Рециклирането – възможност за съхраняване на природните ресурси

Добивът и използването на природните ресурси в стопанската дейност на хората пораждат проблеми, свързани с недостига на основни суровини. Недостигът на енергийни ресурси за задоволяване на нуждите на човечеството също се оказва значима спънка за разв

Добивът и използването на природните ресурси в стопанската дейност на хората пораждат проблеми, свързани с недостига на основни суровини. Недостигът на енергийни ресурси за задоволяване на нуждите на човечеството също се оказва значима спънка за развитието на човека. Този проблем учените назовават като "суровинно-енергиен и екологичен проблем". Един от най-значимите начини за решаването на този проблем е третирането на отпадъците. То включва тяхното събиране, съхранение, обезвреждане,  повторното им използване, рециклиране или възстановяване, както и производството на енергия и материали от отпадъци.

Според вида на преработвания материал рециклирането се разделя в няколко раздела: отпадъци от черни и от цветни метали, отпадъци от стъкло, от пластмаса, от хартия и от хранителни и градински отпадъци, така нареченото компостиране.

Към отпадъците от черни метали спадат стоманените и чугунените отпадъци и отломки. Изискванията към отпадъците за произвеждане във вид, годен за рециклиране, с конкретни суровинни свойства са регламентирани в националните стандарти, класификатори на метални борси, митнически класификатори, технически условия на преработватели. Условията се отнасят предимно за примесите на дадения метал.

Българските производители на стомана са преработили през последната година общо 1 037 200 тона скрап, a 135 хил. тона от тях са от вътрешен ресурс. Добитият в страната скрап е от амортизационен лом, от бита и други източници. През последните години международния търговски обмен на скрап ни определя като нетен износител. Отпадъците от обикновени стомани се изнасят основно в Сърбия, Румъния и Гърция.

Цветните метали включват 13 метала и техните сплави, както и комбинирани метали като оловото, алуминия и други.

Изискванията към отпадъците и отломките също както при черните метали са регламентирани в националните стандарти, класификатори на метални борси, митнически класификатори, технически условия на преработватели и условията се отнасят предимно за примесите на дадения метал.

Комбинирани по физически принцип, химически състав и сортове, отпадъците от цветни метали имат различна стойност като рециклируем продукт. Но независимо от стойността, всички цветни метали трябва да бъдат пестени, както и останалите природни ресурси.

Отпадъци от пластмаса: Днес пластмасата все повече измества железните и стъклените изделия. Около 50 различни вида пластмаси се използват, за да се изработят различни продукти за всекидневно ползване – от водопроводната инсталация до различните видове опаковки. Така наречената "РЕТ-пластмаса"  е най-използваната в света. Рециклираните 26 бутилки, създадени от нея, съдържат необходимия материал да се направи костюм от полиестер, а от пет бутилки може да се направи пълнеж на костюм за ски.

Отпадъци от стъкло: Стъклените съдове са част от културата на човечеството в течение на повече от три хиляди години. Процеса на рециклиране на стъклото е сложен – рециклируемият материал първо се натрошава, след това се претопява, посредством вакуум се отстраняват примесите. Хубавото на стъкления материал е, че на практика той не се износва и може да се преработва вечно. Тъй като поне 25% от произведените през 2007 стъклени продукти са създадени от рециклиран материал, преработката на стъкло е много значима за пестене на природните ресурси – един тон рециклирани стъклени отпадъци икономисват 530кв.ч. електроенергия, 300 кг. калциева сода, 200 кг мазут, 720 кг. кварцов пясък, 180 кг. калциев оксид.

Хартиени и картонени отпадъци: От хартия се произвеждат около 3000 различни продукти, произвеждани по най-различен начин, но основният принцип е един и същ – от дървесина, различни растителни влакна и вода.

Производството на хартия в днешно време се увеличава все повече. От екологична гледна точка продуктът е приемлив, тъй като подлежи на разграждане в природата, но трябва да се подчертаят и някои отрицателни страни. На първо място е обезлесяването, което от своя страна води до изчезване на различни растителни и животински видове, следва разрушаване и ерозия на почвата, спадане на нивото на подпочвените води, замърсяване на атмосферата с вещества, отделяни при производството. Ето защо рециклирането на хартия е толкова важно за опазването на природните ресурси. Според изследванията ако се рециклира половината от произведеното в света количество хартия ще се пощадят близо 20 млн. акра гори.

Не на последно място като начин за опазване на природните ресурси е компостирането. Единствената разлика между крайния компост и горския хумус (създаден от природата) е времето. Продуктите на компостния процес включват готов компост, въглероден диоксид, топлина и вода. Създаването на "изкуствена почва" е важно за предотвратяването на ерозията на почвата.
 
Рециклирането, независимо на какъв материал, е важно за природата като цяло. То е сложен процес – събирането на използвани изделия и тяхната преработка изискват участието на всеки един от нас. Ако всички се погрижим отпадъците от битието ни да бъдат рециклирани, ще живеем в един по-красив и по-сигурен свят. 
Автор: Александър Ненов