Под наименованието "Европейски съюз" се разбира уникална наднационална форма на държавно управление, обединяваща 27 европейски държави. Европейският съюз играе важна роля в много области от ежедневието на европееца - от здравеопазване и икономическа политика до отбрана и външна политика. Значителна част от тях произтича от правомощията на Европейската икономическа общност (ЕИО).
Сред основните задачи на Европейската общност са осигуряването на стабилен общ европейски пазар, обединяваща единна политика в областта на граничния контрол, борбата с престъпността, земеделието, търговията, риболова, здравеопазването, външните работи, сигурността и други.
Европейската общност има значителен принос за страните от Източна Европа и тяхното развитие, тъй като в този регион са разположени така наречените "посткомунистически страни", претърпели години на застой след Втората световна война.
При присъединяването на горепосочените страни към ЕС се наблюдават съществени различия в развитието на местното и регионално самоуправление. В едно изследване, посветено на децентрализацията се посочва, че до 1999 г. за страните от първата вълна за ЕС /Централна Европа/ е характерна системата от едно ниво на местно самоуправление. Второто ниво, там където го има, е слабо /например в Унгария/. Така началото на 1999 г. е повратно – освен Полша и други страни като Чехия и Словения реформираха структурата си в посоката към регионализация.
Типичен пример за това е ПОЛША, която след възстановяването на демокрацията постоянно се стреми към либерализиране на икономиката и днес се отличава като един от най-успешните и общопризнати примери за трансформацията от планово стопанство с командно-административни методи на управление към пазарна икономика.
Като цяло поляците оценяват последиците от пълноправно членство в Европейския съюз като положителни – 72% твърдят това. И според статистиките имат право:
Според проучванията най-доброто за поляците в резултат на членството е :
* Възможността за работа в други държави членки на ЕС - това сочат 39 % от анкетираните. Този факт е напълно обясним, като се има предвид, че безработицата в Полша все още е с един от най-високите проценти - 15,2 %- в ЕС;
* Една четвърт от полските граждани намират създаването на „Европа без граници" и възможността да пътуват свободно за безспорното предимство от членството и едно от най-важните неща;
* Една пета посочват помощта за земеделските стопани и за развитие на земеделието като най-важна последица.
Две години след приемането на Полша в ЕС се наблюдава:
* ръст на БВП с 4,2 % ( два пъти повече от този в ЕС на 15-те държави членки), повишаване ползите за малките и средни предприятия , особено в хранително-вкусовата промишленост, строителството и услугите,
* подобряване търговския баланс със страните членки на ЕС;
* подобряване взаимоотношенията с Русия - 90 % увеличаване на експорта ;
* подобряване взаимоотношенията с Украйна - 30 % увеличаване на експорта.
В ЧЕХИЯ са създадени 8 статистически планови региона. Освен тях има 14 самоуправляващи се региона. Проблемът тук е, че наличните самоуправляващи се региони, създадени през 2000 г. не съвпадат със статистическите региони.
Тъй като Чехия принадлежи към така наречените "вътрешноконтинентални страни" от Източна Европа (няма излаз на море), това е страна с индустриален характер. В Чехия се добиват на въглища, желязна руда, магнезит, каолин. Развита е както черната, така и цветната металургия, машиностроителна, текстилна, кожено-обувна, шивашка, трикотажна, химическа, нефтохимическа, стъкларска, порцеланово-фаянсова, дървообработваща, хранително-вкусова промишленост също са характерни.
Промишлени центрове са Прага, Острава, Пълзен. Чехия е първа в региона по промишлена продукция на човек от населението, добре развит е и Първичният сектор:
За животновъдството е характерен едрият рогат добитък, свине, овце, птици.
А за растениевъдството - пшеница, ечемик, ръж, царевица, овес, захарно цвекло, хмел, зеленчуци, овощия, лозя.
След присъединяването на Чехия към Европейската общност се наблюдава, както може да се очаква, прираст както в износа, така и във вноса:
Износ: машини и транспортно оборудване (41 %), промишлени стоки, химикали, суровини и горива главно за Германия, Словакия, Австрия, Полша, Франция.
Внос: машини и транспортно оборудване, промишлени стоки, горива, хранителни продукти Германия, Словакия, Русия, Австрия, Франция.
Други страни, членки на ЕС са Латвия, Литва, Словакия и Унгария, където след тяхното присъединяване също се наблюдава развитие в областта на туризма, на интерикономическите отношения с останалите европейски страни и на всички отрасли на стопанството.
"Най-новите" страни-членки на ЕС са България и Румъния.
В РУМЪНИЯ две главни характеристики на икономиката обясняват динамиката в заплатите. Едната е делът на частния сектор във формирането на БВП, възлизащ на повече от две трети. Това, разбира се, намалява влиянието, което заплащането в държавния сектор има върху функционирането на целия пазар на труда. Сега, когато Румъния се присъедини към ЕС, може би доминиращият социален модел в блока, където профсъюзите са по-силни, в сравнение да кажем, със Съединените щати, ще окаже силно влияние.
Втората характеристика е силната миграция. Според някои проучвания повече от два милиона румънци работят в чужбина, най-вече в страните-членки на ЕС. Тази миграция обяснява защо безработицата е толкова ниска в Румъния, въпреки че преструктурирането на промишлеността оказва своето негативно влияние. В някои градове и области на Румъния безработица почти не съществува, а работодателите изпитват големи трудности да запълнят свободните работни места.
Въпреки сравнително кратките взаимоотношения на Румъния с ЕС като пълноправен член, стопанството на Румъния бележи значителен напредък. Успех е постигнат по отношение на овладяването на инфлацията, която от 34% (2001) спадна през 2004 г. до 9,2%.
Продължава приватизацията. През юли 2004 г. беше направена сериозна стъпка в тази насока, когато австрийската фирма OMV купи значителен дял от румънския газов и нефтен концерн PETROM (60 000 работници).
Положителни са и тенденциите в развитието на туризма. През 2003 г. туризмът е привлякъл 780 милиона долара – с 14% повече, отколкото през 2002 г. и 1,1 милиона чуждестранни туристи.
Характерни са добив на въглища, нефт, природен газ; черната и цветна металургия, машиностроителната, химическата, нефтохимическата, дървообработващата, целулозно-хартиената, текстилната, шивашката, хранително-вкусовата промишленост.
Пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, дълговлакнест лен, коноп, тютюн, мак, картофи, овощия, лозя са сред най-отглежданите култури. Животновъдството на Румъния се свързва с отглеждането на едър рогат добитък, овце, свине, птици, пчеларство.
Добре развити са пътната и железопътната мрежи, както и търговският флот. На територията на Румъния са построени 4229 km петролопроводи, 6400 km газопроводи и 62 летища.
Напредък бележат също риболовът и туризмът.
Що се отнася до БЪЛГАРИЯ, въпреки предвижданията за възход в българската икономика и намаляващия през последните години процент безработица, правителството все още е изправено пред проблемите, свързани с ниския жизнен стандарт и корупцията в държавната администрация. Редица авторитетни международни институции определят неефективната работа на съдебната система като фактор, оказващ негативен ефект на скоростта на развитие на българската икономика.
Източници:
1.Bg.wikipedia.org
2.Eurepe.bg
3.МОН - брошури
Автор: Александър Ненов
Сред основните задачи на Европейската общност са осигуряването на стабилен общ европейски пазар, обединяваща единна политика в областта на граничния контрол, борбата с престъпността, земеделието, търговията, риболова, здравеопазването, външните работи, сигурността и други.
Европейската общност има значителен принос за страните от Източна Европа и тяхното развитие, тъй като в този регион са разположени така наречените "посткомунистически страни", претърпели години на застой след Втората световна война.
При присъединяването на горепосочените страни към ЕС се наблюдават съществени различия в развитието на местното и регионално самоуправление. В едно изследване, посветено на децентрализацията се посочва, че до 1999 г. за страните от първата вълна за ЕС /Централна Европа/ е характерна системата от едно ниво на местно самоуправление. Второто ниво, там където го има, е слабо /например в Унгария/. Така началото на 1999 г. е повратно – освен Полша и други страни като Чехия и Словения реформираха структурата си в посоката към регионализация.
Типичен пример за това е ПОЛША, която след възстановяването на демокрацията постоянно се стреми към либерализиране на икономиката и днес се отличава като един от най-успешните и общопризнати примери за трансформацията от планово стопанство с командно-административни методи на управление към пазарна икономика.
Като цяло поляците оценяват последиците от пълноправно членство в Европейския съюз като положителни – 72% твърдят това. И според статистиките имат право:
Според проучванията най-доброто за поляците в резултат на членството е :
* Възможността за работа в други държави членки на ЕС - това сочат 39 % от анкетираните. Този факт е напълно обясним, като се има предвид, че безработицата в Полша все още е с един от най-високите проценти - 15,2 %- в ЕС;
* Една четвърт от полските граждани намират създаването на „Европа без граници" и възможността да пътуват свободно за безспорното предимство от членството и едно от най-важните неща;
* Една пета посочват помощта за земеделските стопани и за развитие на земеделието като най-важна последица.
Две години след приемането на Полша в ЕС се наблюдава:
* ръст на БВП с 4,2 % ( два пъти повече от този в ЕС на 15-те държави членки), повишаване ползите за малките и средни предприятия , особено в хранително-вкусовата промишленост, строителството и услугите,
* подобряване търговския баланс със страните членки на ЕС;
* подобряване взаимоотношенията с Русия - 90 % увеличаване на експорта ;
* подобряване взаимоотношенията с Украйна - 30 % увеличаване на експорта.
В ЧЕХИЯ са създадени 8 статистически планови региона. Освен тях има 14 самоуправляващи се региона. Проблемът тук е, че наличните самоуправляващи се региони, създадени през 2000 г. не съвпадат със статистическите региони.
Тъй като Чехия принадлежи към така наречените "вътрешноконтинентални страни" от Източна Европа (няма излаз на море), това е страна с индустриален характер. В Чехия се добиват на въглища, желязна руда, магнезит, каолин. Развита е както черната, така и цветната металургия, машиностроителна, текстилна, кожено-обувна, шивашка, трикотажна, химическа, нефтохимическа, стъкларска, порцеланово-фаянсова, дървообработваща, хранително-вкусова промишленост също са характерни.
Промишлени центрове са Прага, Острава, Пълзен. Чехия е първа в региона по промишлена продукция на човек от населението, добре развит е и Първичният сектор:
За животновъдството е характерен едрият рогат добитък, свине, овце, птици.
А за растениевъдството - пшеница, ечемик, ръж, царевица, овес, захарно цвекло, хмел, зеленчуци, овощия, лозя.
След присъединяването на Чехия към Европейската общност се наблюдава, както може да се очаква, прираст както в износа, така и във вноса:
Износ: машини и транспортно оборудване (41 %), промишлени стоки, химикали, суровини и горива главно за Германия, Словакия, Австрия, Полша, Франция.
Внос: машини и транспортно оборудване, промишлени стоки, горива, хранителни продукти Германия, Словакия, Русия, Австрия, Франция.
Други страни, членки на ЕС са Латвия, Литва, Словакия и Унгария, където след тяхното присъединяване също се наблюдава развитие в областта на туризма, на интерикономическите отношения с останалите европейски страни и на всички отрасли на стопанството.
"Най-новите" страни-членки на ЕС са България и Румъния.
В РУМЪНИЯ две главни характеристики на икономиката обясняват динамиката в заплатите. Едната е делът на частния сектор във формирането на БВП, възлизащ на повече от две трети. Това, разбира се, намалява влиянието, което заплащането в държавния сектор има върху функционирането на целия пазар на труда. Сега, когато Румъния се присъедини към ЕС, може би доминиращият социален модел в блока, където профсъюзите са по-силни, в сравнение да кажем, със Съединените щати, ще окаже силно влияние.
Втората характеристика е силната миграция. Според някои проучвания повече от два милиона румънци работят в чужбина, най-вече в страните-членки на ЕС. Тази миграция обяснява защо безработицата е толкова ниска в Румъния, въпреки че преструктурирането на промишлеността оказва своето негативно влияние. В някои градове и области на Румъния безработица почти не съществува, а работодателите изпитват големи трудности да запълнят свободните работни места.
Въпреки сравнително кратките взаимоотношения на Румъния с ЕС като пълноправен член, стопанството на Румъния бележи значителен напредък. Успех е постигнат по отношение на овладяването на инфлацията, която от 34% (2001) спадна през 2004 г. до 9,2%.
Продължава приватизацията. През юли 2004 г. беше направена сериозна стъпка в тази насока, когато австрийската фирма OMV купи значителен дял от румънския газов и нефтен концерн PETROM (60 000 работници).
Положителни са и тенденциите в развитието на туризма. През 2003 г. туризмът е привлякъл 780 милиона долара – с 14% повече, отколкото през 2002 г. и 1,1 милиона чуждестранни туристи.
Характерни са добив на въглища, нефт, природен газ; черната и цветна металургия, машиностроителната, химическата, нефтохимическата, дървообработващата, целулозно-хартиената, текстилната, шивашката, хранително-вкусовата промишленост.
Пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, дълговлакнест лен, коноп, тютюн, мак, картофи, овощия, лозя са сред най-отглежданите култури. Животновъдството на Румъния се свързва с отглеждането на едър рогат добитък, овце, свине, птици, пчеларство.
Добре развити са пътната и железопътната мрежи, както и търговският флот. На територията на Румъния са построени 4229 km петролопроводи, 6400 km газопроводи и 62 летища.
Напредък бележат също риболовът и туризмът.
Що се отнася до БЪЛГАРИЯ, въпреки предвижданията за възход в българската икономика и намаляващия през последните години процент безработица, правителството все още е изправено пред проблемите, свързани с ниския жизнен стандарт и корупцията в държавната администрация. Редица авторитетни международни институции определят неефективната работа на съдебната система като фактор, оказващ негативен ефект на скоростта на развитие на българската икономика.
Източници:
1.Bg.wikipedia.org
2.Eurepe.bg
3.МОН - брошури