Велико Търново

Преди доста години се запознах с едно момче. В началото не ми направи никакво впечатление, но все пак поддържахме връзка по mIRC. Говорехме си чисто приятелски, без да има нищо по между ни, а и за мен той беше просто един познат. Единственото по коет

Преди доста години се запознах с едно момче. В началото не ми направи никакво впечатление, но все пак поддържахме връзка по mIRC. Говорехме си чисто приятелски, без да има нищо по между ни, а и за мен той беше просто един познат. Единственото по което си приличахме, беше еднаквата рожденна дата. А по характер - пълна противоположност. След време спряхме и да пишем, така за около 2 или 3 години. Миналата година в началото на лятото получих съобщение от някакво момче в един сайт за запознанства. В началото незнаех кой е, а той твърдеше, че се познаваме. Искаше да отидем на кафе. Тъкмо бях приключила една връзка и я преживявах болезнено, но се съгласих. А и той беше доста симпатичен! ;) Разгледах му профила и видях датата на раждане. От там се сетих кой е. Излязох с нагласата за поредната скучна вечер. Той беше на уреченото място и ме чакаше. Предложи да идем в някой хотел да пием кафе.. Било по-спокойно от лудницата на центъра. Зачудих се защо го казва и реших да откажа. Отидохме в едно близко кафе и там си приказвахме, кой какво е правил, как е и ей такива неща. Когато ставахме той искаше да плати сметката.. Отказах! Изпрати си ме и след малко получих смс, искала ли съм другия път да се усамотим някъде. Стана ми ясно за какво става на въпрос и го пратих да върви на майната си. Зимата той отново ме потърси. Тогава аз си имах приятел. Отново започнахме да си пишем, просто приятелски. Около нова година започнаха и проблемите с приятеля ми. Замина да празнува с приятелите си и ме остави. Разсърдих се. Взех да излизам пак с това момче и не усетих кога се влюбих. Ей така за седмица време. Приятелят ми се прибра и аз му заявих, че това е края, а той се разплака. Твърдеше, че ме обича а и тогава имаше доста проблеми, преживяваше ги тежко и сърце не ми даваше да го оставя. Отблъснах онова момче.. Но сърцето все ме теглеше към него. Мислех си, че ако го нараня и той спре да ме търси, ще го забравя и нещата ще си дойдат на мястото. Направих го! Няколко пъти! И всеки път сърцето ме болеше за него. Не можах повече да обикна приятеля си. Опитвах, но не ставаше. Кой може да заповядва на сърцето си? А този, когото обичах.. той спря да ме търси и да ми говори, точно както исках. Но не се чувствах щастлива от това. Зарязах приятеля си. Останах сама. Реших, че ми трябва време да осмисля всичко и да се съвзема. А това време все не идваше..

Аз постоянно живеех с мисълта за този, когото прогоних. Изплаках си очите, а болката така и не минаваше..

Един ден се зачатихме в скайп. След това отидохме на кафе. Чувствах се на седмото небе, само докато стоях до него и си говорехме. Исках вечерта да не свършва. На ставане пак спорихме за сметката. И този път не го оставих да плати. Изпрати си ме, паркира до вкъщи и започна да ме целува. Имах чувството, че сънувам, докато разбрах какво иска .. секс. Все едно ме поля със студена вода. Отказах. На другия ден пак излязохме. Същата история. И спря да ме търси. Заболя ме, макар да знаех, че си го заслужавам. Вечерта преди Великден се зясякохме в дискотеката и .. все едно не се познавахме. След няколко дни той замина за морето и всичко свърши. Минаха четири месеца от тогава, а аз все още лягам и ставам с мисълта за него. Опитах да излизам с друго момче, с надеждата да го забравя. Нали казват клин клин избива, но уви!
Много момчета ме търсиха, но аз все си намирах причина да не ги искам. А истинската - беше Той!  От всичките ми разговори с него съм осъзнала, че това не е човека за мен - той парадираше с парите и колата си. А аз никога не съм била материалист, за да се интересувам от това. Упрекваше ме, че съм пълнолетна, не работя, а уча. Един вид колко съм жалка, че не искам да стана сервитьорка някаде, ами мисля да уча висше. Ха! Пълна загуба на време.
Отказах да се занимавам вече с него. Не комуникираме по никакъв начин. Знам, че е моя вината и за това не го обвинявам. Просто ще продължа напред и се надявам, че времето наистина лекува всяка болка.

Един съвет от мен- Срещнете ли любовта не я оставяйте да ви се изплъзне!
Съжалявам, ако съм ви досадила с историята си, имах нужда да я споделя с някого. Автор: Александър Ненов