Една десета от населението на Испания живее в столицата Мадрид,която се намира в центъра на страната.В този град има прекрасни сгради,като например,Кралският дворец със своите 2800 стаи и музеят Прадо,в който има около 3000 картини.
Вторият по големина град в Испания е Барселона,който се намира на североизточното крайбрежие.
Там хората говорят каталунски,вместо испански.Този град има една много странна катедрала.Антонио Гауди започнал строежа на катедралата "Светото Семейство"през 1884 година. Искал тя да има 17 кули,които да символизират Исус.Четеримата евангелисти и Дванадесетте апостоли.До сега са завършени само две части.
Испанците обичат да пеят и танцуват.Един от най-хубавите танци е фламенкото,което се ражда преди около 200 години в една област в Южна Испания,наречена Андалусия.
Танцьорите на фламенко щракат с кастанети и се въртят,отмервайки ритъма с крак.Често са акомпанирани от китари.
Танците изискват много енергия,но испанците обичат и да си почиват .Тъй като е много горещо след обеда,хората спят следобеден сън наречен "сиеста",а след това се връщат на работа или училище.
>----------<
Барселона - каталунската столица
Градът е може би най-динамично развиващият се по средиземноморското крайбрежие, разказва Оля Стоянова.
Барселона се намира на Средиземноморското крайбрежие в североизточната част на Испания.
Определено тя е най-космополитният и най-добре икономически развит град в цялата страна. Пък и със своето население от 3 млн. души градът отдавна има славата на един от най-модерните европейски градове.
При това в Барселона освен атмосферата на модерен град има в достатъчно слънце.
Столицата на Каталуния не може да се сбърка с нито един друг град. Може би най-динамично развиващият се град по средиземноморското крайбрежие е Барселона. Сигурно и това е част от причините за дългото съперничество между Барселона и Мадрид.
От една страна, Мадрид е столицата, но от друга - всички официални събития, премиери, гастроли и концерти се правят първо в Барселона. Тук се проведоха дори олимпийските игри през 1992 г.
Ако трябва да се спомене нещо още за Барселона, това е местната гордост - едноименният футболен клуб, един от най-популярните в света.
И ако Мадрид и Барселона се борят за преимущество в институционален план, "Реал" (Мадрид) и "Барса" открай време се надлъгват на терена и в това надлъгване има не само спортни страсти.
Иначе, когато се говори за Барселона, трябва да се вземат по внимание няколко факта.
От една страна, са южните страсти, от друга - невероятната архитектура, която не подлежи на описание. От трета страна - морето с палмите, яхтите и плажовете.
Че тук кипи динамичен начин на живот, може да се съди дори по това, че почти всички хора живеят в апартаменти, а не в къщи.
Градът поначало е разположен на много малка територия, но пък всяка педя земя се запълва... как да се каже... внимателно.
Следната картинка например е запазена марка на Барселона: огромни слънчеви тераси, парапети от ковано желязо, а между тях се катерят, надничат или висят огромно количество цветя.
Според мнозина точно този тип архитектура е характерният за Барселона и ако някъде другаде по света се срещат подобни романтични балкони - това значи, че някой страда от носталгия по каталунския град.
Много от сегашните черти на града са оформени от Ренесанса през втората половина на XIX в. и от модернистичното движение в края на XIX и началото на XX в.
Щом се говори за архитектура, никой не може да си тръгне от Барселона, без преди това да е научил това-онова за Антонио Гауди. Неговата още незавършена "Саграда фамилия" е нещо като емблемата на Барселона.
Гауди започва катедралата през 1884 г., но я оставя незавършена. По време на Гражданската война всичките му записки са унищожени и едва през 1952 г. са открити две малки листчета.
Тогава доизграждането на "Саграда фамилия" е подновено по останалото от оригиналните проекти.
Приключването на сградата обаче не върви с бързи темпове, след като и сега до катедралата стърчат кранове.
В момента "Саграда фамилия" може да побере 4000 души, а според прогнозите когато бъде завършена, на празничните литургии могат да присъстват поне 15 000.
Според най-оптимистичните планове на фирмата, която се е наела с тази задача обаче, катедралата ще бъде завършена поне след трийсетина години. Това прави някъде към 2035 г...
Явно този срок изнервя каталунците, защото и досега има практика хората да правят завещания и да оставят наследството си за довършването на катедралата.
В същото време се правят опити сградата да се дострои, пък било то само и виртуално - един човек на име Тони Мека в момента завършва строителството на своята 3-D катедрала.
Той наема над стотина души технически експерти, прави над 7000 снимки и подготвя завършената виртуалната "Саграда фамилия" на СD.
Модерната част на Барселона също привлича внимание. Барселона комбинира старото и модерното много добре. Много хора си спомнят с умиление олимпийските игри в Барселона през 1992 г.
Тези игри между другото влязоха в историята като едни от най-запомнящите се и за пръв път от много години нито една страна не ги бойкотира.
Иначе и сега Барселона е пълна с атракции - като се започне от коридата и се стигне до посещенията на театри, циркове, улични студиа за временни татуировки, срещите с жонгльорите и онези облечени в сребро или бронз неподвижни мимове.
Според програмата се минава през повечето хубави катедрали, накрая се стига до къщата на Пикасо или до музея на керамиката. Разбира се, задължително се обикаля и крайбрежната улица. Накрая обиколката може да завърши с посещение в аквариума и зоологическата градина.
Туризмът тук има вековна традиция, така че последната грижа на туриста е как ще си запълни времето. Пък и според всеобщото схващане най-интересната част от програмата започва, когато падне нощта.
Място, което никой посетител на Барселона не може да пропусне, са легендарните рамбли. Така наричат улиците, водещи от морския бряг до центъра.
Някога те били в края на града, но отдавна са се простили с ролята си на бариера. През ХVIII в. Барселона толкова се разраснала, че някогашните ограждения се превърнали в място за разходка, което днес има световна слава. Тук е царството на цветарниците, на будките за вестници и всевъзможни туристически сувенири, на слънчевите кафенета и виенски сладкарници, на всички малки дюкянчета и симпатични магазинчета.
И не на последно място посетителите на Барселона могат да се порадват на белите плажове, които я правят един от най-посещаваните градове в Испания.
>----------<
Барселона чисти плажовете си пред новия летен сезон
Общинският съвет на Барселона предприе активна кампания за разчистване на плажовете по брега на Средиземно море заради приближаването на новия туристи...
Местният всекидневник “Вангуардия” помества днес статия, оглавена “Никотина бийч”, намеквайки, че миналата година при разчистването на плажната ивица са били събрани 10,5 милиона угарки от цигари, без да се броят другите боклуци. Материалът е придружен от снимки, на които се виждат трактори, чистещи пясъка в дълбочина. След края на миналогодишния туристически сезон службите по чистотата са събрали от плажната ивица 4 130 куб/м отпадъци от всякакво естество. За сравнение след сезона през 2003 г. събраните боклуци са били 2 768 куб/м.
>----------<
Барселона 1936
Беше късния декември на 1936-та, минали са по-малко от седем месеца и все пак този период вече се е отдалечил на огромна дистанция в моите спомени. По-късните събития са го изличили всъщност много по-пълно, отколкото 1935-та или 1905-та. Аз пристигнах в Испания с идеята да пиша статии за вестниците, но почти веднага се присъединих към милицията, тъй като в това време и в тази атмосфера, това изглеждаше единственото смислено нещо, което можеше да се направи. Анархистите все още истински контролираха нещата и революцията беше в разгара си. За всеки който е бил там още от самото начало, вероятно още през декември–януари е изглеждало, като че ли революционният период вече приключва, но когато пристигаш от Англия положението в Барселона изглеждаше поразително. Това беше първият път когато виждах работническата класа взела всичко в свои ръце. Практически всяка сграда беше завзета от работниците и беше драпирана с червени и червено-черните знамена на Анархистите; всяка стена беше издраскана със сърп и чук и с инициалите на революционните партии; почти всяка църква беше унищожена, а иконите й изгорени. Навсякъде църквите бяха систематично разрушавани от работниците. Всеки магазин и кафене бяха колективизирани; дори ваксаджиите се бяха обединили и бяха боядисали сандъчетата си в черно и червено. Сервитьорите и магазинерите те гледаха право в лицето и се държаха с теб като с равен. Раболепието и дори официалните форми на речта бяха временно изчезнали. Никой не казваше “Сеньор” или “Дон”; всеки наричаше всекиго “Другарю” или просто “ти” и казваше “Здравей” вместо “Добър ден”. Даването на бакшиш беше забранено със закон още от времето на Примо де Ривера; едва ли не първата ми преживелица беше изнасянето на лекция от управителя на хотела, когато се опитах да дам бакшиш на момчето в асансьора. Нямаше частни автомобили, те всички бяха иззети – и трамваите, и такситата, както и повечето от другия транспорт бяха боядисани в черно и червено. Революционните плакати бяха навсякъде, пламтящи от стените в червено и синьо, правейки няколкото останали реклами да изглеждат като кални цапаници. По Рамблас, широката централна артерия на града където тълпи от хора постоянно се дивижеха по течението насам-натам, през целия ден и до късно през нощта от високоговорителите гърмяха революционни песни. И именно видът на хората бе най-странното от всички неща. На външен вид това беше град в който имотните класи бяха престанали да съществуват. С изключение на някои жени и чужденци, по улиците не се срещаха “добре облечени” хора. Практически всеки носеше груби работнически дрехи, син гащеризон или някакъв вариант на униформа на милициите. Всичко това беше странно и движещо се. Много от нещата не можех да разбера, дори понякога изобщо не ги харесвах, но веднага ги приемах като неща за които си струва да се бориш. Също така вярвах, че нещата са такива каквито изглеждат, че това беше действително работническо управление и, че цялата буржоазия е или избягала, или убита, или доброволно е преминала на страната на работниците; аз просто не можех да си представя тези заможни буржоа да се спотайват и дегизират като пролетарии през цялото това време.
И заедно с всичко това наоколо витаеше ужасната атмосфера на войната. Градът имаше мрачен, неспретнат вид, пътищата и сградите бяха в лошо състояние, през нощта осветлението беше затъмнено поради възможност от бомбардировки, повечето магазини бяха полупразни. Месото беше рядкост, а мляко на практика не можеше да се намери. Имаше недостиг на въглища, захар, петрол и наистина сериозен недостиг на хляб. Дори през този период опашките за хляб често бяха по няколко стотин ярда дължина. И все пак, доколкото можех да преценя, хората бяха доволни и имаха надежда. Нямаше безработица, цената на живот беше изключително ниска; можеха да се видят съвсем малко хора наистина в бедствено положение и никакви просяци с изключение на циганите. Нещо повече, хората вярваха в революцията и в бъдещето, чувстваха, като че изведнъж човечеството е навлязло в ерата на равенството и свободата. Хората се опитваха да се държат като човешки същества, а не като колелца от капиталистическата машина. В берберските магазинчета висяха анархистически бележки (повечето бербери бяха анархисти) тържествено обясняващи, че берберите вече не са роби. По улиците цветни плакати призоваваха проститутките да спрат да продават телата си. За всеки принадлежащ към коравосърдечната и иронична цивилизация на англо-говорящите народи имаше нещо до известна степен патетично в буквалността с която тези идеалистично настроени испанци възприемаха изтърканите революционни фрази. През цялото това време революционни песни с наивни текстове, всички за пролетарско братство и за подлостта на Мусолини, се продаваха по улиците за по няколко сантима всяка. Често виждах неграмотни бойци от милициите да си купуват някои от тези песни и с много труд да сричат думите докато ги запомнят, започвайки да ги пеят с подходяща мелодия.