В американския щат Монтана, близо до град Бют се намира "езерото" Бъркли. Всъщност не е много правилно то да се нарича "езеро". То представлява котловина, където се е намирала мина, от която са се получавали преди години милиони тонове медна руда, сребро и други метали.
След като запасите свършили и компанията се преместила другаде, в котловината започнали да се събират дъждовни води, които минавали през околните скали и се превръщали в рядка каша, а отгоре се носели отвратителни миризми и изпарения от алуминий, кадмий, цинк и други метали. Към тази опасна зона не се приближавало нищо живо - рибите измрели, птиците отлетели, растителността също залиняла. Постепенно мястото се превърнало в едно от най-токсичните места в САЩ.
През 1995 година химикът Уилям Чатъм забелязал, че по повърхността на езерото плуват зеленикави слузести топки. Когато ги изследвал се установило, че това са колонии от едноклетъчни организми - морски водорасли. Чак през 2000 година било доказано, че този вид еуглена може да живее дори и в такава токсична среда. Тези организми можели не само да живеят във водата, но и процъфтявали в нея, защото можели да възстановяват дори разкъсаните вериги на своите ДНК. Чрез фотосинтеза насищали водата с кислород, а това неутрализирало желязото. Според учените те биха могли да оцелеят и в условията на Марс, в условията на голяма соленост и ултравиолетово лъчение.
Изследвани са над 160 вида микроорганизми. Пет от тях показали много добри противоонкологични свойства, като някои от тях забавяли растежа на раковите клетки, а други действали специално при рак на яйчниците.
Други учени пък се опитват да пречистят така нареченото "езеро". Причина за това станала неприятна случка - ято птици, които спрели там да си починат, се отровили от водите на Бъркли. Оттогава, когато има птици наоколо, се включват специални сирени за разгонването им. Има опасност водите на езерото на отровят и питейните източници.
Водата в "езрото" може да бъдат очистена, но за това са нужни много пари, които местните власти засега нямат. Засега много туристи идват тук, за да видят "езерото" Бъркли.
Автор: Албена Иванова
След като запасите свършили и компанията се преместила другаде, в котловината започнали да се събират дъждовни води, които минавали през околните скали и се превръщали в рядка каша, а отгоре се носели отвратителни миризми и изпарения от алуминий, кадмий, цинк и други метали. Към тази опасна зона не се приближавало нищо живо - рибите измрели, птиците отлетели, растителността също залиняла. Постепенно мястото се превърнало в едно от най-токсичните места в САЩ.
През 1995 година химикът Уилям Чатъм забелязал, че по повърхността на езерото плуват зеленикави слузести топки. Когато ги изследвал се установило, че това са колонии от едноклетъчни организми - морски водорасли. Чак през 2000 година било доказано, че този вид еуглена може да живее дори и в такава токсична среда. Тези организми можели не само да живеят във водата, но и процъфтявали в нея, защото можели да възстановяват дори разкъсаните вериги на своите ДНК. Чрез фотосинтеза насищали водата с кислород, а това неутрализирало желязото. Според учените те биха могли да оцелеят и в условията на Марс, в условията на голяма соленост и ултравиолетово лъчение.
Изследвани са над 160 вида микроорганизми. Пет от тях показали много добри противоонкологични свойства, като някои от тях забавяли растежа на раковите клетки, а други действали специално при рак на яйчниците.
Други учени пък се опитват да пречистят така нареченото "езеро". Причина за това станала неприятна случка - ято птици, които спрели там да си починат, се отровили от водите на Бъркли. Оттогава, когато има птици наоколо, се включват специални сирени за разгонването им. Има опасност водите на езерото на отровят и питейните източници.
Водата в "езрото" може да бъдат очистена, но за това са нужни много пари, които местните власти засега нямат. Засега много туристи идват тук, за да видят "езерото" Бъркли.