Tунелът под Ла Манш , известен още като Евротунел, е подводен железопътен тунел с дължина около 50 км, който свързва френския град Кале с британския град Фолкстоун, под протока Ла Манш. Тунелът се обслужва от френско-британски консорциум.
През 1802 година френският инженер Албер Матю дава идея и проектира първия тунел под Ла Манш. През 1830 година , след като влизат в действие парните локомотиви, възникват идеи за железопътен тунел под Ла Манш. Французинът Том дьо Гамон в продължение на 30 години разработвал различни проекти на тунела. До 1945 година обаче, проектите за построяването на такъв тунел остават само идейни. През 1957 година е създадена специална международна проектантска група и към 1973 г. били предложени 4 варианта на сухоземен път:
Europont - въжен мост, който като вариант бил почти веднага отхвърлен поради високата си цена (6 милиарда фунта);
Euroroute - комбинация между мост и железопътен тунел под пролива;
Channel Expressway - тунел с тръби за железопътен и шосеен транспорт;
Eurotunnel - железопътен тунел (проектът е разработен през периода 1972-75 г. ), който бил възприет като най-удачния вариант.
През 80-те години проектът Eurotunnel бил доразработен и на 1 декември 1987 година са започнати строителните работи от страната на Великобритания.
Отново на 1 декември, но през 1990 година строителните групи от Великобритания и Франция се срещат под пролива. На 6 май 1994 година кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват официално тунела. Месец по-късно започва редовното движение на влакови композиции.
Тунелът е предназначен единствено за железопътен транспорт. Той представлява 3 отделни тръби - две активни (по една за всяка посока на движение) и една аварийна. Всяка тунелна тръба е с ширина 7,60 м и дължина 51 км. Тунелът преминава на дълбочина 50 м под дъното на Ла Манш.
През тунела преминават влакови композиции, които се товарят с автомобили, автобуси и камиони на терминалите в градовете Кале и Фолкстоун.Тези влакови композиции се обслужват от фирмата Channel Tunnel Rail Link. Една влакова композиция от този вид събира 120 автомобили и 12 автобуса, или товарни камиони.Терминалите имат голяма пропускателна способност, те са оборудвани със специални рампи и трябва да извършат натоварването за кратко време, за да бъдат конкурентни на водния транспорт. Пътуващите в автомобилите, автобусите и камионите водачи и пътници остават в превозното средство. Скоростта за движение в тунела е 160 км/час. Времето за преминаване на тунела е 35 минути. През тунела преминават пътнически влакови композиции на Eurostar. Тунелът обслужва 2 линии: Лондон-Париж и Лондон - Брюксел. Качването на пътниците става в началната гара и в следваща междинна гара - Лил във Франция и Ашфорд във Великобритания.
Автор: Тони
През 1802 година френският инженер Албер Матю дава идея и проектира първия тунел под Ла Манш. През 1830 година , след като влизат в действие парните локомотиви, възникват идеи за железопътен тунел под Ла Манш. Французинът Том дьо Гамон в продължение на 30 години разработвал различни проекти на тунела. До 1945 година обаче, проектите за построяването на такъв тунел остават само идейни. През 1957 година е създадена специална международна проектантска група и към 1973 г. били предложени 4 варианта на сухоземен път:
Europont - въжен мост, който като вариант бил почти веднага отхвърлен поради високата си цена (6 милиарда фунта);
Euroroute - комбинация между мост и железопътен тунел под пролива;
Channel Expressway - тунел с тръби за железопътен и шосеен транспорт;
Eurotunnel - железопътен тунел (проектът е разработен през периода 1972-75 г. ), който бил възприет като най-удачния вариант.
През 80-те години проектът Eurotunnel бил доразработен и на 1 декември 1987 година са започнати строителните работи от страната на Великобритания.
Отново на 1 декември, но през 1990 година строителните групи от Великобритания и Франция се срещат под пролива. На 6 май 1994 година кралица Елизабет II и френският президент Франсоа Митеран откриват официално тунела. Месец по-късно започва редовното движение на влакови композиции.
Тунелът е предназначен единствено за железопътен транспорт. Той представлява 3 отделни тръби - две активни (по една за всяка посока на движение) и една аварийна. Всяка тунелна тръба е с ширина 7,60 м и дължина 51 км. Тунелът преминава на дълбочина 50 м под дъното на Ла Манш.
През тунела преминават влакови композиции, които се товарят с автомобили, автобуси и камиони на терминалите в градовете Кале и Фолкстоун.Тези влакови композиции се обслужват от фирмата Channel Tunnel Rail Link. Една влакова композиция от този вид събира 120 автомобили и 12 автобуса, или товарни камиони.Терминалите имат голяма пропускателна способност, те са оборудвани със специални рампи и трябва да извършат натоварването за кратко време, за да бъдат конкурентни на водния транспорт. Пътуващите в автомобилите, автобусите и камионите водачи и пътници остават в превозното средство. Скоростта за движение в тунела е 160 км/час. Времето за преминаване на тунела е 35 минути. През тунела преминават пътнически влакови композиции на Eurostar. Тунелът обслужва 2 линии: Лондон-Париж и Лондон - Брюксел. Качването на пътниците става в началната гара и в следваща междинна гара - Лил във Франция и Ашфорд във Великобритания.