Атмосферата се оценява като замърсена, когато в нея присъстват вредни газове, пари, течни или твърди частици, включително и радиоактивни, които влияят неблагоприятно на живите организми и растителността, променят климата на Земята, намаляват видимостта, както и нанасяне на материални щети.Тези замърсители спомагат за разпространението на хронични заболявания на дихателните пътища. Особено опасно е т.нар. смогово съединение на атмосферата. В този случай се увеличава съдаржанието на мъгла, течни и твърди аерозоли (сажди, разнообразни промишлени отпадъци), при което съдържанието на кислород може да се понижи с 1/3 от нормалното. Основните източници на замърсяване са промишлените предприятия, топлинните електроцентрали, транспорта, бита. За различните райони доминираща роля имат различните източници, взависимост от местонахождение, характер на производство, степен на обезопасеност. Акцентува се на подвижните източници , които напоследък в цял свят са на първа позиция по отделяне на СО. По начин на изхвърляне в атмосферата, замърсителите биват: организирани (комини, вентилационни съоръжения) и неорганизирани. За съжаление емисиите пред комините традиционно не се почистват от газообразни токсиканти и увреждат атмосферата над цели райони. Замърсителите биват още: първични (могат да се индентифицират) и вторични (източнизи, при които е характерно взаимодействие на два или повече източника на замърсяване). Според разпространението на вредностите се разграничават следните замърсители: локални – обсег 10 км; регионални – до 100 км; глобални – озоновия слой.
Нормативна база за качеството на атмосферата
Всяка страна разполага със собствена нормативна база, традиционно съобразена с тази на Световната здравна организация. И у нас, относно качествата на въздуха са дефинирани допустими нива на замърсителите. За нормална се счита тази атмосфера, при която не се наблюдават никакви вредни въздействия върху живите организми и растителността. При това не всяка емисия трябва да се оценява като вредна. В ред случаи законодателството прави изключения, продиктувани от технологичните и икономически изисквания.
SO2 на изходния комин на “Марица Изток” е 100-тици пъти по – голяма от нормата.
Важни са понятията:
- хигиенна норма на замърсител – тази, която гарантира комфорт и никакво негативно въздействие
- санитарна норма – извън границите на хигиенно разрешената, до еднократни кратковременни емисии над ПДК.
- максимална еднократна концентрация – тази, която се определя за 30 минутен контрол на отпадните газове
- средноденонщна концентрация – отнасясе за 24h прекъснат или непрекъснат контрол
- средногодишна концентрация – отнася се за средноаритметичните стойности от средноденонощните за 1 година
- технологичен норматив – той е в аспект предотвратяване изхвърлянето в атмосферата на материали с ценност (рециклиране на прахове, удържани от отпадни газове).
Подобно на водите законодателството предвижда ПДК за основните разпространени замърсители на атмосферата. За специфични производства задължително се изисква дефиниране на норми на замърсителите, ако такива не съществуват.
СО – ПДК е 10 mg/m3
NO – 100 µg/m3 - средногодишна норма
прах – 75 µg/m3
фотооксиданти – 160 µg/m3
Контрол на увреждането на атмосферата
Контролът бива: локален, регионален, национален и има за цел установяване източниците на вредности; охарактеризирането им в количествен и качествен аспект; информиране на структурите, управляващи опазване качествата на атмосферата.Средствата за контрол са: аналитични, инструментални, автоматизирани системи за непрекъснат контрол. Използват се практически най – съвременните средства на аналитичната химия, както и атомна абсорбция, пламъкова фотометрия и др.
Основни насоки за опазване на атмосферата
Въздействията в тази насока се базират на максималното използване достиженията на съвременната наука и техника: метеорология, физика, химия, радиохимия, биология. Мерките биват:
- превантивни – удачно месторазполагане на промишлените замърсители; усъвършенстване на техника и технология; използване на безвредни суровини и горива; реализация на малоотпадни и безотпадни производства, както и избягване на високотемпературни процеси.
- очистване на замърсени газове, изхвърлени в атмосферата.Това са локални, селективни , норм. задължителни технологически и обезпечени технически въздействия за ефективно и непрекъснато третиране на отпадни газове. Характерен е т.нар. коефициент на пречистване. Нормално това е цифрово изражение на процента удържани вредности.
Съоръженията за пречистване са разнообразни и се базират най- вече на методите:
- гравитационно утаяване
- химическо утаяване
- филтрация през прегради
- химично обезвреждане
- сорбция
Спазва се принципа в процеса на обезвреждане да не се формират други вредности
Автор: Александър Ненов
Нормативна база за качеството на атмосферата
Всяка страна разполага със собствена нормативна база, традиционно съобразена с тази на Световната здравна организация. И у нас, относно качествата на въздуха са дефинирани допустими нива на замърсителите. За нормална се счита тази атмосфера, при която не се наблюдават никакви вредни въздействия върху живите организми и растителността. При това не всяка емисия трябва да се оценява като вредна. В ред случаи законодателството прави изключения, продиктувани от технологичните и икономически изисквания.
SO2 на изходния комин на “Марица Изток” е 100-тици пъти по – голяма от нормата.
Важни са понятията:
- хигиенна норма на замърсител – тази, която гарантира комфорт и никакво негативно въздействие
- санитарна норма – извън границите на хигиенно разрешената, до еднократни кратковременни емисии над ПДК.
- максимална еднократна концентрация – тази, която се определя за 30 минутен контрол на отпадните газове
- средноденонщна концентрация – отнасясе за 24h прекъснат или непрекъснат контрол
- средногодишна концентрация – отнася се за средноаритметичните стойности от средноденонощните за 1 година
- технологичен норматив – той е в аспект предотвратяване изхвърлянето в атмосферата на материали с ценност (рециклиране на прахове, удържани от отпадни газове).
Подобно на водите законодателството предвижда ПДК за основните разпространени замърсители на атмосферата. За специфични производства задължително се изисква дефиниране на норми на замърсителите, ако такива не съществуват.
СО – ПДК е 10 mg/m3
NO – 100 µg/m3 - средногодишна норма
прах – 75 µg/m3
фотооксиданти – 160 µg/m3
Контрол на увреждането на атмосферата
Контролът бива: локален, регионален, национален и има за цел установяване източниците на вредности; охарактеризирането им в количествен и качествен аспект; информиране на структурите, управляващи опазване качествата на атмосферата.Средствата за контрол са: аналитични, инструментални, автоматизирани системи за непрекъснат контрол. Използват се практически най – съвременните средства на аналитичната химия, както и атомна абсорбция, пламъкова фотометрия и др.
Основни насоки за опазване на атмосферата
Въздействията в тази насока се базират на максималното използване достиженията на съвременната наука и техника: метеорология, физика, химия, радиохимия, биология. Мерките биват:
- превантивни – удачно месторазполагане на промишлените замърсители; усъвършенстване на техника и технология; използване на безвредни суровини и горива; реализация на малоотпадни и безотпадни производства, както и избягване на високотемпературни процеси.
- очистване на замърсени газове, изхвърлени в атмосферата.Това са локални, селективни , норм. задължителни технологически и обезпечени технически въздействия за ефективно и непрекъснато третиране на отпадни газове. Характерен е т.нар. коефициент на пречистване. Нормално това е цифрово изражение на процента удържани вредности.
Съоръженията за пречистване са разнообразни и се базират най- вече на методите:
- гравитационно утаяване
- химическо утаяване
- филтрация през прегради
- химично обезвреждане
- сорбция
Спазва се принципа в процеса на обезвреждане да не се формират други вредности