Разширяването е една от най-важните възможности за ЕС в началото на 21-ви век. Това е уникална, историческа задача за по-нататъшната интеграция на континента с мирни средства, разширявайки зоната на стабилност и просперитет с нови членове. От март 1998 ЕС формално започна процеса, който ще направи разширението възможно. Обхванати са следните тринадесет страни-кандидатки: България, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Турция.
Разширяването поставя пред ЕС уникално предизвикателство, безпрецедентно от гледище на обхвата и разнообразието: брой кандидати, територия (увеличава се с 34 %) и население (увеличение с 105 милиона), богатството на различни истории и култури.
Третите страни ще имат значителна изгода от разширението на Съюза. Един набор от търговски правила, една тарифа, един набор от административни процедури ще се прилагат не само за съществуващите държави-членки, но и за Единния пазар на разширения Съюз. Това ще опрости деловите отношения и ще подобри условията за инвестиции и търговия.
Критерии за присъединяване
През 1993 на Копенхагенския Европейски Съвет държавите-членки направиха решаваща крачка към разширяването, като въпросът вече беше не "дали", а "кога". Тогава Европейският Съвет даде ясен отговор: "Присъединяване може да се осъществи само когато кандидатът е способен да поеме задълженията на членството, удовлетворявайки икономическите и политически изисквания". Бяха разработени критерии за членство, които често се споменават как Копенхагенските Критерии:
Стабилност на институциите, гарантиращи демокрацията, върховенство на закона, защита на човешките права и правата на малцинствата;
функционираща пазарна икономика, както и способност да се справи с конкурентния натиск и пазарните сили в Европейския съюз;
способност да се поемат задълженията на членството, включително придържане към целите на политическия, икономически и валутен съюз
Преговори за присъединяване
От 31 март 1998 започнаха преговори за присъединяване с шест страни - Унгария, Полша, Естония, Чехия, Словения и Кипър. На 13 октомври 1999 Комисията препоръча на държавите-членки да открият преговорите и с Румъния, Словакия, Латвия, Литва, България и Малта.
Европейската комисия изготвя периодични отчети, които съдържат детайлен анализ за напредъка на страните-кандидатки, започвайки от ноември 1998. Те показват, че всички страни освен Турция изпълняват политическите критерии и че само Кипър и Малта напълно отговарят на икономическите критерии. Относно приемането на acquis, ситуацията варира: докато в Унгария, Латвия и България се отбелязва прогрес, темповете в Полша и Чехия бяха забавени.
Предприсъединителни стратегии и инструменти
На Европейския Съвет в Есен в края на 1994 беше определена предприсъединителната стратегия за подготовка на страните от Централна Европа за членство в ЕС. Тази стратегия е основана на три главни елемента: 1. изпълнение на Европейските споразумения, 2. програма Phare за финансова помощ, 3. "Структурен диалог" между държавите-членки и кандидатстващите страни за съвместно обсъждане на проблеми от общ интерес.
Следвайки препоръките на Европейската Комисия в Agenda 2000, Люксембургският Европейски Съвет в края на 1997 взе решение за усилена предприсъединителна стратегия за десетте страни-кандидатки от Централна Европа, с отделна стратегия за Кипър (включвайки участие в Програмите на Общноста, участие в някои целеви проекти и използоване на TAIEX помощи). Изискване към Комисията е и разработването на стратегия за подготовка на Турция във всички области. След молбата на Малта за членство през октомври 1998, определена стратегия беше развита и за нея.
Инструменти, достъпни на десетте страни-кандидатки от Централна Европа - България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения:
Европейските споразумения - осигуряват рамка за двустранните отношения между Европейските Общности и техните държави-членки от една страна и партниращи страни от друга. Обхващат торговски проблеми, политически диалог, сближаване на законодателството и други области на сътрудничество, включително промишленост, околна среда, транспорт и митници. Стремежът е прогресивно установяване на свободна търговска зона между ЕС и асоциираните страни за даден период на основата на взаимност, но приложен асиметрично - т.е. по-бърза либерализация от страна на ЕС, отколкото на асоциираните страни.
Партньорства за присъединяване и Национални Програми за приемането на Acquis ( Accession Partnerships - APs и National Programmes for the Adoption of the Acquis - NPAAs) - Документът "Партньорство за присъединяване" (Партньорство за присъединяване 1999 - на български ; Партньорство за присъединяване 2001 - на английски, френски и немски език; Партньорство за присъединяване 2003 - на английски) е ключ на усилената предприсъединителна стратегия, заедно с предприсъединителната помощ (програми PHARE, ISPA, SAPARD - виж схема) и участието в програмите на Общността. Партньорство за присъединяване се съставя за всяка кандидатстваща страна, осигурявайки оценка на приоритетните области, в които трябва да се отбележи напредък, и очертавайки пътищата, по които Програма Phare ще подкрепя подготовката за присъединяване. На не повече от 20 страници Партньорство за присъединяване мобилизира всички форми на подкрепа в една рамка за всяка страна - програмиране на приоритетите и финансовите инструменти за тяхното осъществяване. Националното превителство на всяка кандидатстваща страна съставя Национална Програма за приемането на Acquis като допълнение на Партньорство за присъединяване, която съдържа детайлно разписание на достижимите приорити и цели и където е възможно и уместно, указва човешките и финансови ресурси, които ще бъдат използвани.
Участие в Програмите на Общността* (виж схема - на бълг., на англ.), агенции и комитети - В "Agenda 2000" (юли 1997) Европейската Комисия препоръчва прогресивно отваряне към кандидатстващите страни на широк диапазон Програми на Общността като преход към членството, без да чакат датата на присъединяването. Предлага се и активно участие в някои агенции и органи на Общността, което да да подготви по-добре кандидатките за приемане на acquis. Програмите на Общността трябва да бъдат "отворени" посредством вътрешен едностранен юридически акт (най-често с решение на Съвета на ЕС). Ако кандидатстващата страна формално приема такова участие, Европейската Комисия преговаря с тази страна от името на Европейската Общност за сроковете и условията на това участие. Принципите на участие в тези програми са установени в Европейските споразумения (и допълнителните протоколи към тях), сключени поотделно с всяка кандидатка. Споменатите по-горе срокове и условия са на основа Решение на Съвета за асоцииране (след преговори с кандидатстващите страни), който се явява двустанен орган, контролиращ изпълнението на всяко Европейско споразумение. Трябва да се прави разлика между "открити" програми на Общността и "участие" в тях - програмата е открита за участие на трети страни само когато Общността реши това едностранно.
*Терминът "Програми на Общността" означава набор от действия, приети от Европейската Общност, за подпомагане на сътрудничеството между неговите държави-членки в различни специфични области, свързани с политиките на Общността, в течение на няколко години. По принцип те са създадени изключително за държавите-членки, на базата на определено разпределение на Бюджета на Европейския Съюз. Можете да видите списък на програми (на англ.) в таблицата "Съществуващи и планирани Програми на Общността, юридически открити (или ще бъдат открити) за кандидатстващи страни" (PDF формат, 189КБ), които не се покриват от тази дефиниция. Следователно тези програми, чиито бенефициенти са не-членки на Съюза, не се покриват от тази дефиниция. Примери за програми от тази втора група са : програма Phare (външна помощ на Общността за 10-те кандидатстващи страни от Централна и Източна Европа), Tacis (външна помощ на Общността, предназначена за бившите републики на Советския Съюз и Монголия) и Meda (външна помощ на Общността за Евро-Средиземноморските партньори - Алжир, Египет, Йордания, Ливан, Мароко, Сирия, Тунис, Турция и Палестина).