Географско Положение, Граници и Морфохидрографски особености
На юг, чрез седловината Предел, планината се свързва с Пирин, а на Север, чрез Боровецката седловина – със средногорския рид Шумнатица. Клисурската седловина свързва Рила и Верила Планина. Границата м/у Рила и Западните Родопи преминава по течението на р. Яденица, седловината Юндола и Аврамова седловина и по долината на р. Места достига Разложката котловина. Площ на Рила – 2630 кв м, ср. н. в. – 1487 м.
Дълбоко врязаните долини на по-големите реки – Рилска, Бели и Черни Искър, както и морфографските различия разделят Рила на 4 части:
Източна (Мусаленска) – включва две главни била – Мусаленското и Ибърското, като в Мусаленското е най-високия връх на Б-я – Мусала (2925) /на изток от р. Бели Искър/
Центвална (Скакавишка) – Разположена м/у долините на Бели и Леви Искър. Релефът е алпийски и труднодостъпен.
Северозападна (Мальовишка) – м/у Леви Искър и Рилска Река
Югозападен дял – квото остава от Рила /на юг от Рилска Река/
Геоложки строеж, развитие на релефа и полезни Изкопаеми
Рила е част от най-старата суша в страната – Рило-Родопския масив. Тя е с блоково-разломен х-р и представлява хорст, издигнат над околните котловини. Скалите, изграждащи планината, са допалеозойски и палеозойски гранит, гнайси и кристалинни шисти. В периферията на планината са разпространени по-млади седименти. Съвременния релеф на планината се е формирал през неотектонския етап. Вертикалните движения са довели до образуването на пет различни по височина и обхват денудационни заравнености. Особено важно значение за оформянето съвременните части на релефа има кватернерното заледяване.
Рила не е богата на полезни изкопаеми. По някои реки има златоносни пясъци. Открити са малки находища на въглища (с. Доспей и с. Габровица), на слюда, флуорит и мрамори.