Джеймс Кук е английски мореплавател, пътешественик и изследовател, откривател на множество, непознати дотогава за европейците, острови и територии.
Джеймс Кук е роден на 27 октомври 1726 година година в английския град Мартън, Северен Йоркшир в семейство на беден наемен работник. По настояване на бащата, който иска да го направи търговец, на 13 години Кук е назначен за продавач в галантериен магазин. Там любознателният юноша се задържа само няколко месеца, след което постъпва като юнга на кораба „Фри Лов“, пренасящ въглища от Англия за Холандия и Белгия. След като служи няколко години като юнга и усилено изучава морски науки, през 1752 година е назначен за помощник-шкипер на търговския кораб „Френдшип“. От този момент нататък започва бляскавата кариера на един от най-видните мореплаватели в световната история.
На 13 юни 1755 година Кук постъпва на служба във военноморския флот. При постъпването си във флота, той е назначен като старши матрос, но месец по-късно е произведен в помощник-щурман, а след половин година - в боцман. От 29 юни 1756 година, след полагането на съответния изпит, Джейм Кук е произведен в щурман - първоначално на малкия короб „Солби“, а през октомври 1757 година на фрегатата „Пемброк“.
На „Пемброк“ Кук участва в обсадата на Луисбърг , както и тази на Квебек , по време на която се отличава с проучването и измерването и поставянето на вехи на река Сейнт Лорънс. Картата на Сейнт Лорънс, направена от Кук впоследствие е издадено от британското Адмиралтейство.
След завършването на войната от 1762 до 1767 година Кук провежда детайлни хидрографски проучвания и картирания покрай бреговете на полуостровите Нюфаундленд и Лабрадор , реките в Квебек и течението на река Сейнт Лорънс , като изпълнява тайни поръчения на Британското адмиралтейство. Тази му дейност, изпълнена блестящо и задълбочено, спомага за избирането и назначаването му като командир на околосветска експедиция, която Кралското географско дружество решава да проведе в южната част на Тихия океан с цел наблюдаване на преминаването на планетата Венера пред диска на Слънцето и да открие т.н. Южна земя - континент, за който се предполагало, че съществува в южното полукълбо.
Първата експедиция се провежда от 26 юли 1768 до 13 юли 1771 година на кораба „Индевър“.
В началото на април 1769 година в архипелага Туамоту Кук открива атолите Вахитахи, Хао, Рейтору и Анна. От 13 април до 13 юли 1769 година експедицията изследва остров Таити. На 30 юли в Дружествените о-ви открива остров Мупити, а на 13 август в о-вите Тубуай – остров Руруту.
От 8 октомври 1769 до 31 март 1770 година Кук изследва бреговете на Нова Зеландия и доказва, че тя е съставена от два острова. На 11 октомври 1769 година открива залива Поверти на източния бряг на Северния остров, полуостров Махия и залива Хокс. На 16 октомври достига до нос Тернагейн и тръгва обратно.
От 16 октомври 1769 до средата на януари 1770 година капитан Кук изследва бреговете на Северния остров, като от 17 до 30 октомври изследва североизточното крайбрежие, а от 30 октомври до 30 декември – северното крайбрежие. На 4 ноември той открива островите Меркюри и залива Меркюри на югозапад от тях. На 19 ноември открива залива Хаураки , а на 30 декември заобикаля нос Мария ван Димен , крайната северозападна точка на Нова Зеландия , като по този начин открива северния полуостров на Северния остров – полуостров Оклънд. На 9 януари 1770 г. Кук открива връх Егмонт (2517 м), а на 14 януари – остров Капити На 8 февруари е открит протока Кук, разделящ двата големи острова на Нова Зеландия.
От 9 февруари до 1 април Кук обикаля Южния остров на Нова Зеландия. На 16 и 17 февруари открива полуостров Банкс , а на 6 март - остров Раупуке. На 14 март открива залива ДЪски Саунд на югозападното крайбрежие на Южния остров с остров Резолюшън в него.
На 19 април Джеймс Кук достига до югоизточното крайбрежие на Австралия – нос Еверард . На 20 април открива залива Ботани Бей а на север от него – залива Порт Джексън, на 26 май – Големия Бериерен риф, а на запад от него – залива Херви . На 13 май Кук открива най-източната точка на Австралия – нос Байрон, на 17 май – остров Мортън, а на запад от него – залива Мортън , на 23 май – остров Фрейзър , на 22 юни – залива Куктаун , а на 21 август - най-северната точка на Австралия - нос Йорк .
Резултатите от първата експедиция на Кук са огромни. В отчета за работата на експедицията влизат наблюденията и изследванията на учуните, съпровождащи Кук в неговото плаване, таблици за приливите и отливите в южната част на Тихия океан, резултати от хидрографските и топографските дейности. Всички това позволява да се уточни картата на океаните, значително да се разшири географската представа за тази част на земното кълбо. Кук отхвърля убеждението, затвърдило се след плаването на Абел Тасман , че Нова Зеландия се явява северния край на Южния континент, и предполага, че този континент е разположен в непосредствена близост да Южния полюс и е покрит с ледове, в което твърдение се оказва напълно прав.
Резултатите от първото плаване на Кук предизвикват ожесточени дебати в Британското адмиралтейство и в Кралското географско дружество. Те се успокоянат едва тогава, когато крал Джордж III подписва декрет за подготовка на морска експедиция за търсене на Южния континент и организацията и осъществяването на тази експедиция отново е възложено на Джеймс Кук.
Втората експедиция на Кук се провежда от 13 юли 1772 – 30 юли 1775 година на корабите „Резолюшън“ и „Адвенчър“, вторият под командването на Тобайас Фюрно. В състава на експедицията са включени група учени, които допринасят изключително много за физикогеографския характер на експедицията и като цяло екипажът на корабите наброява близо 200 човека.
На 17 януари 1773 г. в Индийския океан Кук достига до 67º 15` ю.ш. В началото на август същата година експедицията открива в архипелага Туамоту атолите Текокото и Мотутунга , както и остров Марутеа . На 23 септември открива островите Херви в Куковите о-ви.
На 30 януари 1774 в Тихия океан достига до 71º10`ю.ш. (рекордна южна ширина по това време). От 12 до 16 март изследва остров Пасха. На 6 април в Маркизките острови открива остров Фату-Хуку. На 18 април в архипелага Туамоту открива атолите Арутуа, Каукура и Тоау.
На 16 юни Куковите о-ви открива атола Палмерстън, а на 20 юни - остров ниуе (Савидж).
На 4 септември са открити остров Нова Каледония и островите Балабио и Куни
На 16 януари, в южната част на Атлантическия океан Кук открива остров Южна Джорджия, остров Уилис и остров Кумер
Второто плаване на Кук става едно от най-важните събития в историята на географските открития и изследвания във втората половина на 18-ти век. Експедицията в лицето на Кук и съпровождащите го учени извършва огромна работа по уточняването картата на Океания и островите в южната част на Атлантическия океан, изучаването на геологията, флората, фауната и етнографията на посетените острови.
По време на третото пътешествие на капитан Кук на Хавайските острови , където между моряците и туземците възниква стълкновение, Джеймс Кук е убит на 14 февруари 1779 година. На този ден хавайците открадват една лодка от експедицията. Кук вероятно е искал да вземе заложници, докато лодката не бъде върната. Капитанът слиза на брега и започва спор с местните жители. Те се разгневяват от неговата настоятелност, а когато разбрират, че британците са убили един от техните вождове, започват да ги атакуват с копия и камъни. От лодките са произведени изстрели, но британците са принудени да се оттеглят. Кук е ударен в главата от хавайците и после наръган с кама.
Хавайците имат култ към божеството Лоно и се оказва грешка, че експедицията се завръща на Хаваите тогава, когато сезонът на почит към Лоно (респективно период на мир) вече е завършил. Смята се, че тялото на капитан Кук е изядено от туземците, макар този въпрос да остава спорен. Вероятно по-късно, по настояване на екипажа, е извършено формално погребение.
След смъртта на Кук експедицията е оглавена от капитан Чарлз Клерк , който прави нов опит да премине Берлингояия проток , но умира край бреговете на Камчатка на 22 август 1779 (вероятно от туберкулоза). Капитанжон Гор поема командването и под негово ръководство, на следващата година, корабите „Резолюшън и „Дискавъри“ се завръщат във Великобритания. Записките на капитан Кук са довършени от капитан Джеймс Кинг.
Безспорно Джеймс Кук е една от най-известните личности в историята на географските открития и изследвания, човек на века на Просвещението. По време на трите си околосветски плавания той е бил антарктически и арктически мореплавател и изследовател на Тихия океан и едновременно с това проправял пътя на английската търговия и колонизация. Не могат да му се отрекат упоритостта, интелигентността, любознателността и други ценни човешки качества, както и заслугите му за научното опознаване на Земята. От „планинските“ метафизични висоти той сваля географията на твърда почва, на видени и проверени факти и разгромил привържениците на „умозрителната“ школа, която упорито нанасяла на картите несъществуващи континенти. Кук справедливо заслужил уважението на следващите поколения със своите големи открития. В същото време обаче той добива съмнителна слава на „лоцман“ на британската колониална експанзия.
На името на Кук са наречени повече от 20 географски обекта, сред които: връх и проток в Нова Зеландия, залив и река в Аляска , залив и полуостров в Антарктида, две групи острови в Тихия океан, залив в чили и залив на остров Муреа.
Автор: Тони
Джеймс Кук е роден на 27 октомври 1726 година година в английския град Мартън, Северен Йоркшир в семейство на беден наемен работник. По настояване на бащата, който иска да го направи търговец, на 13 години Кук е назначен за продавач в галантериен магазин. Там любознателният юноша се задържа само няколко месеца, след което постъпва като юнга на кораба „Фри Лов“, пренасящ въглища от Англия за Холандия и Белгия. След като служи няколко години като юнга и усилено изучава морски науки, през 1752 година е назначен за помощник-шкипер на търговския кораб „Френдшип“. От този момент нататък започва бляскавата кариера на един от най-видните мореплаватели в световната история.
На 13 юни 1755 година Кук постъпва на служба във военноморския флот. При постъпването си във флота, той е назначен като старши матрос, но месец по-късно е произведен в помощник-щурман, а след половин година - в боцман. От 29 юни 1756 година, след полагането на съответния изпит, Джейм Кук е произведен в щурман - първоначално на малкия короб „Солби“, а през октомври 1757 година на фрегатата „Пемброк“.
На „Пемброк“ Кук участва в обсадата на Луисбърг , както и тази на Квебек , по време на която се отличава с проучването и измерването и поставянето на вехи на река Сейнт Лорънс. Картата на Сейнт Лорънс, направена от Кук впоследствие е издадено от британското Адмиралтейство.
След завършването на войната от 1762 до 1767 година Кук провежда детайлни хидрографски проучвания и картирания покрай бреговете на полуостровите Нюфаундленд и Лабрадор , реките в Квебек и течението на река Сейнт Лорънс , като изпълнява тайни поръчения на Британското адмиралтейство. Тази му дейност, изпълнена блестящо и задълбочено, спомага за избирането и назначаването му като командир на околосветска експедиция, която Кралското географско дружество решава да проведе в южната част на Тихия океан с цел наблюдаване на преминаването на планетата Венера пред диска на Слънцето и да открие т.н. Южна земя - континент, за който се предполагало, че съществува в южното полукълбо.
Първата експедиция се провежда от 26 юли 1768 до 13 юли 1771 година на кораба „Индевър“.
В началото на април 1769 година в архипелага Туамоту Кук открива атолите Вахитахи, Хао, Рейтору и Анна. От 13 април до 13 юли 1769 година експедицията изследва остров Таити. На 30 юли в Дружествените о-ви открива остров Мупити, а на 13 август в о-вите Тубуай – остров Руруту.
От 8 октомври 1769 до 31 март 1770 година Кук изследва бреговете на Нова Зеландия и доказва, че тя е съставена от два острова. На 11 октомври 1769 година открива залива Поверти на източния бряг на Северния остров, полуостров Махия и залива Хокс. На 16 октомври достига до нос Тернагейн и тръгва обратно.
От 16 октомври 1769 до средата на януари 1770 година капитан Кук изследва бреговете на Северния остров, като от 17 до 30 октомври изследва североизточното крайбрежие, а от 30 октомври до 30 декември – северното крайбрежие. На 4 ноември той открива островите Меркюри и залива Меркюри на югозапад от тях. На 19 ноември открива залива Хаураки , а на 30 декември заобикаля нос Мария ван Димен , крайната северозападна точка на Нова Зеландия , като по този начин открива северния полуостров на Северния остров – полуостров Оклънд. На 9 януари 1770 г. Кук открива връх Егмонт (2517 м), а на 14 януари – остров Капити На 8 февруари е открит протока Кук, разделящ двата големи острова на Нова Зеландия.
От 9 февруари до 1 април Кук обикаля Южния остров на Нова Зеландия. На 16 и 17 февруари открива полуостров Банкс , а на 6 март - остров Раупуке. На 14 март открива залива ДЪски Саунд на югозападното крайбрежие на Южния остров с остров Резолюшън в него.
На 19 април Джеймс Кук достига до югоизточното крайбрежие на Австралия – нос Еверард . На 20 април открива залива Ботани Бей а на север от него – залива Порт Джексън, на 26 май – Големия Бериерен риф, а на запад от него – залива Херви . На 13 май Кук открива най-източната точка на Австралия – нос Байрон, на 17 май – остров Мортън, а на запад от него – залива Мортън , на 23 май – остров Фрейзър , на 22 юни – залива Куктаун , а на 21 август - най-северната точка на Австралия - нос Йорк .
Резултатите от първата експедиция на Кук са огромни. В отчета за работата на експедицията влизат наблюденията и изследванията на учуните, съпровождащи Кук в неговото плаване, таблици за приливите и отливите в южната част на Тихия океан, резултати от хидрографските и топографските дейности. Всички това позволява да се уточни картата на океаните, значително да се разшири географската представа за тази част на земното кълбо. Кук отхвърля убеждението, затвърдило се след плаването на Абел Тасман , че Нова Зеландия се явява северния край на Южния континент, и предполага, че този континент е разположен в непосредствена близост да Южния полюс и е покрит с ледове, в което твърдение се оказва напълно прав.
Резултатите от първото плаване на Кук предизвикват ожесточени дебати в Британското адмиралтейство и в Кралското географско дружество. Те се успокоянат едва тогава, когато крал Джордж III подписва декрет за подготовка на морска експедиция за търсене на Южния континент и организацията и осъществяването на тази експедиция отново е възложено на Джеймс Кук.
Втората експедиция на Кук се провежда от 13 юли 1772 – 30 юли 1775 година на корабите „Резолюшън“ и „Адвенчър“, вторият под командването на Тобайас Фюрно. В състава на експедицията са включени група учени, които допринасят изключително много за физикогеографския характер на експедицията и като цяло екипажът на корабите наброява близо 200 човека.
На 17 януари 1773 г. в Индийския океан Кук достига до 67º 15` ю.ш. В началото на август същата година експедицията открива в архипелага Туамоту атолите Текокото и Мотутунга , както и остров Марутеа . На 23 септември открива островите Херви в Куковите о-ви.
На 30 януари 1774 в Тихия океан достига до 71º10`ю.ш. (рекордна южна ширина по това време). От 12 до 16 март изследва остров Пасха. На 6 април в Маркизките острови открива остров Фату-Хуку. На 18 април в архипелага Туамоту открива атолите Арутуа, Каукура и Тоау.
На 16 юни Куковите о-ви открива атола Палмерстън, а на 20 юни - остров ниуе (Савидж).
На 4 септември са открити остров Нова Каледония и островите Балабио и Куни
На 16 януари, в южната част на Атлантическия океан Кук открива остров Южна Джорджия, остров Уилис и остров Кумер
Второто плаване на Кук става едно от най-важните събития в историята на географските открития и изследвания във втората половина на 18-ти век. Експедицията в лицето на Кук и съпровождащите го учени извършва огромна работа по уточняването картата на Океания и островите в южната част на Атлантическия океан, изучаването на геологията, флората, фауната и етнографията на посетените острови.
По време на третото пътешествие на капитан Кук на Хавайските острови , където между моряците и туземците възниква стълкновение, Джеймс Кук е убит на 14 февруари 1779 година. На този ден хавайците открадват една лодка от експедицията. Кук вероятно е искал да вземе заложници, докато лодката не бъде върната. Капитанът слиза на брега и започва спор с местните жители. Те се разгневяват от неговата настоятелност, а когато разбрират, че британците са убили един от техните вождове, започват да ги атакуват с копия и камъни. От лодките са произведени изстрели, но британците са принудени да се оттеглят. Кук е ударен в главата от хавайците и после наръган с кама.
Хавайците имат култ към божеството Лоно и се оказва грешка, че експедицията се завръща на Хаваите тогава, когато сезонът на почит към Лоно (респективно период на мир) вече е завършил. Смята се, че тялото на капитан Кук е изядено от туземците, макар този въпрос да остава спорен. Вероятно по-късно, по настояване на екипажа, е извършено формално погребение.
След смъртта на Кук експедицията е оглавена от капитан Чарлз Клерк , който прави нов опит да премине Берлингояия проток , но умира край бреговете на Камчатка на 22 август 1779 (вероятно от туберкулоза). Капитанжон Гор поема командването и под негово ръководство, на следващата година, корабите „Резолюшън и „Дискавъри“ се завръщат във Великобритания. Записките на капитан Кук са довършени от капитан Джеймс Кинг.
Безспорно Джеймс Кук е една от най-известните личности в историята на географските открития и изследвания, човек на века на Просвещението. По време на трите си околосветски плавания той е бил антарктически и арктически мореплавател и изследовател на Тихия океан и едновременно с това проправял пътя на английската търговия и колонизация. Не могат да му се отрекат упоритостта, интелигентността, любознателността и други ценни човешки качества, както и заслугите му за научното опознаване на Земята. От „планинските“ метафизични висоти той сваля географията на твърда почва, на видени и проверени факти и разгромил привържениците на „умозрителната“ школа, която упорито нанасяла на картите несъществуващи континенти. Кук справедливо заслужил уважението на следващите поколения със своите големи открития. В същото време обаче той добива съмнителна слава на „лоцман“ на британската колониална експанзия.
На името на Кук са наречени повече от 20 географски обекта, сред които: връх и проток в Нова Зеландия, залив и река в Аляска , залив и полуостров в Антарктида, две групи острови в Тихия океан, залив в чили и залив на остров Муреа.