“ВАРНЕНСКА ОБЛАСТ”

Североизточен приморски район

2005-05-08 00:00:00

Географско положение и териториален обхват

Варненска област заема част от Североизточна България и има широк излаз на Черно море. Тя включва части от Южна Добруджа, Лудогорието, източните ча-сти на предбалкана и Стара планина. На изток областта граничи със Северното Черноморие На североизток границата и съвпада с държавната граница между България и Румъния. Южната граница минава по Източна Стара планина и отделя Варненска от Бургаска област. На запад и северозапад граничи с Русенска област.
Източната граница е предпоставка за развитието на морския транспорт, за локализирането на промишлени отрасли, различаващи на вносни суровини. Чрез нея се реализират международните търговски връзки на Варненска област и на страната. Връзките на Варненското пристанище налагат извършването на много транзитни превози от и за другите части на България. По морското крайбрежие и особено около Варна силно развитие са морския туризъм и курортното дело. Те осигуряваната значителни доходи на населението и ангажират сериозно голям брой работна ръка.
Ниските и удобни старопланински проходи и проломът на р. Луда Камчия, през който е прокарана жп линия Варна-Карнобат – Бургас, улесняват връзките на областта с Бургаска област. Североизточната граница на Варненска област е рав-нинно-хълмиста и не е пречка за развитието на транспорта и съобщенията. Тази граница е пресечена от международния път Констанца – Варна – Бургас – Малко Търново – Истанбул. Западната граница е икономически по-лабилна. Това се обяс-нява с факта, че на запад влиянието на Варна намалява и териториите на областта изпитват все по-силно въздействие и притегателна сила на Търговище, Горна Оря-ховица, Велико Търново, Разград, Русе.
В така очакваните граници територията на областта е 10,7% от площта на страната и 11,929 км2.

Природен комплекс
Релефът е хълмисто-равнинен, със заравнени плата, като Добруджанското, Франгенското Шуменското, Провадийското и Авренското плато, които благоприя-тстват развитието на интензивно земеделие.
В областта са включени източните разклонения на Предбалкана и на Източ-на Стара планина. Това са Преславска, Драгоевска и част от Върбишка и Камчийс-ка планина. Те имат значение за областта със своето горско богатство, с водните си и рекреационни ресурси. Релефът не създава сериозни затруднения за поддър-жане на транспортните връзки. Плажовите ивици по черноморското крайбрежие са отлична предпоставка за интензивна рекреационна дейност.
Полезните изкопаеми са представени от няколко вида. Малко от тях обаче участват активно в стопанството поради ограничените промишлени запаси или трудна експлоатационна достъпност. Първостепенна роля за формирането на сто-панския комплекс на областта е находището на каменна сол край Провадия. Тя служи за суровина на химическата промишленост в Девня. Друг вид нерудни по-лезни изкопаеми, които са оказали влияние върху формирането на производстве-ната специализация на района са каолинът при Каолиново, кварцовите пясъци при Белославското езеро и в Шуменско. Те са суровини за порцеланово-фаянсово и стъкларското производство. Областта има богати залежи от варовик и големи ко-личества инертни материали. Варовиците са суровина за циментовата промишле-ност на Девня и за производство на вар.
От рудните полезни изкопаеми в областта значение има мангановата руда край с. Оборище. Към горивните изкопаеми се отнасят въглищата на Добруджанс-кия басейн, но той не се разработва поради технологични трудности. Находищата на нефт край Шабла и на земен газ край Старо Оряхово са изчерпани. Извършват се проучвания на шелфа от чуждестранни компании за търсене на нефт и земен газ.
Климатът е умереноконтинентален с ясно изразено влияние на морето в 30-35 километровата крайбрежна ивица. По долините на реките Камчия и Провадийс-ка морското климатично влияние навлиза значително по-дълбоко във вътрешност-та на областта. В Добруджанското плато лятото е горещо, зимата студена, валежи-те са недостатъчни за селското стопанство. Това е наложило в Добруджа да се из-градят много поливни съоръжения. Снежните виелици понякога блокират пътища-та, а летните засушавания са типични за областта.
В района на черноморското крайбрежие големият брой слънчеви дни през топлото полугодие наред с нормалната влажност на въздуха и спокойния от ветро-вете сезон са съществени природни фактори за формиране на рекреационни ресур-си и развитие на стопанския туризъм.
Водни ресурси са недостатъчни за потребностите на областта и особено на селското стопанство. Тук не протичат големи реки, но в речните долини нивото на подпочвените води е по-високо. Това е позволило да се разградят редица помпени станции за поддържане на локални напоителни системи за регулиране на водния отток са построени язовири на р. Луда Камчия.
В Добруджа в резултат на дълбоки сондажи са открити подземни води, кои-то се използват в поливното земеделие. Открити са и термални минерални води, които се използват в туристическите комплекси за комунални цели и за бутилира-не. Водите на карстовите извори край Девня имат локализационна функция за ин-дустриалните предприятия.
Най-големи езера са Варненското и Белославското езеро. В Белославското езеро са изградени кейовете стени на пристанища Варна-Запад, на фериботна ли-ния Варна – Иличовск и пристанището на ТЕЦ “Варна”.
По добруджанското крайбрежие се намират езера – лагуни, като Шабленс-кото, Дуранкулашкото блато и Балчишката тузла.
Поземлените ресурси са едно от най-съществените природни богатства на областта. Чрез селското стопанство те играят активна комплексообразуваща роля за областта. Средно в областта 58% от поземления фонд е обработваема земя.
От почвите широко са разпространени черноземите, характеризиращи се с високо плодородие, подходящи за отглеждане на зърнени и маслодайни култури. По долините на реките има алувиални почви, а в южните територии преобладават сивите горски почви. Най-северните части на Добруджа са покрити с льос.
Горските ресурси са разпространени предимно в южните предели на обла-стта. С гори са покрити източните части на Стара планина /Камчийски и върбишка планина/ и части от разклоненията на Предбалкана /Преславска и Драгоевска пла-нина/. Преобладават широколистни видове. В крайбрежието при устието на р. Камчия растат лонгозни гори.

Демографска характеристика
Областта е сред малкото у нас с постоянно нарастващо население. Това се дължи на относително запазения демографски и стопански потенциал на общините Варна, Девня, Каолиново, Нови пазар, Тервел, Шумен и др.
Населението е 11% от населението на страната. То е разпределено неравно-мерно. Половината от него живее във Варна и Варненско. Най рядко са населени общините до границата с Румъния. Средната гъстота на населението на областта е 76,1 д/км2.
Индустриализацията доведе до голяма концентрация на население в градо-вете. Делът на градското население е 71%. Това се дължи най-вече на гр. Варна и промишлената агломерация Варна-Девня.
През последните години раждаемостта бързо спада и достига 10,1%, смърт-ността е 12,6%, а естествения прираст е минус 2,5%.
Населението се отличава с голяма миграционна подвижност. Около 2/3 от миграциите са в границите на областта. Заселващите се са повечето от изселващи-те се. Преобладават миграциите от селото към града, което е доказателство за на-личието на демографски ресурси в селата. Общо населението в по трудноспособна възраст превишава броя на населението в пенсионна възраст. Тази положителна тенденция е по-силно изразена в големите градове. С влошена възрастова структу-ра на населението са малките общини.
Броят на населените места е 524, от които 23 града и 500 села. Единствено Варненска област има три града с население над 100 хил. души – Варна, Добрич и Шумен. В нея са и някои от най-големите села у нас – Аксаково -Варненско, Игна-тиево, Оборище, Зърнево, Орляк-Добричко, Ясеново, Тодор Икономов – Шуменс-ко.

Стопанска структура
Предимствата на географското положение, местните демографски и стопан-ски ресурси подпомагат развитието на областното стопанство, което е ориентира-но към вътрешните и международните пазари. Областта има ясно оформена ос на развитие – на запад от морето към вътрешността на страната: Варна – Белослав – Девня – Провадия – Каспичан /Нови пазар/ - Шумен. В северната и южна посока покрай шосетата и реките са се развили и други селища с местно значение. Най-малък е стопанския потенциал на добруджанките територии. При досегашния сто-пански механизъм Варна почти е монополизирала развитието на крайбрежието. С различна интензивност се усвояват крайбрежните територии за нуждите на туриз-ма.
С водещи функции в стопанството на областта са промишлеността, селското стопанство, транспортът, туризмът и рекреационното дело. Морският туризъм е специализиращ отрасъл за областта. От промишлените отрасли специализиращи за областта са машиностроенето, химическата промишленост, хранително-вкусовата, шивашката и производството на електроенергия и топлоенергия. Всички тези по-дотрасли определят и промишлената специализация на областта в национален мащаб.
Хранително-вкусовата промишленост /31% от ОПП/ е специализиращ отра-съл за областта. Почти 1/3 от общата и промишлена продукция се получава от не-йните подотрасли. Тя се развива изключително на базата на местни суровини. От-расълът е представен от консервната промишленост /Варна, Добрич, Балчик, Шу-мен, Нови пазар, Омуртаг/, мелничарската /Добрич, Шумен и др./. Слънчогледова суровина се преработва в Шумен и Провадия, а гроздето във винарските заводи във Варна, Добрич, Преслав, Попово и Омуртаг. В шумен и Варна има пивоварни заводи /18% от производството на бира в страната/. Местната промишленост е съ-средоточена в Добрич, Варна, Шумен и Смядово, млекопреработващата е разпрос-транена в по-големите селища, а захарната в Девня.
Химическата промишленост /20% от ОПП на областта/ е вторият по продук-ция отрасъл в промишлената специализация на областта. Тя се изгражда на осно-вата на каменна сол, варовик /местни суровини/, както и на вносни суровини. Тук са химическите заводи на калцинирана сода и комбинирани минерални торове /20% от общото производство в страната/. Те формират ядрото на Девненския промишлен комплекс.
Машиностроенето /15% от ОПП на областта/ е един от най-важните струк-туроопределящи отрасли в областта. Върху системата на неговите производствени връзки се формират и основните елементи на производствено-териториалния ком-плекс. Водещ подотрасъл е транспортното машиностроене. Във Варна се намира корабостроителен и кораборемонтен завод, който функционира в пряка връзка с тиловите заводи във вътрешността /корабни възли и детайли – Добрич, корабни двигатели – Варна, корабна техника – Шумен, Нови пазар, Попово, корабно обза-веждане – Провадия/.
В Шумен се намира единствения завод за товарни автомобили в страната, коопериран със заводи в чужбина. Други важни клонове на машиностроенето са производството на машини за ХВП в Провадия, на строителна техника в Каварна, нестандартно оборудване – Шумен. Електрическата промишленост се специализи-ра в производство на битова и промишлена електроника /Варна, Смядово, Добрич, Балчик и др./.
Важен клон на металообработването е производството на алуминиеви про-фили и дограми в Шумен.
Стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост имат производстве-на специализация в национален мащаб. Предприятията работят с местни суровини /каолин и кварцов пясък/ и са съсредоточени в Нови пазар, Каспичан и Белослав.
Промишлеността за строителни материали е съсредоточена във Варненска община. Това се обуславя от наличието на суровинни източници /варовик/ и пот-ребността на строителството предимно във Варна и Девня Основното ядро на по-дотрасъла е Девня /заводът за цимент – 28% от общото производство в страната/. Предприятия на текстилната и шивашката промишленост са разположени във Варна, Каварна, нови пазар, Шумен, Попово, Омуртаг.
Варненска област произвежда 12% от електроенергията в страната главно чрез ТЕЦ “Варна”, която е най-голямата ТЕЦ в България.
Териториалната структура на промишлеността в областта се е развивала под силното въздействие на пристанищата – Варна и Варна-запад. Голямата концент-рация на производствени мощности във Варненска община заплашва рекреацион-ните и туристическите обекти по крайбрежието. Морската вода в залива е силно замърсена с промишлени отпадъци. Това налага да се вземат мерки за изграждане на пречиствателни станции, за по-строг екологичен контрол и разсредоточаване на част от предприятията във вътрешността на страната.
Селското стопанство е вторият по икономическо значение отрасъл за сто-панството.
-Растениевъдството разполага с богат поземлен фонд. Обработваемата земя е 15% от обработваемата земя в страната. От нея 94% се заемат от нивите. Земите в областта се отличават с богато естествено плодородие. С най-много селскосто-пански площи разполага Добричко.
Почти половината от общата продукция на растениевъдството се пада на зърнените култури /пшеница и царевица/. Тук се намира житницата на България – Добруджа. В областта се произвеждат 25% от пшеницата и 24% от царевицата в страната.
На второ място по производство се нареждат техническите култури. Сред тях най-важна е слънчогледът /32% от производство в страната/.
Основните клонове на животновъдството са: говедовъдство, свиневъдство и птицевъдство.
Взаимната връзка между селското стопанство и ХВП в областта е много до-бре изразена. Те взаимно влияят върху производствената си специализация. Селс-костопанската продукция изисква определени производствени мощности от про-мишлеността за навременна обработка на бързоразвалящи се продукти, особено плодове и зеленчуци. От друга страна, ХВП е създала определени суровинно снаб-дителни райони. Това оказва влияние върху специализацията на растениевъдство-то. Аналогично са и интеграционните регионални зависимости между животно-въдството и предприятията, преработващи животински суровини.
Във Варненска област са развити всички видове транспорт: железопътен, автомобилен, воден /морски/, въздушен и тръбопроводен.
Транспортът е оказал определящо влияние върху изграждането на отрасло-вата и териториалната структура на стопанството в областта. Особено силно в това отношение е влиянието на морския транспорт.
Основната жп магистрала е Варна-Провадия-Нови пазар-Каспичан-Шумен-София. Тази линия е икономическа ос, по която са възникнали важни стопански центрове на областта. Нейни разклонения свързват всички останали икономически ядра. С международно и регионално значение е линията Разделна – Девня – Доб-рич – Кадам за Румъния. По нея се осъществяват връзки с Добруджа, Румъния и Русия.
Морският транспорт се обслужва чрез пристанищата Варна, Балчик и Ка-варна. Варненско – Девненският промишлен комплекс използва няколко специа-лизирани пристанища – Варна във Варненския залив; Варна – запад в Белославс-кото езеро и пристанището за корабни въглевози, доставящи въглища за ТЕЦ “Варна” и кеят за дървен материал. Пристанищната инфраструктура е сравнително добре изградена
Автомобилният транспорт също играе важна роля за развитието и поддър-жането на вътрешнообластните и междуобластните връзки. Въздушният транспорт се осъществява чрез аерогара “Варна”. Тя е втората по трафик след Софийската. Поддържа и редица редовни и чартърни линии, особено праз туристическия сезон.
В областта функционира и тръбопроводен транспорт. През него преминава част от магистралния пръстен на България за доставка на природен газ от Русия. От Провадия е прокаран тръбопровод за разсол от солното находище до химичес-ките заводи в Девня, а те са свързани чрез продуктопровод и с НХК Бургас.
Туризмът и рекреационното дело са специализиращи за областта. Рекреа-ционно – туристическата база, която има международно значение, е изградена из-ключително по крайбрежието на Черно море. Във всички населени места, които разполагат с плажова ивица, работят държавни и частни туристически компании Тук са известните големи туристически комплекси – “Златни пясъци”, “Св.Константин”, “Албена”, “Русалка”. Предвиждат се допълнителни разширения на туристическата база около устието на р.Камчия.
Обслужващата сфера в областта придобива все по-голямо значение. За то-ва допринасят два основни фактора – социално-икономическото развитие и преди всичко туризмът. Застъпени са обслужващи отрасли, като за тази цел е създадена и съответната инфраструктура.
Вътрешнообластните връзки са представени от производствено-технологични връзки вътре в самите отрасли и между различните отрасли. Такива връзки се осъществяват в областта на машиностроенето /кооперирани предприя-тия за корабна техника, оборудване и обзавеждане; също в областта на автомоби-лостроенето, хранително-вкусовата промишленост и др./. Междуотрасловите връзки са представени измежду отраслите на хранително-вкусовата промишленост и други/. Междуотрасловите връзки са представени измежду отраслите на храни-телно-вкусовата промишленост и селското стопанство, производството на химиче-ски торове и селското стопанство, химическата и стъкларската промишленост и др.
Многостранната специализация на областта създава възможност за активен междуобластен обмен. От областта за страната се изпращат: изкуствени торове, калцирана сода, сода каустик и сода бикарбонат, продукти за битова химия, двига-тели с вътрешно горене, камиони, ремаркета, битова електротехника, строителни материали, селскостопански и други видове машини, изделия от алуминий, стък-ларски и порцеланово-фаянсови изделия, конфекция, селскостопански продукти и произведения на ХВП.
За международния пазар се изнасят кораби, комбинирани минерални торове, калцинирана сода и други химически произведения, цимент, различни видове ма-шини и електроапаратура, конфекция, продукти на ХВП. В областта се внася апа-ратура за химическата промишленост, енергоносители /въглища, деривати на неф-та, газ/, метали; дървен материал и други суровини.
В националния стопански комплекс областта изпълнява четири изклю-чително важни функции: промишлена, транспортно-комуникационна, селскосто-панска и рекреционна. Областта има и специфични производствена специализа-ция. В нея се произвеждат: кораби, товарни автомобили, манганова руда, изкуст-вени торове, цимент, стъкло и фаянс, зърно, продукти на ХВП и др.

Регионални различия и стопански проблеми
Специфични проблеми за областта са:
-развитие на химическия комплекс в Девня и изграждане на съвременни съ-оръжения и технологии, съобразени с екологичното равновесие;
-задълбочаване специализацията в производството на зърнено-хлебни и зър-нено-фуражни култури за развитие на съвременното животновъдство;
-комплексно използване на ресурсите на р. Камчия и разширяване развитие-то на туризма.
Административно-териториалното деление на областта включва 30 общини.
В процеса на формирането и териториалното развитие на областта се очер-тават някои особености. От границите на областта към морето демографският, стопанският и обслужващият потенциал нарастват и достигат най-високите си стойности във Варна. Добруджанските и крайните югозападни територии от Пред-балкана са най-слабо развитата периферия на областта. Много неравномерно е ус-воена бреговата ивица, главно поради прекомерната концентрация на стопански функции във Варна.
Варна е един от най-старите градове в Европа. Водеща роля в града имат промишлеността, курортното дело, търговията, транспортът. Варна е голям култу-рен, медицински, образователен център с национално значение. Той е перлата на черноморското ни крайбрежие.
Девня, Белослав и Провадия развиват добивна промишленост и химически производства и заедно с Варна формират селищна и индустриална агломерация.
Добрич е главният град на Южна Добруджа и неин стопански и обслужващ център. Обликът му се определя от агробизнеса, машиностроенето и леката про-мишленост. В обхвата на прякото му влияние попадат обширни, слабо заселени територии.
Балчик и Каварна се развиват като най-големите добруджански морски се-лища. Разчитат на курортното дело, агробизнеса, машиностроенето и леката про-мишленост. Имат интересни природни забележителност.
В западната част на областта централно селище е Шумен. В обсега на пря-кото му влияние влизат Каспичан, Нови пазар, Плиска, Преслав, Смядово. Шумен израства като занаятчийски и културен център още през възраждането. Сега в гра-да има предприятия на машиностроенето и на химическата промишленост. Шумен е транспортен възел. Развива се още и като научен и културен център. Известен е с туристическите си забележителности.
Каспичан и Нови пазар изпълняват транспортни и промишлени функции. Разположени са сред богата земеделска околност и край находища на каолин, гли-ни и варовици. Произвеждат се фаянс, стъкло, строителни материали, храни.