Човек се намира в непрекъснат досег с почвата. Директно, когато осъществява жизнената си дейност и косвено чрез продуктите добивани от нея ( растения, минерални вещества, горива, подпочвени води и други ). Използването на почвените ресурси от човечествотое свързано с влиянието на редица фактори като историческо развитие, физикогеоложките промени, гъстота на населението, развитието на промишленост, селскостопанска дейност и други. Всички тези фактори са довели до съществени промени в състоянието на почвата и околната среда. За изграждане на научно обосновани планове и проекти за ползване на земите и правилното им разпределение по дейности, фондове и култури, е необходимо да се направи нов баланс на земите на територията на страната.
Поземлените ресурси на България са ограничени, както в количествено, така и в качествено отношение. За сега в страната ни няма разработени и не функционират системи за комплексна оценка за състоянието на почвата и последствията от антропогенната дейност върху нейното качество.
Развитието на екологичния подход в използването на почвата изисква повсеместна оценка на антропогенното въздействие върху почвата и другите компоненти на околната среда, така че получаването на повече суровини, продукти и високи добиви да бъдат обвързани с едновременното съхраняване и удобряване на околната среда.
Баланс на земните площи, падащи се на глава от населението в България:
На глава от населението се падат по около 7,6 дка. селскостопанска земя, от които 4,6 дка. обработваема земя, 0,5 дка. естествени ливади и изкуствени пасища, 1,7 дка. мери ( земи, които се използват като общински ) и естиствени пасища, 0,8 дка. други земи от селскостопанския фонд.
По 4,3 дка. на глава от населението се пада от държавния горски фонд и по 0,4 дка. площи от фонд населени места.