Преди 7 години когато интернeта едва прохождаше с моя приятел Цецо се чудихме какво точно да правим в него. Беше доста скучно, нямаше много сайтове, всички бяха аматьори, всичко беше за чест и за слава. Та този Цецо ме намери по ICQ и в продължение на доста време ми казваше "Дай да направим нещо заедно"... само след няколко дни се убедихме, че идеята ни е добра, защото нямаше сайт, който да дава полезна информация на тинейджърите, а ние самите бяхме такива. Искахме да решим собствените си проблеми и нещо, което за първи път ще каже публично... искахме да си хванем гаджета. Все пак малко или много тинейджърките се лепяха по "хакерите" както викаха на всеки, който знаеше що е то модем.
Така лека полека започнахме да правим сайта. Не ни беше трудно, защото и двамата имахме силно желание да го направим, а и малко след старта имахме по 200 човека на ден онлайн - направо феноменално (бел.авт. сега правим между 35 000 до 45 000 на ден).
Отначало сайтът не беше нищо повече от четене на статии на адрес problem.hit.bg (вижте снимка по-долу) и малко форумче на безплатен сървър някъде оттатък океана. С друг мой приятел Чами решихме, че нещата не могат да продължават така и седнахме да правим новия сайт с "новите технологии" - PHP (пи ейч пи се чете, а не Ръ Нъ Ръ :). Седнахме един уикенд с много много чипс и още повече Кола и започнахме. Аз нито знаех как се програмира, нито що е то база данни... а той знаеше да програмира, но не и на PHP. И така с една огромна книга започнахме... спахме от време на време, докато аз пишех той четеше за изпит (който така и не взе) и след няколко дни безсъния и зорове направихме сайта. Беше... ужасен спрямо сегашния, но шедьовър за тогава. Пуснахме го.
Само година след това пренаписах целия сайт отначало и за пореден път сменихме дизайна. Вече се бях научил да програмирам. Всъщност Teenproblem е един от малкото сайтове, които могат да се похвалят със смяна на дизайна на около 9 месеца.
Дойде моментът, в който и двамата администратори си намерихме приятелки чрез сайта ( бел.авт. все още сме заедно и щастливи... аз точно 5 години). Първите ни модератори Венци и Марина (Utopia & LadyDi) вече 5 години са щастлива двойка и само след дни ще се женят във Варна.
Междувременно спечелихме доста награди. За тях можете да прочетете тук. Имаше и още постижения, но и доста трудности... непрекъснато ни гонеха за какво ли не. Хостинг компаниите не искаха сайт като нашия, прекалено много посещения правехме, натоварвахме им сървърите (тогава правехме около 5000 на ден). Сектантите ни гониха заради статиите - много били скандални, всеки ден получавахме писма, че скоро ще горим в ада. ГДБОП ни гонеше за разни други проблеми с потребители в сайта. Луди потребители ни заплашваха със бой, смърт... всичко, което можете да се сетите. Дори преврати преживяхме - модератори и потребители се отцепваха от сайта и правеха конкурентни такива... после ги спираха, защото се сблъскваха с по-горните проблеми.
След седем години лудница около сайта резултатите са на лице - намерихме си прекрасни гаджета (е не мога да не го повторя), събрахме най-младия, мотивиран и сплотен екип в родния Интернет, с някой модератори и потребители станахме първи приятели, променихме живота на много от потребителите си, помогнахме на хиляди тийнове да решат проблемите си и въпреки, че понякога банваме и трием профили сме приятелски настроени към всички, които влизат в сайта ни. Дори и само, за да ни теглят една псувня.
А какво е за мен тази седем годишна лудница... тя е една огромна част от живота ми. Този сайт с всичките му проблеми и радости беше нещото, с което ставах и лягах ( и което правя все още), нещото за което мислих всеки ден, най-големият ми провал на моменти и най-големият успех в последствие.
И за всички вас, които сте част от тази огромна лудница искам да кажа едно голямо благодаря, че сте част от живота ми. Защото всички вие създадохте, развивате и поддържате този сайт. Благодаря ви!
Автор: Александър Ненов
Така лека полека започнахме да правим сайта. Не ни беше трудно, защото и двамата имахме силно желание да го направим, а и малко след старта имахме по 200 човека на ден онлайн - направо феноменално (бел.авт. сега правим между 35 000 до 45 000 на ден).
Отначало сайтът не беше нищо повече от четене на статии на адрес problem.hit.bg (вижте снимка по-долу) и малко форумче на безплатен сървър някъде оттатък океана. С друг мой приятел Чами решихме, че нещата не могат да продължават така и седнахме да правим новия сайт с "новите технологии" - PHP (пи ейч пи се чете, а не Ръ Нъ Ръ :). Седнахме един уикенд с много много чипс и още повече Кола и започнахме. Аз нито знаех как се програмира, нито що е то база данни... а той знаеше да програмира, но не и на PHP. И така с една огромна книга започнахме... спахме от време на време, докато аз пишех той четеше за изпит (който така и не взе) и след няколко дни безсъния и зорове направихме сайта. Беше... ужасен спрямо сегашния, но шедьовър за тогава. Пуснахме го.
Само година след това пренаписах целия сайт отначало и за пореден път сменихме дизайна. Вече се бях научил да програмирам. Всъщност Teenproblem е един от малкото сайтове, които могат да се похвалят със смяна на дизайна на около 9 месеца.
Дойде моментът, в който и двамата администратори си намерихме приятелки чрез сайта ( бел.авт. все още сме заедно и щастливи... аз точно 5 години). Първите ни модератори Венци и Марина (Utopia & LadyDi) вече 5 години са щастлива двойка и само след дни ще се женят във Варна.
Междувременно спечелихме доста награди. За тях можете да прочетете тук. Имаше и още постижения, но и доста трудности... непрекъснато ни гонеха за какво ли не. Хостинг компаниите не искаха сайт като нашия, прекалено много посещения правехме, натоварвахме им сървърите (тогава правехме около 5000 на ден). Сектантите ни гониха заради статиите - много били скандални, всеки ден получавахме писма, че скоро ще горим в ада. ГДБОП ни гонеше за разни други проблеми с потребители в сайта. Луди потребители ни заплашваха със бой, смърт... всичко, което можете да се сетите. Дори преврати преживяхме - модератори и потребители се отцепваха от сайта и правеха конкурентни такива... после ги спираха, защото се сблъскваха с по-горните проблеми.
След седем години лудница около сайта резултатите са на лице - намерихме си прекрасни гаджета (е не мога да не го повторя), събрахме най-младия, мотивиран и сплотен екип в родния Интернет, с някой модератори и потребители станахме първи приятели, променихме живота на много от потребителите си, помогнахме на хиляди тийнове да решат проблемите си и въпреки, че понякога банваме и трием профили сме приятелски настроени към всички, които влизат в сайта ни. Дори и само, за да ни теглят една псувня.
А какво е за мен тази седем годишна лудница... тя е една огромна част от живота ми. Този сайт с всичките му проблеми и радости беше нещото, с което ставах и лягах ( и което правя все още), нещото за което мислих всеки ден, най-големият ми провал на моменти и най-големият успех в последствие.
И за всички вас, които сте част от тази огромна лудница искам да кажа едно голямо благодаря, че сте част от живота ми. Защото всички вие създадохте, развивате и поддържате този сайт. Благодаря ви!