинентален (летен максимум на валежите, средна януарска температура под 0 оС), на юг - средиземноморски (зимен максимум на валежите, средна януарска температура над 0 оС). Между тях се оформят преходни климатични зони. Сложният релеф обуславя и локални климатични различия. Реките се оттичат към Егейско, Черно, Адриатическо и Йонийско море; снежно-дъждовно подхранване в планинските области (максимален отток през пролетта и началото на лятото), дъждовно, с по-слабо снежно подхранване - в преходните области; в субтропичната климатична област - зимен отточен максимум. По-големи реки: Дунав, Сава, Морава, Вардар, Марица и др. Растителност: средноевропейски видове - на север, субарктични - по високите планини, типични степни - на североизток, в южните области - вечнозелени гори и храсти; между тях - преходна растителност. На Балканския полуостров са Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Република Македония, по-голямата част от Съюзна република Югославия, част от Словения и от Хърватия, малка част от Румъния и европейската част на Турция.
Виж приложение Физикогеографска карта на Балканския полуостров.

Автор: Александър Ненов