Много често ние хората си мислим за любовта като за нещо страшно хубаво, вълшебно и неповторимо, или пък обратното, напълно я отричаме, защото смятаме, че носи само разрушителна болка. И двата типа отношение към нея са някак наивни. Вярно е, че любовта може да притежава всяко едно от тези качества, но също така е съвкупност от много други неща. Тя може да сменя маските си толкова бързо, че да бъде почти невъзможно метаморфозите й да бъдат различени. В такъв случай човек трябва след време да се върне назад и да се опита да открие това, което тогава не е успял да съзре, независимо от болката, причинена от тези спомени.
Една от най-често срещаните вариации на любовта е обсебването.
В този момент реалното е някъде на заден план и нито е търсено, нито е нужно. В този момент човек сам си внушава, че иска да обича другия. Няма значение дали си го признава или не – ясно е, че поради някаква причина е решил, че отсрещният е неговата половинка, и отчаяно иска да обича някого. Точно затова умът сам си повтаря "обичам го, обичам го, обичам го". Звучи като опасно самовнушение, но всъщност е нормалният ход на мислите. Човек е очаквал едно, а сега си казва, че това, което е намерил, е точно като онова, за което е мечтал. Точно това е причината много често се получава разминаване. Само че когато човек се събуди от илюзорния транс, до голяма степен е свикнал с изградения от себе си образ за другия. За да приеме истината, трябва да притежава силна воля, чрез която да се пребори с изключителна болка и разочарование. Дори и човек да успее да премине това изпитание, не е ясно как ще продължат отношенията с другия. Би трябвало да станат по-"реални", но няма такава комбинация като реална любов. Дори опитът да изглежда успешен в началото, нежността и страстта стават се по-малки с времето. Остава само реалността. А тя няма нищо общо с любовта.
Обичта може да бъде изразена и като зависимост от другия.
По-логично е този тип отношения да възниква след преминаването на манията по любимия човек. Жалкото е, че зависимостта изцяло преобръща принципите на любовта и изкривява красотата й. Свързва се с материални нужди като пари и средства за издържане на семейство. Общият живот би могъл да е радостен за двамата, но ако се основава на материална зависимост, това, което би трябвало да бъде истинска любов, е вече съсипано и нищо не би могло да го върне. Все пак не може да се твърди, че парите имат каквото и да е място в едни любовни взаимоотношения. Материалните средства, които определят любовта като зависимост, носят само разруха.
Най-противоречиви са нежните чувства, когато граничат с омраза.
Двете усещания изглеждат напълно противоположни, но всъщност имат доста общи черти. И двете са изпепеляващи – могат да носят невероятна радост и разтърсваща мъка. Човек може да бъде изцяло изпълнен от тези емоции, като всякакви други усещания биват заглушени. Омразата подтиква човек да търси начин да нарани другия. Ако успее, той мисли, че ще се радва от постигнатата импровизирана победа. Всъщност любовта взима връх точно в този момент. Най-неочаквано обръща света и кара човек да съжалява за действията си. Той също е наранен тъй като е причинил болка на този, когото обича. Така омразата и любовта се съюзяват, преплитат се и подлудяват човека. Те напълно му отнемат възможността дори за миг да се почувства щастлив.
Любовта съществува в множество вариации, но едно е общо за всички тях: накрая чувствата биват приземени с трясък. Любовта създава болезнената представа, че е кубче лед, което човек държи в шепите си, и с ужас наблюдава как то се топи. Трескаво се чуди как да го държи така, че да се топи най-малко. Накрая то цялото се разтапя независимо от вниманието и грижите. Въпросът е дали човек ще успее да задържи поне малко останала вода в шепите си. Защото ако я остави да се разлее по земята, ще бъде твърде късно да се опитва да съхрани дори и миниатюрна част от илюзията, която е наричал любов.