Джон Харисън, хронометъра и географската дължина

Понятието географска дължина  описва разположението на дадено място на изток или запад от линия с направление север-юг,  наречена основен меридиан. Тя се измерва с ъгли от 0° на основния меридиан до +180° на изток и −180&de

Всъщност основната цел, с която са създадени Кралската гринуичка обсерватория и постът Кралски астроном (от Чарлз II 1675 година)  е именно определянето на точната географска дължина.

За разлика от географската ширина, при която екваторът е  е естествена отправна линия, при географската дължина нулевият меридиан е избран условно.  Британските картографи  отдавна използват за тази цел меридиана на Кралската гринуичка обсерватория в Лондон, но в други страни са използвани и други изходни меридиани - на Феро,  Рим, Копенхаген, Йерусалим,  Санкт Петербург, Пиза, Париж, Филаделфия или Вашингтон. През 1884 година международна конференция утвърждава Гринуичкия меридиан  за универсален основен меридиан.

За разлика от един градус  ширина, който винаги съответства на около 111 km, един градус дължина съответства на разстояние от 0 до приблизително 111 km - измерено по окръжност с постоянна географска ширина,  то е равно на около 111 km, умножени с косинуса  на съответната ширина.

Дори и днес, когато местоположението в открито море може да се определи по няколко независими начина (например с GPS и радар), моряците винаги носят със себе си секстант и хронометър.